Старомодният звънец

Преди няколко години, когато правеха модернизацията на моя вход, бях много горд когато домоуправителката ме попита:

–        Какво искаш да пише на звънеца долу, освен номер 67?

–        Делчев! – отговорих директно и без да се замисля, сияещ от гордост, че притежавам нещо толкова специално, което да носи моето име.

После се замислих, че може би трябваше да измисля нещо по-оригинално. Може би по-добре е да пише „Максим“. Или може би „Casa Di Delchev“. Или пък „Звънни тук“. Но, казана дума, хвърлен камък! И до днес на звънеца остана да пише просто „Делчев“.

Е, по-скоро пише 67 Делчев, понеже цифрата на апартамента не е много отделена от текста и за по-лесно така упътвам гостите си – като стигнеш звънни на „67 Делчев“. С течение на времето тези две думи в съзнанието ми се сляха и днес те вървят неразделно една от друга – нещо като „шейсетиседемчев“.

Това, което домоуправителката не ми обясни тогава и трябваше да разбера от личен опит е, че този домофон и звънец са специални. Аз не мога да отворя, без човекът отдолу преди това да позвъни. Дори и да знам, че е там, човекът долу трябва да натисне бутона.

И едва ли бих ви занимавал с този така важен житейски казус, ако не беше дошла ситуацията от последните две години и количеството неща, които г-н Шейсетиседемчев поръчва онлайн не се утрои и учетвори. И се наложи все по-често да обяснявам на хората как да влизат в блока.

Първоначално те просто ми се обаждаха и казваха:

–        Ама отворете ми! – казваше куриера по телефона

–        Ама не мога! – казвах аз.

–        Ама как така не можете! – ядосваше се той

–        Първо трябва да ми звъннете! – отвръщах аз

–        Ама нали сега ви звъннах – пак той видимо нервен.

–        Ама на звънец ШейсетиседемДелчев ми звъннете – някъде там на таблото – добавях аз.

И след тези симпатични разговори куриерът се появяваше навъсен на входа.

Но човек се учи и поправя. И смених тактиката. Започнах да описвам адреса си по-добре. И накрая винаги завършвах с „И звъннете като стигнете. 67 Делчев“.

Което по план трябваше да работи. Но тогава се започна:

–        Ало, господин Шейсет и седем Делчев ли е? – казваха по телефона.

–        Максим, но да.

–        Аз съм долу.

–        Ами звъннете на 67 Делчев, за да ви отворя! – този път аз ставах ядосан.

–        Нали това направих току що! – отвръщаше объркано куриера.

–        Погледнете на таблото и там има един бутон. Това е звънецът.

–        Но там има много бутони…

–        Този, на който пише 67 Делчев.

–        Аааа, сега Ви разбрах.

И след тези симпатични разговори куриерът се появяваше и ми даваше поръчката, а аз го гледах навъсено.

Но последния път не издържах. И вместо просто да взема поръчката и да тресна вратата с намусено „приятенден“, попитах:

–        Извинете, че съм такъв малко начумерен, но какво ви пише вместо моя адрес?

Куриерът извади таблета си и ми показа.

–        Ето вижте, тук пише да звънна на 67 Делчев. И има горе вашия телефон. И аз звъня.

–        Аха. Но аз съм имал предвид звънеца на входа!

–        Звънец ли ? Извинявайте господине, но аз откакто завърших училище, не ползвам звънци.-

Което трябва да се съгласите е една от най-странните реплики от един куриер. Погледнах младежа, който току що ми бе дал пакета и в миг осъзнах, че е прав. Звънците принадлежаха на миналия век. Защо му е да ползва звънец, като има телефон. Ако отива на гости, е лесно просто да  се обади отдолу. Ако трябва да достави нещо, просто се обажда. Звъненето при него е само по телефона, но не и на звънци…

–        Извинявайте – отвърнах. Ще оправя описанието.

–        Или махнете звънеца. Има едни врати, които се отварят директно с приложение на телефона – отвърна ми той.

–        Довиждане. Бъдете здрав – казах аз и затворих.

Може би е добре да го послушам и да кажа на домоуправителката да сложи нова умна врата. Но това със сигурност ще е дълъг процес. А дотогава, просто ще използвам още по-дълго описание:

„Когато стигнете, не вадете телефона, а погледнете в ляво. Там има цял набор от бутони и имена. И където видите да пише „67 Делчев“, натиснете. И магически вратата след малко ще Ви се отвори“.

И нямам търпение да си поръчам нещо. Имам малки съмнения, че просто ще го намеря оставено пред входната врата. Но да видим. Ще пробвам, но чак в неделя, а не сега. Сега е време за почивка – за мен, за куриерите и за всички вас.

Шабат Шалом от г-н Шейсетиседемчев!