Питайте, дори да ви е срам!

Моята професия има своите особености. Както със сигурност всяка професия, но днес ще ви разкажа моите особености. Доста често се налага да обяснявам еврейски ритуали, традиции и думи и обикновено губя незапознатия слушател толкова бързо, че тя или той просто казват:

–        Да, да, добре –ваши си работи. Разбирам.

И понеже това работи и в моя полза, обикновено се старая да съм максимално неразбираем и скучен, за да чуя тази чудесна реплика.

Но не и вчера. Защото има ритуали в еврейската традиция, които много лесно се обясняват какви са, но избягваме да ги обсъждаме в детайли. Като Брит мила – или обрязването, което по традиция се прави на осмия ден. И, сигурен съм, скъпи приятели, че няма нужда да ви давам повече обяснения за ритуала и неговите технически подробности – вие знаете какво е това и спокойно може да ми кажете: „Ваши си работи. Разбирам“.

Само че моята задача бе по-специализирана. Трябваше да поръчам скалпел (размер 22 – така ми беше заръчал моелът – лицето, което извършва ритуала). И аз влязох в сайта за поръчки, намерих каквото ми трябва, натиснах „изпрати“ и всичко трябваше да  е наред – спестих обяснения и описания.

Но малко след това телефонът ми звънна:

–        За скалпелите се обаждаме, г-н Делчев – каза жената от другата страна – Нямаме размер 22, искате ли 23 или 21?

В повечето ситуации (примерно ако си поръчвах обувки или покривка) бих избрал по-големия размер, но тук нямаше как да знам. Затова отговорих:

–        Ами не съм сигурен. Трябва да попитам, че не съм наясно. А ще имате ли доставка на 22 размер?

–        Чак другата седмица. Но ако искате мога да Ви помогна. Какво ще режете със скалпела?

–        Срам ме е да Ви кажа – отвърнах аз и наистина се стъписах.

–        Господине – скара ми се женският глас –  Няма от какво да ви е срам! Нали знаете – на доктор всичко може да кажете.

–        Ама Вие доктор ли сте?

–        Не точно – но все пак продаваме скалпели – каза тя.

–        Ами добре – съгласих се аз и плахо започнах – Значи ние сме евреи.

–        Добре. И…

–        И в някакъв момент в някое семейство се ражда бебе. И то момченце.

–        Да, и – стана по-нетърпелива жената.

–        И имаме един ритуал. Обрязване И се реже, сещате се нали, представяте си нали… И трябва скалпел… И аз не знам дали друг размер, дали е подходящо… Как… Да… Ало…

От другата страна настъпи мълчание. Да, жената от другата страна определено си представяше това, за което говорех. Аз също млъкнах. Тези 2-3 секунди на тишина по линията ми се сториха вечност. Изведнъж гласът отсреща каза:

–        Разбирам. Интересно. Според мен изчакайте следващата седмица новата доставка.

–        Да. Май ще е най-добре така. Ще се радвам да ми се обадите, когато пристигнат.

–        Разбира се. И успех с това, с което сте се заели – каза жената – и извинете, че попитах.

–        Няма проблем. На вас и на доктор можех да споделя – отвърнах аз и пожелах хубав ден.

Мисля си за този разговор ден преди еврейския празник на знанието – Шавуот. Знанието е хубаво нещо и със сигурност не бива да е срамно. Дори и по тази тема, за която говоря не би следвало да изпитваме неудобство. И може би за повече неща подходът ни трябва да е като пред доктор – да сме открити и да говорим директно нещата.

Или пък не. Защото макар и сега да я описвам тук пред целия свят, продължава да ми е неудобно и неловко. Като че ли за някои неща е по-полезно да се откажем от въпросите и просто да кажем – а то са си ваши работи. Разбирам… И да оставим подробния разказ за докторите.

Но освен ако няма да купувате скалпели за специални ритуали, задавайте въпроси. И търсете знанието за всичко около нас. А мен мисля, че след тази седмица може да ме питате всичко. Дори и да не сте доктор.

Хаг Шавуот самеах.

Шабат Шалом.