Вижте ме, аз се катеря!
Петя е момиче на 11 години – дете, което като всички други заслужава да върви по своя път спокойно и щастливо и да се развива. Радостното е, че въпреки трудностите в живота й, това се случва. Благодарение на всеотдайната грижа на родителите и цялото й семейство и с безценната помощ на различни специалисти, тя расте обгрижена и има възможности да развива своите способности и таланти.
С Петя се запознахме в Семеен център „Посока“. Доведе я майка с желание да помогнем на детето и цялото семейство да се справят. Петя има сериозни затруднения, нарушения във финната и грубата моторика, затруднена координация при движение, несигурност, затруднения при слизане по стълби, трудности в социалния контакт с околните. Беше насочена към нас за подкрепа от психолог и логопед. След обстойно запознаване с нейния случай, колегите ми започват да работят с Петя и цялото й семейство.
„Не съм имала никакви притеснения да дойда тук. Докато Петя учеше в училището до центъра, чувах как класните питат: Кой ще ходи в КОНКОРДИЯ, за да ги освободи. Аз не бях чувала за КОНКОРДИЯ и попитах какво правят там. Казаха ми, че хранят децата, помагат им да учат, къпят ги, обличат ги и други неща. Но не съм предполагала, че ние можем да се обърнем също за помощ. Един ден ресурсната учителка на Петя ме попита: Защо не опитате? И така, дойдохме без никакви притеснения, с идеята да се помогне на моето дете. Вярвах, че може да се получи нещо“ казва Мария, майката на Петя.
Откакто семейството разбира, че дъщеря й има проблеми, майката спира да работи и така е до днес – напълно отдадена на детето си. Всички в семейството – тя, мъжът й и другите им две деца са отдадени на каузата да помогнат на Петя. Заедно търсят начин как да стане самостоятелна, да се справя и да се развива. Мария ходи заедно с дъщеря си на училище – изискване и необходимост заради нуждата от по-специална грижа за деца, като Петя.
„Преди да дойдем в КОНКОРДИЯ, не мога да каже че сме постигали успехи в състоянието на Петя. Ходихме на психолог, малко на логопед и на рехабилитатор. Единствено от рехабилитацията имахме напредък, защото тя не можеше да се качва по стълбите, сега все още я е страх, трябва да се държи. По стъпалата, в градския транспорт – винаги я носех на ръце. Там ни помогнаха да започне по-безстрашно, макар и с помощ – да се качва и да слиза по стъпалата. Спряхме, защото за всички беше много уморително и без кой знае какъв резултат. Три години не бяхме ходили никъде, но виждах, че тя има нужда от помощ. Затова като ми казаха да опитам в КОНКОРДИЯ се обнадеждих!“ признава Мария. И разказва: „Дойдохме, проведохме едно интервю с ръководителя на центъра и психоложката, която беше много добра – усмихва се широко“.
Майката искрено вярва във възможностите на своята дъщеря да подобри състоянието си с помощта на специалистите. Диагнозите на Петя са сериозни, поради което тя е много изостанала в развитието си. Сега, година и половина по-късно, тя много е пораснала….
В началото единадесетгодишното момиче отказвала да спазва часовете, в които трябвало да идва на срещи. Много бързо обаче тя изгражда доверие към психоложката Бояна, става й интересно, започва да я слуша и лека-полека развиват добри отношения. Петя постоянно се променя – започва да изпълнява правила, да спазва часове, да чува това, което й се казва, започва да прави нещата, които трябва. Тя все повече споделя вкъщи за преживяванията си в Семеен център „Посока“, особено тези, които силно са я впечатлили. Все по-самостоятелна е. Сервира и отсервира храната си сама. Забелязва хората наоколо, което преди не се беше случвало. Един ден дори Петя му казва на един от педагозите: „Имаш много хубава прическа! “
Както сподели Мария, за подобряването на състоянието на детето, за успокояването ѝ и за започналото развитие, голяма роля изиграва и преместването в специализирано училище за деца със специални потребности. Докато преди това отиването на училище е било изключително трудно и почти невъзможно, часовете в новото училище стават много приятно занимание.
Промяната и развитието на Петя е на всички нива. Защото от самото начало всички от КОНКОРДИЯ от все сърце я поддкрепят и помагат. Тя получава психологическа и логопедична подкрепа, помощ за справяне в училище, включва се в различни дейности за социализация, както и в спортни активности.
