Жана Попова: Ловът на вещици срещу журналисти, обвинени в „нелоялност към държавата“, не е довел до нищо добро
Юлиана Методиева: Доц. Жана Попова, преди дни в публикация на сайта „Гласове“* виждаме не просто критика към конкретни медии, а категорично политическо обявяване на bTV, NOVA и БНР за „противници на управлението“ и „слуги на сглобката“. Какво означава подобен език в контекста на демократичното общество? Може ли една медия да бъде определена като политически противник на правителството само защото упражнява критичната си функция?
Доц. Жана Попова: Знаете ли, много се озадачих от предисловието на Явор Дачков – защо публикува този текст на случайния гражданин Георги Георгиев, който не работи професионално като журналист, а изпраща текстове. Всъщност в текста има един много особен риторичен похват – искат се пари от военния Радев, защото бил нападан. Толкова протяжен текст, за да се каже ето това:
„След като основните медии се държат като опозиционни играчи, правителството трябва да създаде „своя“ медийна машина. То ще загуби войната срещу мейнстрийма, ако не разполага с няколко трибуни, откъдето ще може да прокарва своята гледна точка, но и които ще създават образа на една по-нормална публицистична среда, на фона на която от само себе си ще се дискредитира партийно обвързаната журналистика.“
Искат пари от военен, като му казват: аз съм по-умен от теб, ти не ги разбираш тия работи, затова да ти кажа – дай парите от държавата: 1. за моята машина от медии; 2. за образа на публицистична среда. Много малко автори използват думата „мейнстрийм“, за да останат неразпознати. Дори Георгиев заплашва военен, какъвто е премиерът Румен Радев, че „ще загуби войната срещу мейнстрийма“. Все пак мисля, че Радев е достатъчно добър военен, за да не се връзва на този тип словесно изнудване. Играят го още с внушението от заглавието, че „като военен трябва да знае, че пасивността е път към поражението“. Някакви постулати в стил Паулу Коелю за военни.
Как да платим за правителствена псевдомедийна машина пак, ако Радев е насред криза с цените и със студените квартали на София заради „Топлофикация“, в която хората чуват само ехото на милиардна криза? От „Гласове“ казват на премиера Радев да плаща от моите и вашите пари, за да правел „образа на една по-нормална публицистична среда“. Държавата трябва да заплаща за лечението на деца, така че поне да не страдат, докато се лекуват на места из страната при недобри условия. Звучи като виц: премиер плаща от данъците за „образ на публицистична среда“.
Всъщност веднага си личи кой е авторът на текста – той е над 55-годишен, иска малко да спрат другите журналисти да пишат критично, говори по студиата за „спокойствие между институциите“, има спомен за употребата на държавни регулатори в дейността на медиите. Доста е специфично да призоваваш КЗК, за да громиш „противници на управлението“. По-младите автори дори не знаят какво е това КЗК.
Кой има право да определя дали една медия е независима – властта, регулаторът, собствениците, журналистическата общност или публиката?
Ж.П. Няма независими медии, има независими журналисти, би трябвало да има независими редакции. Властта трябва да се радва, ако има достатъчно знаещи хора как да отговарят на журналистическите въпроси. Но понеже са завършили почти всичките курсове за комуникативни умения, а не как да дават отговори, ги е страх да не изглеждат глупаво. И е добре най-сетне да си кажем нещо важно – от това, че една медия е независима, все още не означава, че прави журналистика в полза на обществото. Много са малко медиите, които работят за това да правим информиран избор и да не допускат политиците да ни правят грешки.
Веднага бие на очи в това изброяване пълното изпадане на две национални телевизии – БНТ и „България он еър“, две радиостанции – „Дарик“ и „Фокус“, и една държавна агенция – БТА. Все едно те не съществуват. Наскоро се върнах към списание „Четвърта власт“ от края на 90-те години на миналия век. Имали сме чувствителност дори по отношение на БТА – журналистите там са се противопоставяли на политици, които им налагат как да избират събитията, как да подреждат новините и т.н. А сега директорът на БТА се оказа скрит политик, престорен на журналист. Как е независима една агенция, ако директорът ѝ е вицепрезидент?
