Колеги и приятели празнуваха в БАН юбилея на Антонина Желязкова

Зала „Марин Дринов“ в БАН събра десетки приятели и колеги на юбилейното тържество в чест на 70 годишнината на известната османистка д-р Антонина Желязкова. Представена беше книгата „Глас в пустиня“, съставена ог статии, студии и интервюта на Антонина Желязкова. Слово за сложните измерения на нейния научен и публичен живот произнесоха икономистът Румен Аврамов и Юлиана Методиева(вж. по-долу).

За книгата „Глас в пустиня“ Румен Аврамов каза: „Това е ценен документ за интелектуалната история на нашето поколение(…), Разказани са например обстоятелствата около унищожаването на научния доклад от първото й теренно изследване и нейно писмо до Вера Мутафчиева по повод това изследване. Поместени са две глави от спряната, през 1986 г. от цензурата, публикация на нейната дисертация“.

Сред гостите бяха едни от големите имена на историографията като проф. Иван Илчев,проф. Елдъров, Ангел Димитров, доц. Михаил Груев, Жоржета Назърска(водещ на събитието), Орлин Събев, Екатерина Никова, Михаил Иванов, Евгения Иванова, Мила Манчева(една от съставителите на книгата „Глас в пустиня“), Кети Мирчева, Мая Косева, Светлана Иванова.

В залата присъства и големият герой историк, Александър Димитров, който лежа в затвора за съпротива срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

В залата бяха известният художник Анри Кулев, както и част от екипа на филма „Гори, гори, огънче“-  Светла Ганева, Румяна Петкова. В този филм експертизата на юбилярката в областта на помаците оказват огромна роля. Стихове от Иван Цанев, поет и съпруг на Малина Томова, сценарист на филма, прочете Михаил Иванов. Известният физик и експерт на човешките права заедно с Антонина Желязкова бяха ключовите съветници на първия демократично избран президент д-р Желю Желев по въпросите на малцинствата.

В залата присъстваха и Мехмет Юмер, Огнян Исаев, Мохамед Халаф, Хюсеин Хафъзов, Виктор Лилов, Лиляна Деянова, Димитър Луджев, Копринка Червенкова, Стефан Тафров и още много други.

Като реплика към изказаните съмнения дали в контекста на страхотната й популярност е удачно заглавието на книгата „Глас в пустиня“, известна с чувството си за хумор Антонина цитира прочутия израз на френския писател Флобер:“Аз съм и пътникът, и  пустинята, и камилата“.

екип на Маргиналия

Публикуваме словото на Ю. Методиева

                                                 Антонина – Гражданинът

Тя е автор на десетки исторически студии за османистичната ни история, безброй статии резултат от създадената от нея „спешна антропология“, но и на не по-малко публицистика. В тези интервюта за турците, българите мюсюлмани, за роми и за политическите процеси преди 89-та и след нея, буквално до първите дни на войната на Русия срещу Украйна, в писмата й до знакови писатели като Вера Мутафчиева или Зигмунт Бауман, доктор Антонина Желязкова е огледало. Огледало, в което обществото ни и ние самите не сме красиви. Не сме и грозни, а  сме просто българският случай от посткомунистическия свят на Балканите.

Нина Желязкова много държи на двете си идентичности – на историка и на гражданина. За научния й профил, за приносите й в османистиката, ще говори Румен Аврамов и правилно, учен като него може да се съизмери с Антонина Желязкова. На мен се пада обаче не по-лекия товар – да опиша какво означава в сърцето ти да туптят едновременно изследователските обобщения за Босна и Косово, за живота на нашите съседи мюсюлманите  тук, в България и там, в Бурса или Одрин, където ги прокуди комунистическият режим, както и огромната тревога какво по дяволите, става в страната. Откъде се роди злото на национализма на Волен Сидеров, а преди него на всичките онези уродливи формации, които искат веднага, тук и сега да прехвърлят икономическите ни затруднения родени от неспособността на политиците, които избираме, върху тях, ромите и турците. От болната глава на здравата, казват хората. Но личности с мащаба на Антонина Желязкова наместват фокуса, откриват истината, разбиват на пух и прах демагогията, митологията на самозабравилата се политическа класа, все едно дали е Ахмед Доган, Бойко Борисов или Румен Радев. Нейното перо е като рентген, безмилостно посочва раковите метастази на злото. Без значение с какво име се нарича. Антонина е свръхкритична както към управляващите, така към опозицията. Тя не флиртува с никого, ако е сгазил лука. Ако помните злощастния случай с ромската фамилия Зрънкови, която никой не я искаше и тя скиташе от село в село някой да я приюти, Антонина Желязкова, основател на Български хелзинкски комитет беше тази, която обвини организацията. И знаете ли защо не си замълча за позорното прикриване в офисите на лидерите от ромски и други правозащитни организации, докато навън се разнасяше миризмата на саморазправа със Зрънкови? Защото тя не умее да мълчи. Нейното златно покрие е истината. Каквото и на когото да струва. И защото през всичките тези 33 години тя пита във всяка ситуация, която граничи с произвол на властта на малцинствата – къде е гражданското общество! Ако обичаш някого, няма да му спестяваш кривиците. Когато й става невъзможно да дава  шанс на провалените организации за защита правата на човека, Антонина напуска.

На церемонията за удостояването й с Националния орден за заслуги от президента на франция Никола Саркози, голямата историчка и несравнимата гражданка Нина Желязкова казва:“Да бъдеш учен или творец, но и последователен и дългогодишен защитник на човешките права в Югоизточна Европа, а и в много други краища на света, е самотна кауза“. Тази самота обаче не я  спира нито за миг. Дали ще обсъжда в елитната Култура с приятелите й, едни от най-силните журналисти на прехода Копринка Червенкова и Христо Буцев ,царство му небесно, политическите страсти, или пък ще разкрива пред македонски и турски медии „каквината“ на проблемите с малцинствата, драмата на лидерството в ДПС, отказът на интелектуалците да изиграват отредената им роля, за нейния мощен интелект няма разлика. В последните 6 години пише коментари, интервюта, поддържа авторска рубрика в Маргиналия, развива мощна аудитория на либерализма, която й се отплаща пре-богато. Нейните текстове се четат и по света. С години не слиза от стастистиките и от първите места на класациите „най-четени“. Как става това? Откъде следва невероятният чар на острата й критика и историческите рефлексии? Отговорът е само един. И той се крие в етоса й. Не е възможно да бъдеш толкова талантлив историк и толкова влюбен в гражданите, които  всеки миг, всеки час трябва да полагат усилия този свят да стане по-симпатично място за живеене, ако сам не си етичен! Какво е свободата, справедливостта и толерантността към уязвимите, към различните, към малцинства, ако собственият ти живот не си превърнал в поле за всекидневни сражения в тяхно име!

Не съм съгласна с едно. Заглавието на юбилейната й книга е „Глас в пустиня“. Не е вярно! Попитайте първокурсник в Софийски университет, направете си труда да поговорите с която и да е национална медия, все едно частна или корпоративна, коя е личността, която може да им бъде рефер кое е добро и кое зло в тези абсурдни като динамика и поврати дни!  Ще чуете нейното име. Гласът на Антонина Желязкова е феномен, затова и има толкова много последователи, ученици, приятели!