Украйна изважда руския език от езиковата харта: между малцинствените права и реалността на войната след руската агресия
Украинското решение да изключи руския език от обхвата на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици поставя сериозни въпроси от гледна точка на международните стандарти за езикови права и недискриминация.
Хартата на Съвета на Европа е създадена именно като инструмент, който да гарантира защита на езиците на общности, независимо от политическия статус на държавите, с които те са асоциирани. Превръщането на този режим в инструмент, подлежащ на геополитическа преценка – включително аргумента, че даден език е „език на държава-агресор“ – представлява опасно разширяване на дискрецията на държавите за сметка на универсалния характер на езиковите права.
Макар украинските власти да подчертават, че мярката не засяга формално правото на използване на руски език, изваждането му от защитния обхват на Хартата има пряко значение за позитивните задължения на държавата – включително в образованието, административното обслужване и публичната видимост на езика там, където той е широко разпространен. Именно тези гаранции са същината на инструмента, а не само декларативното признаване на езиково многообразие.
В контекста на въоръжен конфликт рискът от тълкуване през призмата на сигурността е особено висок. Историческият опит на европейските конфликти показва, че когато език се идентифицира колективно с враждебна държава, това почти неизбежно води до ерозия на индивидуалните права на граждани, които не носят политическа отговорност за действията на съответните правителства.
Това решение поставя и институционален въпрос пред Съвета на Европа: докъде се простира допустимата свобода на държавите да определят обхвата на езиковата защита по Хартата, без да се подкопава самата ѝ цел – защита на езиковия плурализъм като европейска ценност.
Дори при разбираеми съображения за национална сигурност в условия на война, международните стандарти за човешки права изискват особено високо ниво на обосновка и пропорционалност, когато се засягат права, свързани с културна и езикова идентичност. В противен случай съществува риск временни политически обстоятелства да преначертаят трайно рамката на правата, създадена именно да бъде устойчива на такива кризи.
Текстът е изготвен с помощта на изкуствен интелект