Още нещо прави впечатление в това изказване – нареждането на bTV до БНР. В bTV има много сериозни проблеми с редакционната свобода. А сега ще добавя още една черта на пишещия автор – той е много по-близо до БНТ като житейски опит и слуша само една програма на БНР – „Хоризонт“. Препоръчвам му да слуша и „Христо Ботев“.
Какво е състоянието на независимите медии в България днес? Има ли достатъчно силни редакции, способни да устоят едновременно на политически натиск, икономическа зависимост и собственическа намеса?
Ж.П.Учудващо е, но има десетина независими медии у нас. Издържат се трудно, с доходи, които не са гарантирани, и журналистите в тях трябва да мислят и за това откъде да намерят пари за добра журналистика. Най-грозният натиск, който наблюдаваме, е през високите такси за съдебни дела срещу медии и журналисти от фирми, държавни институции и граждани, чрез т.нар. SLAPP дела. И това е натиск и върху медиите, и върху гражданските организации, и върху отделни граждани.
Възможно ли е медия да бъде формално независима, но фактически да възпроизвежда интересите на икономически или политически центрове на влияние? Кои са критериите, по които можем да оценим реалната ѝ независимост?
Ж.П. Такива текстове ни напомнят да си пазим и малкото останали острови на журналистика в медии, които не се поддадоха на никакъв натиск и приласкаване.
БНР се финансира чрез държавния бюджет и нито едно Народно събрание не направи най-важната промяна за доброто на всички ни – да разреши проблема с финансирането на БНР и БНТ. В нашия Закон за радиото и телевизията продължава да пише една несбъднала се фантазия за демокрация – че имало специален фонд за финансиране на радиото и телевизията. Няма такъв фонд. Затова и БНТ е в насипно състояние след криза, създадена от СЕМ, заради заложени в ЗРТ и до днес проблеми с избора на генерален директор на БНР и БНТ. Никой не променя закона.
Всъщност в БНР има няколко журналистически силни предавания, които са обект на политически ищах за цензуриране. Има няколко регионални програми, които винаги ще са обект на интерес, но радиото отдавна не е това, което трябва да бъде. Спомнете си – новината за насилието над Дебора дойде от една регионална програма на БНР в Стара Загора, препоствана от хората във Фейсбук. Къде са тези новини от БНТ 2, къде са от частните телевизии, от Фейсбук?
Между bTV и NOVA има едно общо нещо – свързани са с мобилни оператори. Но иначе те имат някои разлики и затова наблюдаваме редакционна намеса в работата на журналисти и местене на журналистите из програмата като мебели.
През годините всеки път се повтаря, че не искаме да плащаме за телевизия. Това не е вярно. Даже немалко хора плащат три пъти за едно и също нещо. Може ли някой у нас да ми каже колко заплаща у дома за телевизия – да речем, за да гледа БНТ, bTV и NOVA? Преди години хората плащаха и за кабелна, после за сателитна телевизия от джоба си около 20 лева, а отделно – през държавния бюджет на БНТ ни караха да плащаме на една фирма, която дори не знаят, че съществува, за да разпространява 4 телевизионни канала.
Сега, макар и малка част от хората, плащат за някои филмови или спортни канали повече от 20 евро. Кой от нас ще иска да плаща за „обществена телевизия“, по която ни се опакова хазартна стока и това диктува темите табу в програмата – да речем, къде са репортажите в БНТ за децата, които играят онлайн хазарт през училищния интернет в София? Как да платиш такса за такава телевизия?
Но ние веднъж заплащаме през бюджета пет национални телевизионни програми да бъдат разпространявани от еднолично акционерно дружество, на което според непроменения закон един от регулаторите – КРС – издава разрешение за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват. Кой гледа БНТ 1 по този начин? Нали идеята на т.нар. мултиплекс беше по-голяма част от хората да имат достъп до спортни събития, до културни програми и т.н., защото всъщност телевизионните оператори печелят от продажбата на права, а не от абонаментни такси. Защо няма повече програми освен пет през последните години, защо имаме четири програми на БНТ, а тук мислим всъщност само за първата?
