Колонка на редактора

Училището не е само PISA

Споделете статията:

В Пловдив тийнейджъри пребиха момче и със запалки му горяха лицето. Минувачи гледаха безпомощни. Географията на садизма и момчешкото страдание е без значение. Насилническите инстинкти са като рибарска мрежа, хвърлена в морето от деца. Силните ловят слабите и ги пребиват за удоволствие.

Резултатите по PISA на пловдивските биячи най-вероятно ще са ниски заради слаби умения по математика и природни науки. Със сигурност са и буквално „дъно“ по четене. Този въобразен профил обаче, през който мислим децата си, все едно добри или насилници, има „фабричен“ дефект.

Подготовката за теста PISA е стимул за учителите. Залягат над учениците си да решават задачите. Супер важно е. Дали обаче това има нещо общо с разчовечените биячи от Младежкия хълм преди месеци, както и с днешния терор на подобните мускулести тела над връстника им пред пловдивския мол?

Мисля, че да. Също така мисля, че с мръсната вода изхвърлихме и бебето. Престарахме се да нямаме нищо общо с комунистическото училище, с пионерските бригади и Тимуровците. През 60-те години в страните със съветски комунизъм имаше задължителни форми за добри дела на пионери и ученици. Само като си спомня за това, потръпвам от лоши спомени. Но сякаш е имало разум и познаване на хаотичната детска природа и съблазнителните демони.

После ще се върна на това.

Наскоро разговарях с хора от канадската ни диаспора. Те бяха силно впечатлени от модела на образование в Онтарио. Учениците отрано са включени в т.нар. community involvement. Това означава, че ако искаш диплома, трябва да имаш 40(!)часа общественополезен труд. Ходиш в старчески дом, чистиш парк, помагаш в библиотека. Не за селфи, а за да завършиш. И в университета това ще ти даде предимство.

40-те часа на Онтарио значи практически, че общественото участие е част от самото придобиване на дипломата. Ученикът трябва да излезе от училището и да влезе в болница, дом за възрастни хора, обществена или хранителна програма, да работи с други хора, да сподели чужда нужда, да поеме конкретна задача. Не като наказание, не като „обществен труд“, а като част от развитието на гражданска душа.

От по-старото поколение родители веднага ще кажат, че Онтарио не са измислили топлата вода. Групи ала-Тимур имаше в София и в Москва, но, както казах по-горе, те бяха инструментализирани от държавната идеология. На тийнейджърската личност обаче й оставаше това: важно е да помогнеш на сляп човек да пресече улицата, или да напазаруваш на инвалид. Хубаво е да връщаш момиченцето всеки ден от училище, защото майка му е на работа, а по улиците е опасно.

Да се вайкаме за слабите резултати от PISA означава,че притежаваме модерна оптика за интелектуалната зрелост на децата ни. Това е окей, но не е достатъчно. Учим детето да решава тестове, не да решава проблеми на други хора! Да не би канадските родители да са по-глупави от нас! Ни най-малко, но са разбрали, че само това е пътят за синовете им, за да разберат, че общността не е абстракция, а живи хора около него. Обратният вариант са тъпите скинари, черните качулки, от скука да пребиват човек.

Ние пък демонтирахме старата образователна система от страх. Но не построихме нова. И сега се чудим защо освен, че толкова много деца нямат базова грамотност, а на всичко отгоре и не им пука за нищо извън тях

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).