Защо децата в Изюм искат автомати
Украински танк навлиза в град Изюм, войниците се радват на победата. Градът вече е под техен контрол, по улиците отново патрулират украински полицаи като Олександър. Той е застанал на брега на река Донец, стиснал в ръце автомата си.
„В началото окупаторите ни бомбардираха и ни обстрелваха. Атакуваха града с цялата си мощ“, разказва Олександър. „Най-ужасно беше, когато трябваше да излезем от мазетата сутрин – целият град беше пълен с трупове. Доколкото знам, към 1000 цивилни са били убити само през април. Погребвахме хората там, където ги намирахме – до къщите, до детските градини, в дворовете„.
Александър Сабодишин е трябвало да прекара цялата окупация в Изюм. „Дори не мога да опиша как се чувствам“, казва 72-годишният мъж. „Направо е невероятно – довчера всички се страхувахме, а днес можем просто да излезем по улиците и да се видим. Идва ми да прегърна всички!“
През почти шестте месеца руска окупация, 72-годишният пенсионер се страхува най-много за децата и внуците си. По това време всички търсят убежище от бомбите и обстрела в подземията. Храната е недостатъчна, а мародерството, обирджийството и убийствата стават част от ежедневието на Изюм.
„Мародерстваха. Взеха ни всичко. Най-вече храната и електроуредите“, спомня си Александър. „Бяхме толкова бедни и уплашени. Благодаря на Господ, че всичко свърши.“
Възрастният мъж говори, бутайки колелото си покрай опразнени къщи с дупки от снаряди по стените, покрай сградите, в които някога са били пощата или аптеката, банката, магазинът за хранителни стоки, училището, ресторантът или общината. Всички тези места сега са осеяни с дупки от куршуми и опожарени. Въоръжени войници патрулират по улиците, за да се уверят, че никой не се разхожда сред минираните развалини.
И полицаят Олександър изпитва само омраза към окупаторите. Дошлите в Изюм били „от всички краища на Русия“, но имало и украинци от окупираните от 2014-а година насам Донецк и Луганск. „Всички бяха тук. Хората на Кадиров (Рамзан Кадиров, лидер на Чечения, бел.ред.) се сбиха с руснаците за това кой пръв да разбие банкоматите. Те обикаляха навсякъде и ни взимаха храната, живееха в домовете ни и в детските градини“, казва Олександър.
В детски градини като тази, в подземието на която се е наложило и на неговата малка дъщеря да прекара седмици наред. „Тя вече не е в Изюм и е силна“, казва той нежно, но личи, че телефонният разговор с нея го натъжава.
„Тате, грижиш ли се добре за играчките ми?“, пита дъщерята от телефона. „Да“, уверява Олександър. „А имаш ли автомат?“ Полицаят отново отговаря утвърдително. „Искам и аз да имам“, споделя дъщеря му и когато той я пита защо, тя отговаря: „Искам да убивам руснаци“.
4-годишно дете вече мечтае за автоматично оръжие, с което да убива руснаци. Изюм бе освободен наскоро – но пътят към свободата ще бъде дълъг.