Втори път в едно домакинство всеки човек плаща за мобилни услуги. Колко от вас знаят колко плащат за телевизия на месец? А все още има хора, които плащат за тези пет телевизии и от трета такса, защото почти не забелязват, че тя излиза от джоба им. И като резултат – вече години наред БНТ се управлява от бивши политици като Милотинова и Кошлуков. Те дори не се крият какво искат от БНТ. Но това е телевизия с много журналистически липси, въпреки че там работят и добри журналисти.
Внушението е, че медиите трябва да бъдат поставени на мястото им, а евентуалният им протест срещу обвиненията да бъде използван като ново доказателство за тяхната виновност. Разпознавате ли тук модел на пропагандна комуникация, при който всяка реакция на опонента се превръща в потвърждение на предварително зададена теза?
Ж.П. Ами това е много скъпоструваща работа, защото къде им е мястото на медиите? Днес ще ги поставят тука, умните журналисти ще ги видим от друго място. Може да са малко, но ще ги видим. Това е една голяма илюзия на управляващите, че могат да владеят медиите. Плащат толкова голям дял от бюджета за озаптяване на медиите с някакви пресцентрове, пиари, кампании и накрая една снимка във Фейсбук имала толкова силен ефект. По-добре да се концентрират да не правят неща, които не са за снимане.
Разбира се, bTV, NOVA и БНР не са извън критика. Имат своите редакционни зависимости, пропуски, проблеми с плурализма и представянето на политическите позиции. Как да разграничаваме основателната критика към медийната политика от опитите за политическо подчиняване?
Ж.П. И да ги разграничаваме, не можем да ги спрем. Хората просто сменят каналите и не гледат такова съдържание. Неслучайно в момента нито една телевизия не може да ви каже колко всъщност хора и какви хора я гледат. Не се залъгвайте – у нас телевизиите ще останат завинаги най-силно влияещите медии, БНР все някога ще оправи сайта си и ще го направи новинарски, и ще изведе интервютата от предаванията напред на първата си страница. Но е сменен напълно моделът на гледане на телевизия и за щастие, все още не знаят как да го овладеят.
Особено тревожно е включването на БНР в списъка на политическите противници на управлението. Каква е спецификата на обществената медия? Какво задължава управляващите отношението им към нея – включително когато журналистите задават неудобни въпроси?
Ж.П.Аз мисля, че това е малко престорен плач срещу БНР. Всъщност в БНР са толкова малко оазисите на журналистика в програмата и толкова силна е вътрешната предпазливост, че можем да ги посочим на пръсти в двете програми. Това са 24-часови програми, в които все по-трудно ще можем да назовем имената на журналистите, ако не се промени начинът на вътрешна приемственост между утвърдени и нови журналисти.
Когато политическа сила обявява, че националните медии обслужват интересите на опозицията, тя всъщност заявява претенция за собствена легитимност да определя медийния баланс. Какво би означавало това за редакционната автономия на обществените медии?
Ж.П. Това е много настоятелен лозунг – да се говори за страданието на управляващата партия от медии на опозицията. Първо – то няма една опозиция. Между тия партии в НС няма много сходства. Второ – всеки новопартиец знае, че медиите трябва да са коректив на властта. Защо се захваща, ако не може да приема критика?
„Гласове“ предлага СЕМ да направи мониторинг на съотношението между мненията на властта и опозицията в националния ефир. Има ли подобно искане основание в европейските стандарти за медиен плурализъм или става дума за опасно смесване на политическо представителство и журналистическа независимост? Кой трябва да определя какво е достатъчно присъствие на властта и опозицията?
