На 3 март неразкритият взрив поставя още повече въпроси
В деня, в който се навършиха три години от започването на войната срещу Украйна, стана един месец откакто на улицата с най-мащабния битов взрив от 20 години насам не загубиха живота си майка и дете, които са излезли от дома си десет минути по-рано; момче, което се е връщало от училище пет минути по-рано; възрастна жена, която бавно е вървяла нагоре по улицата; бащи, които са минали с колите си минути преди експлозията, усетена в радиус от над десет километра. И до момента единственият установен загинал, е болната жена, собственичка на взривената част от къщата. Брат й, който също се издирваше, така и не бе намерен. Но сякаш вече никой не го и търси.
Това, че на 24.01, след взрив с военен мащаб на ул. Родина в Банкя, не пострадаха и не загубиха живота си десетки хора, е чиста случайност и огромен късмет, но не само за живущите там. С изключение на дните непосредствено след инцидента, активна следователска дейност повече не се извършва; споровете изтичане на газ ли е причината за случилото се или не замряха; разрухата на мястото на нещастието и там, където бяха изсипани останките от къщата са си същите, изоставени, ужасяващи, сякаш спрели във времето. Бе съобщено, че прокуратурата се е заела с разследването, но резултат от него така и не е оповестен. Мълчанието е повсеместно.
Вероятно коренно по-различно би било, ако имаше повече загинали. Ако трупът или останките на брата бяха намерени, ако той не беше служител на близкия военен обект. И тук идва моментът с късмета, освен за непострадалите. Когато се разбра, че взривът е станал на улица в Банкя, акцентът бе поставен върху полярното отношение към известността на мястото, обитавано от известния любено-мразен политик, но не и върху факта, че експлозията се случва на 400 метра от реновирано за милиони бивше военно поделение, превърнато в обучителен център за парашутисти, част от огромна военна зона, с мощни радари, ракетни складове, забрана за достъп, телени огради и всичко подразбиращо се, свързано с армията и нейните секретни дела. А за смела страна като България и нейния президент, те са много.
Огромен късмет имаха дълбоката държава, президентската институция, бивши и настоящи министър-председатели, всички, които трябваше да отговарят, ако имаше десетки мъже, жени и деца жертви и които в момента удобно забравиха случая и очевидното в него. Ако изключително мащабният взрив не е бил причинен от изтичане газ, както убедително бе обяснено, то не остават много други варианти, освен незаконен казан за ракия или някакъв вид взривни устройства. Но какви са те, какво правят точно в тази къща и как са се озовали там?! Отговорът не е особено заплетен и може да бъде даден от всеки, познавал изчезналия или така и ненамерен брат и работните му места на различни части от огромния военен комплекс. Ако имаше повече загинали обаче, връзката му с тях щеше бързо да стане ясна и да стане обект и акцент на солидно разследване и повишен граждански интерес. Щеше да се наложи и върховният главнокомандващ на българската армия да поеме отговорност, колкото и да не е свикнал. Щеше да трябва да отговори на простичкия въпрос: „г-н Президент, какво става с българската армия, със складовете й за боеприпаси, със служителите й, които гърмят в цивилни обекти на 400 метра от военно учреждение?“
Точно на 3-ти март и без десетки загинали, е добре подобно питане да заглуши всенародните чествания на празник на освобождението от чужд нашественик, което президентът и поддръжниците му мъдро и смело отказват на друга държава във война. Логично е то да бъде следвано и от въпроса, тръгващ от мистерията на улицата, с емблематичното име „Родина“, а именно: „Г-н Президент, колко дни може да се отбранява българската държава, ако чужди войски нахлуят на територията й и веднага ли ще я посъветвате да се предаде или ще симулирате малко войнска и национална чест? Защото, нали разбирате, приликата между Вас и властващия в Овалния кабинет или неговия приятел-враг в Кремъл стига да костюмите, които носите и мъдростите, които сипете. Двете „остриета“ на дипломацията и върховното главнокомандване имат зад гърба си мощни войски и оръжия, а вие какво имате? Взривена къща с неясни устройства, липсващо тяло или останки, мълчание, разруха и руини в близост до секретни военни обекти?“
На трети март 2025 г. никой не може да е сигурен кое е правилното решение на международния конфликт, за чието разрешаване България обяснимо не е поканена. Ситуацията е толкова сложна, че е много изгодно и в този случай „Всеки сам да си преценя“, за да не би да поеме отговорност и за друг. Но, виждате ли, драги президенти, националните празници не просто отбелязват някаква важна дата, а напомнят идеалите и принципите, чрез които тя е превърната в реалност. Българските ученици от седми до дванайсети клас са напоително запознавани с тях и те определено не са „да се снишим или преклонена главица остра сабя не сече“. Те са достойнство, смелост, жертвоготовност и обединение в името на общата битка. Но къде да помните, г-н български президент? Отдавна не сте били ученик.
