Трябва да действаме сега, за да спасим народа рохинга
През 1939 г., четири месеца преди нахлуването в Полша, 937 души отплаваха на борда на MS St. Louis, докато тъмен облак на тоталитаризма се носеше над Германия от ръцете на Третия райх. Пътниците на борда на „Сейнт Луис“, много от които са евреи, напуснаха домовете си в Хамбург за това, което се надяваха да бъде нов живот отвъд Атлантическия океан и цял свят далеч. Вместо това светът обърна гръб. Днес народът Рохинга в Бирма страда от ръцете на диктатори, настроени към геноцид сред свят, пълен с безразличие.
Докато четете това, ние имаме възможност да действаме или да рискуваме същите резултати, които доведоха до почти изтриването на еврейския народ. Когато „Сейнт Луис“ се опита да слезе на пристанището на Хавана, властите върнаха почти всички. Водено от антисемитски агресия, кубинското правителство ефективно осъди 254 еврейски мъже, жени и деца на незабавна смърт, докато ги изпращаха обратно в Германия по пътя към видовете концентрационни лагери, които ще убият 12 милиона души в името на сигурността, облекчаване на бедността и пречистване на господарската раса. Историята се повтаря в Мианмар – известен още като Бирма – и ще продължи, освен ако не предприемем действия.
Сенатът на Съединените щати трябва да приеме Закона за Бирма днес, за да предостави такава помощ и овластяване на тези на борда на „Сейнт Луис“, които никога не са получавали. Насилието е добре документирано и терорът на народа Рохинга е безпогрешен. Доклад на Организацията на обединените нации от 2018 г. цитира „най-тежките престъпления по международното право“, след като военните репресии доведоха до целенасочено преследване, изнасилване и масови убийства, тъй като повече от 700 000 рохинджа избягаха от домовете си, за да търсят безопасност.
Подобно на евреите в Европа осем десетилетия по-рано, народът Рохинга, етническо мюсюлманско малцинство в Мианмар, отдавна е изкупителна жертва за обществени злини. Те бяха други, гетоизирани и дехуманизирани много преди ООН да цитира престъпленията срещу човечеството в региона. Глобални актьори, включително Съединените щати, сега официално признават случилото се в Мианмар като геноцид.
Междувременно масовото изселване продължава да води до опасни пътувания, в които мъже, жени и деца търсят някаква прилика на свобода – често в импровизирани салове в открито море – отчаяни да намерят приветливо място, което защитава основни човешки права. Според изявление на ВКБООН, „около 630 рохингя са се опитали да пътуват по море през Бенгалския залив от януари до май 2022 г., като жените и децата са 60% от тези, които се опитват да избягат“. Оцелелите са срещани отново и отново с тежки условия и задълбочаваща се нестабилност.
Хиляди са били отхвърлени от страни като Индонезия и Малайзия, много от които са принудени да излязат обратно в морето без подкрепа, отразявайки злощастното пътуване на Сейнт Луис. Когато рохинги са допуснати в определени страни, като Бангладеш, все по-строги политики ограничават основните свободи. Властите в Бангладеш, например, събориха хиляди магазини на рохингя, затвориха десетки училища, забраниха ученето на родния диалект рохинга и ограничиха движението и достъпа до интернет в най-големия бежански лагер в света в Кокс Базар. През последните месеци хиляди хора от рохинга се преместиха насилствено на опасния остров Бхасан Чар, разположен на 37 мили от континента, където суровите метеорологични условия причиняват хаос.
В продължение на години светът игнорира травмите и страданията на народа Рохинга. Молбите им за справедливост бяха отхвърлени, докато Татмадау, военната организация, която свали лидера на Мианмар Аун Сан Су Чи, продължи своята широко разпространена кампания на терор. Добрата новина е, че светът започва да призовава за тази несправедливост.
През март държавният секретар на САЩ Антони Блинкен застана на стъпалата на Музея на Холокоста на Съединените щати и обяви насилието срещу рохинга за геноцид, защото „Това е от решаващо значение за всички нас, които се ангажираме да живеем в съответствие с максимата „Никога повече“. ” Ние знаем тази история дълбоко, поради което трябва да изискваме отчетност от Конгреса и непрекъсната подкрепа от администрацията на Байдън. Сега е моментът Съединените щати да превърнат думите в действия. Съединените щати, Съветът за сигурност на ООН, Международният наказателен съд и международните сили по целия свят трябва да се възползват от тази възможност, за да изправят отговорните пред правосъдието. От решаващо значение е да се противопоставим на тези зверства изчерпателно. Можем да направим това чрез Закона за Бирма, който има за цел да изправи пред съда виновните за престъпления срещу човечеството. Хората от Рохинга заслужават безопасно място за дом с гарантирана защита. Това е невъзможно, докато Мианмар остава под военен контрол. Като представители на еврейската общност, ние силно призоваваме Сената да действа бързо при приемането на този важен закон. Докато земното кълбо е на ръба на несигурността, Съединените щати трябва да си върнат лидерството и да защитават народа на рохинга“.
Преди осемдесет и три години светът стоеше безучастен, докато един авторитарен режим дехуманизираше и насочваше милиони заради присъщата им идентичност. На 27 май отбелязаха годишнината от пътниците на „Сейнт Луис“, които чакаха да бъдат пуснати на кубинските брегове. Лодката остана в международни води до 9 юни, когато властите най-накрая им казаха, че никой от Куба, Канада или САЩ няма да ги приеме. Те свидетелстваха как апатията се превръща в геноцид. За да променим бъдещето, трябва да се поучим от миналото. Можем да направим това, като изискаме Конгреса да действа чрез бързо приемане на Закона за Бирма.
Серена Оберщайн е изпълнителен директор на Jewish World Watch, предоставя помощ и изцеление на оцелелите от масови зверства по целия свят и се стреми да вдъхнови хора от всички религии и култури да се присъединят към продължаващата борба срещу геноцида. Тя е прекарала близо две десетилетия, работейки за по-справедливо общество.
още по темата виж тук