Ж.П. Много е смешно как всеки пише като казак на СЕМ да му направи един мониторинг за нещо. През годините това е една от най-големите чуденки, над които разсъждават разни хора в регулатора – какво е това плурализъм? И накрая има дори извращения във временни дефиниции, които са давани. Истината е, че СЕМ има много точно записани правомощия как да следи за нарушения в Закона за радиото и телевизията, но много хора през годините използваха авторитета на една обществена структура, за да ръсят дефиниции що е то журналистика, какво е това медия, какви били функциите на медиите, как да сме се борели с дезинформация. Това е трибуна с държавен бюджет и тя неведнъж е ставала трибуна точно като в описания модел на машина за приглаждане на косъма на управляващите, защото е бил нарушаван принципът на разминаване на избиращите и избраните след поредните избори. Тъй че СЕМ би трябвало да има други функции – например да се справи с проблема за насилието в телевизионните програми и във видеоклиповете в български сайтове.
Всъщност няма такова изискване – да има баланс между властта и опозицията. Има изискване да бъде търсено мнението на различни групи от обществото, да бъдем информирани за това какво правят политиците. А така затвориха до две позиции мненията. Даже още се чудя на някои хора как цитират ЗРТ, без да са го чели – там няма нищо за „две гледни точки“. Там пише, че медиите трябва да дават възможност за повече различни гледни точки. Кой е казал, че има само „за“ и „против“? Ами ако някакви организации не са потърсени никога, а знаят как по-лесно да се справим с проблем като войната по пътищата? Те просто търсят друг начин и им омръзна да чакат телевизиите да ги поканят. Ако има липсващи мнения – СЕМ как да ги установи с т.нар. мониторинг? Най-лесният начин да определим дали работи журналистиката е да видим не колко минути единият говори, колко – другият. Това са отживелици. А да видим дали се променя животът ни от чуването на опоненти, които дават добри предложения. У нас има създаден и чрез насъскването на медии помежду им ужасен дефицит на признаването на това, че някой казва всъщност нещо разумно, нещо добро за всички като промяна. Защо да не чуват управляващите и да не направят това, което хора от опозицията казват, ако то ще спаси човешки живот?
Призовава се и Комисията за защита на конкуренцията да разгледа рекламния телевизионен пазар. Кога подобна проверка е легитимен инструмент за защита на конкуренцията и кога може да се превърне в средство за натиск върху медии?
Ж.П.Помня два случая, в които е използвана Комисията за защита на конкуренцията. Те винаги са били свързани с размествания на медийния пазар след смяна на собствеността и промени в полза на рекламни босове или народни представители с майки в медиите. В тази комисия в момента има двама бивши политици – Росен Карадимов и Радомир Чолаков. Защо бивши политици ще бъдат викани да работят по броенето на рекламните пари на телевизиите? Защо толкова много комисии не могат да спрат рекламата на хазарт по сайтове, които веднъж се обявяват за медии, когато трябва да вземат медийни пакети по време на избори, а друг път НАП не ги нарича медии? Защо тези комисии нямат предложения как да се справим даже не с връзката съдържание-реклама, а със самата продажба на услуги, водещи до хазартна зависимост, особено за млади хора? И да – ако няма медии, които да говорят за проблемите в тези комисии, те могат да бъдат използвани с възпиращ ефект.
„Националните медии работят за дискредитирането на правителството и за въвличането на България във война“ – това вече не е просто спор за журналистически стандарти, а обвинение в нелоялност към държавата. Каква е връзката между подобна реторика и познатите авторитарни модели на делегитимиране на независимата журналистика?
Ж. П. Това твърдение е най-проблематично в текста. Ако има политика за въвличане на страната ми във война, тя няма да дойде от медиите, а от решения, които дори не са съобщавани на НС. И ако не са много малка част от медиите, едноличните решения на хора от изпълнителната власт могат да създадат много тежки последици за демократичния начин на обсъждане на решения за подкрепа на войни на хора с диктаторски и имперски профили в момента. Линчуването на журналисти заради „нелоялност към държавата“, за съжаление, съществува в много от държавите недалеч от нас. По-добре да се опазим от тази болест – защото ловът на вещици не е довел до нищо добро.