Именно започването на занимания по катерене, тласкат Петя още по-бързо и видимо по пътя на нейното психическо и физическо развитие. Посещението в Терапевтичната програма с включено катерене помага на момичето осезаемо да регулира емоционалните си преживявания и да развие концентрация на вниманието. Майката разказва: „Когато ми казаха, че дъщеря ми се е записала на катерене и ме питаха дали имам нещо против – веднага, без никакви колебания казах не, разбира се, с двете ръце съм „за“. А сега! Като видим някой познат, тя винаги се хвали: „Аз отивам да се катеря на стената и там горе трябва да пипна прасенцето“. Заниманието я поглъща много е въодушевена от катеренето. С треньора й Иван станават приятели. Няма търпение да дойде деня за катерене, за да отиде в центъра.Това прави три дни в седмицата.
Иво Ванчев, Ръководител на Семеен център „Посока“, разказва „Виждам Петя от около година и нещо откакто идва тук и всъщност откакто започна да се катери, това осигури едно пространство, в което да преживява някакъв успех, да усеща тялото си, да бъде събрана. Т.е. може да се почувства удържана. За първи път се отделя от майка си и остава за цялата тренировка. Което иначе беше трудно постижимо. Развива социалните си умения, включва се в груповите разговори. Запомня повече, развива се умствено. Катеренето успокоява психическото й състояние. Чувал съм как казва: „Пусни ме“, но в същото време не се отказва. Поставя си цели и има пространство и време да ги постигне. Всичко започна с доверителната връзка, която я накара да се довери, да пробва и да преодолява трудности.“
Бояна, психолог в Семеен център „Посока“: „Големият успех при Петя е благодарение на голямата екипна работа и сътрудничеството с майка й. Това бяха първите много ключови неща. Иначе в началото беше много трудно. Затова ние не работехме както обикновено един социален работник и един психолог, а се включихме целият екип. Тредно беше тя да се задържи в една стая, в момента вече е много по-добре. Успехите на Петя вървят нагоре, което много ме радва.“
Вики, треньорка по катерене: „На първата си тренировка още на загрявката имаше нужда от помощ, дори и с най-основните и лесни упражнения. Опитът ѝ за качване на стената бе с огромна доза недоверие, с вербална подкрепа успя да се хване за първата хватка, след което се притесняваше да слезе, да увисне на въжето, да пусне хватката. Около двайсет минути по-късно пляскахме заедно с ръце, даваше ни по пет точки, довери се на въжето, а след това бързаше с усмивка да разкаже на майка си, да се похвали колко много е постигнала. На втората тренировка вече се усили желанието й да помага с осигуряването, да катери, да се движи, да работи в екип. Напредъкът на Петя е един от най-големите, които наблюдаваме в терапевтичната програма. Тя вече знае и изпълнява основни гимнастически упражнения, има по-голям контрол над мускулите си, концентрацията и комуникационните умения видимо са подобрени“.
Иван, треньорът по катерене: „Доста емоционална ми е работата с Петя. След 3-4 тренировки вече качваше стената догоре сама. Много обичам работата с деца и да си общувам с тях, защото за мен е важно те да получат добро отношение от възрастните, а не просто да са приети като деца и задължително да правят нещо по определен начин, защото така трябва. Много зависи и какво се случва по време на тренировката. Например днес я помолих да ми помогне с въжето и тя веднага го направи. Това ми харесва в нея, че тя винаги е готова да помогне. Вижда, че има някакъв проблем и веднага се втурва да спасява, да помага. Трудно е да я удържим, но… Всеки път ѝ давам някакви задачи. Когато отидохме в НСА бях супер изненадан, защото тя все пак за първи път отива на такава стена, маршрутите са по-трудни.
За екипа на КОНКОРДИЯ България силата на спорта и спортно социалната интеграция е голяма. Стената и тренировките по катерене с двама много добри треньори на деца със специални нужди вече е факт благодарение на финансирането на нашия проект „С катерачески умения към нови постижения“ по Програма Call for Europe на Фондация УниКредит и с финансовата подкрепа на Уолтопия, Андреев Инвестмънт Груп, Мерк и Ендава. КОНКОРДИЯ спечелва и ново финансиране по Столична програма Социални иновации.
