НМД отчита 15 години застой в гарантирането на правата на децата
Оценката е изготвена въз основа на данни от ресорните министерства и независими проучвания. Докладът проследява политиките за децата в ключови области, включително здравеопазване, образование, социална закрила, семейна среда и превенция на насилието
Детската бедност, неравенствата в образованието и здравеопазването и липсата на реално участие на децата във вземането на решения остават сред основните проблеми в България. Това показва 15-годишният преглед на Националната мрежа за децата (НМД) в рамките на мониторинговия доклад „Бележник“.
Оценките по осемте разгледани области очертават частичен напредък, но и трайни структурни дефицити. Според анализа през периода 2011–2025 г. държавата предприема законодателни промени и отделни инициативи, без да изгради последователни политики, достатъчно ресурси и ефективни механизми за гарантиране на правата на всяко дете.
Детската бедност остава структурен проблем. Въпреки намаляването на материалните лишения, социалните помощи и услуги не успяват да прекъснат устойчиво предаването на бедността между поколенията. Особено засегнати са децата в многодетни семейства, семействата с един родител, домакинствата с ниско образование и маргинализираните общности. НМД посочва липсата на Национална стратегия за детето след 2019 г. и на системно планиране и проследяване на публичните разходи за деца като фактори, които ограничават ефекта на съществуващите политики.
В семейната среда и алтернативните грижи най-видимият напредък е постигнат чрез деинституционализацията. От 137 специализирани институции с около 7600 деца в началото на реформата в края на 2025 г. остават две незакрити домa за медико-социални грижи за деца. Тази промяна обаче не премахва проблемите с недостига на специалисти, претоварването на отделите за закрила и неравномерния достъп до услуги. Приемната грижа продължава да зависи от проектно финансиране, а децата бежанци, непридружените деца и децата с увреждания остават сред най-уязвимите групи.
Закрилата от насилие остава предимно реактивна, а не насочена към ранна превенция и навременна подкрепа. Макар нормативната уредба срещу домашното насилие да е подобрена, продължават да липсват единни информационни системи, достатъчно услуги и ефективна координация между институциите. В училищата преобладава подходът чрез санкции, без изградена цялостна система за превенция на тормоза и проследяване на резултатите. Защитата на децата онлайн също е затруднена от липсата на устойчива държавна политика и финансиране за ключови услуги.
В правосъдието за деца законодателните промени разширяват процесуалните гаранции за деца, пострадали или свидетели на престъпления, както и за деца, задържани или обвиняеми. На практика обаче липсата на специализация, обучение и единни стандарти често обезсмисля тези гаранции. Ограничено се прилагат щадящи процедури, включително изслушване в т.нар. сини стаи, а системата за работа с деца, извършили противообществени прояви, остава сред най-слабо реформираните области.
Ранното детско развитие също не е подкрепено от интегрирана политика. Разделението между грижите за децата до тригодишна възраст и тези за по-големите затруднява координацията между здравната, образователната и социалната система. Достъпът до услуги е неравномерен, особено за най-малките деца, децата със специални образователни потребности и тези в уязвима ситуация.
В детското здраве се отчитат отделни положителни промени, сред които намаляването на детската смъртност и разширяването на достъпа до някои медицински услуги. Същевременно България продължава да е сред страните в ЕС с най-висока детска смъртност. Недостигът на педиатри, медицински сестри и акушерки, регионалните неравенства, ограниченият достъп до палиативни грижи и недостатъчният капацитет в областта на детското психично здраве остават нерешени проблеми. Проектът за Национална детска болница все още няма достатъчна яснота по отношение на нормативното, финансовото и кадровото си обезпечаване.
Образователните реформи не преодоляват дълбоките неравенства. Разширява се обхватът на предучилищното образование, увеличават се медиаторите и специалистите за подкрепа и повече деца със специални образователни потребности учат в общообразователна среда. Въпреки това социалният произход и мястото на живеене продължават съществено да определят образователните възможности на децата. Напредъкът в медийната и информационната грамотност, здравното и сексуалното образование остава частичен и непоследователен.
Достъпът до спорт, култура, игра и свободно време също зависи в значителна степен от доходите на семейството и местоживеенето. Въпреки отделните общински инициативи и дейността на читалищата липсват системни политики и ефективни механизми за преодоляване на финансовите и териториалните бариери пред участието на децата.
Отделен проблем е липсата на реално участие на децата в решенията, които ги засягат. След ранни стъпки като приемането на Хартата и Механизма за детско участие на Държавната агенция за закрила на детето и регламентирането на ученическото самоуправление не е изградена устойчива държавна политика с ясни стандарти, механизми и ресурси. Според НМД през 2025 г. децата и младите хора не са системно търсени по значими законодателни и политически въпроси, включително реформата в образованието. Гражданското им участие продължава да зависи предимно от инициативи на неправителствени и международни организации.
В обобщението си НМД очертава разминаване между нормативните промени и реалното упражняване на детските права. Постигнатите резултати в отделни области не водят до достатъчно последователна политика, която да гарантира равен достъп до подкрепа, услуги и възможности за развитие на всички деца.
Новината е изготвена с помощта на Meta AI
Пълният доклад виж тук
