Тръмп отново предава Украйна
Отлагането на санкциите срещу Русия с до 60 дни задълбочава разрива между Вашингтон и Киев. Високите цени на енергията и предстоящите междинни избори в САЩ все по-видимо влияят върху политиката на Тръмп спрямо войната.
В рамките на осем дни Доналд Тръмп договори облекчаване на ограниченията за руския дизел, призова Украйна да спре ударите по руските рафинерии и отложи влизането в сила на нов пакет санкции срещу Русия. Междувременно възникнаха опасения за ограничения върху сателитните комуникации, от които зависят украинските военни операции.
Тази поредица от решения очертава нарастващ разрив между Вашингтон и Киев. Основният въпрос е дали американският президент използва икономическите стимули, за да убеди Владимир Путин да прекрати войната, или отслабва натиска върху Москва, докато настоява Украйна да ограничи съпротивата си.
Санкциите са отложени, Москва печели време
На 16 октомври Тръмп подписа указ, с който временно отложи прилагането на ключови санкции и мита, предвидени в приетия през септември закон Lindsey O. Graham Sanctioning Russia and Iran Act of 2026. Законът трябваше да влезе в сила на 18 октомври и да увеличи икономическата цена на руската агресия срещу Украйна.
Мерките включваха 500-процентни мита върху стоки, внасяни директно от Русия, 100-процентни мита срещу големи купувачи на руски петрол и газ, както и допълнителни санкции срещу финансови институции, държавни служители и компании, подпомагащи руската военна икономика. Законът предвиждаше и мерки срещу т.нар. сенчест флот от танкери и посредници, чрез които Русия заобикаля ограниченията.
Тръмп обоснова решението си с националните интереси на САЩ, без публично да обясни конкретно защо отлагането на санкциите ги защитава. На следващия ден държавният секретар Марко Рубио заяви, че президентът ще разполага с до 60 дни, за да оцени икономическото въздействие на мерките. Самият Тръмп уточни, че окончателното му решение все още предстои.
Отлагането идва няколко седмици преди междинните избори през ноември, когато високите цени на енергията се превръщат в политически проблем за републиканците. Войната с Иран нарушава международните енергийни пазари, а Вашингтон се стреми да увеличи предлагането на горива и да ограничи поскъпването им.
Москва посрещна решението с одобрение. Кирил Дмитриев, пратеникът на Путин по инвестиционните въпроси, го определи като „наистина исторически момент“. Реакцията подсказва, че Кремъл разглежда отлагането не просто като временно облекчение, а и като възможност да запази перспективата за по-тесни икономически отношения със САЩ.
Зеленски предупреждава за нови руски атаки
Украинският президент Володимир Зеленски определи решението на Тръмп като погрешно и предупреди, че то ще насърчи Москва да продължи войната.
„Решението да се отмени всичко това, да се блокира всичко това, ми се струва погрешно“, написа Зеленски в социалната мрежа X. „То определено помага само на руснаците.“
Според украинския президент облекчаването на санкциите може да доведе до нови руски нападения и до допълнително отслабване на икономическия натиск върху Кремъл. Той изрази опасение, че отлагането може да се окаже първа стъпка към още отстъпки от страна на Вашингтон.
Предупреждението идва на фона на продължаващите руски атаки срещу украинската енергийна инфраструктура. Зеленски съобщи за удари по над 15 обекта за производство и пренос на електроенергия. С наближаването на зимата подобни нападения застрашават снабдяването на цивилното население с ток и отопление.
Контрастът е очевиден: докато Русия продължава да атакува украинската инфраструктура, Вашингтон отлага допълнителните икономически санкции срещу Москва.
Осем дни на промени в американската политика
На 9 и 10 октомври Тръмп обяви договореност за улесняване на доставките на руски дизел към международните пазари чрез временно облекчаване на санкционните ограничения. Целта, според американската администрация, е да се увеличи предлагането на горива и да се овладеят цените. Киев предупреди, че приходите от руския енергиен износ подпомагат финансирането на войната.
На 11 октомври Тръмп заяви, че Русия и Украйна са се съгласили да прекратят взаимните си удари по енергийната инфраструктура. Киев обаче не потвърди наличието на такова споразумение. Зеленски заяви, че Украйна би обмислила спиране на ударите по руските рафинерии, ако Русия прекрати нападенията срещу украинските енергийни съоръжения. Руските атаки продължиха.
В следващите дни възникнаха и опасения за ограничения върху използването на сателитните комуникации Starlink и Starshield, важни за украинските военни операции, включително за управлението на дронове. Случаят отново постави въпроса доколко украинската отбрана зависи от американски технологични системи и решения, върху които Киев няма пряк контрол.
На 15 октомври Украйна възобнови ударите по руски петролни съоръжения на фона на продължаващите нападения срещу собствената ѝ енергийна инфраструктура. На следващия ден Тръмп отложи влизането в сила на новите санкции.
Всяко от тези решения има свои обстоятелства, но общият резултат е отслабване на американския натиск върху Москва и задълбочаване на напрежението с Киев.
Междинните избори влияят върху външната политика
Непосредствените мотиви на Тръмп могат да се търсят в предстоящите междинни избори през ноември и политическата цена на високите цени на горивата.
Войната с Иран разстройва енергийните пазари, а украинските удари по руски рафинерии ограничават руския преработвателен капацитет. Повече горива на пазара и по-ниски цени биха били политическо предимство за американския президент преди изборите.
Това обяснение е правдоподобно, но не изчерпва проблема. Санкционният закон е създаден, за да даде на Вашингтон допълнителен инструмент за натиск върху Москва. Тръмп би могъл да използва заплахата от прилагането му, за да изиска отстъпки от Путин. Вместо това той отлага мерките, преди да са влезли в сила.
Няма публични данни Русия да е поела конкретни ангажименти в замяна на облекчението. Междувременно санкционният натиск е отложен, а военните действия продължават.
Предвидените мита биха засегнали не само Русия, но и големи купувачи на руски енергоносители, включително Китай и Индия. Отлагането може да отразява и стремежа на Вашингтон да избегне допълнителни търговски конфликти с държави, чието сътрудничество смята за важно.
Какво печели Путин
Най-същественият въпрос не е дали Тръмп има икономически мотиви, а как те се отразяват на способността на САЩ да влияят върху поведението на Русия.
От началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна западната стратегия се основаваше на две взаимно допълващи се цели: укрепване на украинската способност да се защитава и увеличаване на икономическата цена на руската агресия. Сегашните решения на Вашингтон поставят под съмнение последователността на този подход.
Ако Москва получава облекчения, без да променя военните си действия или преговорните си позиции, стимулът ѝ да прави отстъпки намалява. Кремъл може да използва перспективата за възстановяване на икономическите отношения със САЩ, за да поддържа интереса на Тръмп към сближаването, без да отстъпва по същество.
Така икономическото сътрудничество рискува да се превърне от инструмент за постигане на мир в самоцел. Ако Русия може да разчита на облекчаване на санкциите, без да прекратява агресията, защо да променя поведението си?
Разривът между Тръмп и Зеленски застрашава подкрепата за Киев
Залогът надхвърля санкциите. Украйна разчита на американски оръжия, разузнавателна информация, технологична инфраструктура и дипломатическа подкрепа. Влошаването на отношенията с Вашингтон може да отслаби позициите ѝ както на бойното поле, така и при евентуални преговори.
Напрежението между двамата президенти се натрупва от седмици. Зеленски изрази разочарованието си от поведението на Тръмп, включително от призивите му Украйна да ограничи ударите по руската енергийна инфраструктура и от подкрепата му за облекчаване на ограниченията върху руския дизел.
Сегашната ситуация поставя Украйна в особено неблагоприятна позиция: от нея се очаква да ограничава действията си срещу руската военна икономика, докато Русия продължава да атакува украински градове и енергийни обекти. Едновременно с това Вашингтон отлага мерките, които биха увеличили икономическите разходи за Москва.
Това не доказва само по себе си, че Тръмп е решил да изостави Украйна или че всяко негово решение е продиктувано единствено от изборните сметки. Но последователността от действия създава реален риск: натискът върху нападнатата страна да направи отстъпки нараства, докато натискът върху агресора отслабва.
В крайна сметка въпросът е какво би накарало Путин да прекрати войната, ако може да получи икономически облекчения, без да промени поведението си. Вашингтон все още не е дал убедителен публичен отговор. А обещаните 60 дни за оценка на санкциите означават, че Москва ще разполага с допълнително време, докато Киев се опасява от ново отслабване на американската подкрепа.
Статията е изготвена от изкуствен интелект по материали на чуждестранния печат. Използвани са и данни от Майкъл Селерс“To Russia With Love“
Заглавието е по публикация на германското списание Der Spiegel („Trump Betrays Ukraine“)
