БНТ – между героизирането на Иван(Ванче) Михайлов и критичния прочит на историята
Какво става когато натискаш педала на историческата памет? Също като при колата, хвърчи по пътищата. Гледката край пътя става мимолетна. За сто километра в час няма време за подробности. Няма неприбрано сено, опърпани кози, дръгливи коне и запустели селски дворове. Няма лица. Така стана и с препедалирания патриотизъм в ефира на БНТ днес. Там Спас Ташев представи новото издание на спомените на Иван/Ванче/ Михайлов, като ги нарече „библия на българското националноосвободително движение“. „Библия“ще рече вяра. Вярва се в легенди и митове, нали така!
Докато слушах как набеденият за историк Спас Ташев представя Иван Михайлов като герой, ВМРО за националноосвободително движение, а Македония разбира се, като „втора България“, се усетих, че човекът просто натиска педала. Поднесена от него историята профучава покрай зрителя, за да останат само правилните герои, правилните жертви! Ташев спомена атентата на крал Караджорджевич в Марсилия като един „удар“ на ръководеното от Ванче Михайлов ВМРО, а практикуваният от него политически терор остава като… пренебрежим контекст. Кога ли ще се чуе от патриотични „историци“ като него за фактите как Иван Михайлов е направил връзка между новообразуваната хърватска организация „Усташа“, която той обучава в стрелба и конспирации и… фашисткия лидер Бенито Мусолини!Не, няма да чуем. Прането на историята е доходен занаят.
Само че ако намалим скоростта, започват да се виждат забележително важни неща.
Документалният режисьор Асен Владимиров направи през 2025 година уникалния филм „По повод един атентат“. Брилянтен изследовател на архивите, режисьорът намалява скоростта в разказа. Спира. Връща лентата. Гледа отблизо. Никакво избелване на историята! Камерата прецизно показа документите за Владо Черноземски, най-надеждния кадър на Ванче Михайлов. Вижда се „на живо“ как застрелва крал Александър I Караджорджевич и френския министър Луи Барту(това е първият атентат заснет на филмова лента). Понеже е маестро на етичната документалистика, Владимиров помага на зрителя да разбере какво всъщност е ВМРО по онова време. Организация, превърнала политическото насилие в инструмент. „Благодарение на Иван Михайлов, ми каза в интервю Асен Владимиров – ВМРО постепенно преминава от четническа тактика към индивидуален политически терор, тя буквално става „държава в държавата“ в Пиринския край. Със собствени структури, банки, политическо влияние в българските правителства и в Народното събрание“. Нещо повече. Коминтерна се опитвал да използва отлично организираните паравоенни структури на ВМРО в плановете си за Световна революция.И още. Как организацията се разцепила на две крила.Показани са фактите за братоубийствената война между тях, в която сякаш се забравя, че главната цел на ВМРО е освобождението на Македония…
Нали виждате разликата между Спас Ташев и Асен Владимиров?
Единият разказ започва от националната кауза и стига до героя Ванче!Както вече споменах, Ташев представя спомените на Иван Михайлов като „библия на българското националноосвободително движение“, чуват се фанфари, барабани за Ванче, този, който бе силно симпатизиран от Третия Райх. Професор Спас продава легенди, защото българският пазар за митове е евтин и достъпен. Това разбира се, никак не се свързва с насилническия тренд сред младежи и девойки, увличащи се по неофашизма. Да не помисли някой!
Другият започва от историята и отказва да премълчи терора, извършен в името на каузата. Асен Владимиров не произвежда поредния национален герой, а се опитва да разбере как се ражда политическото насилие, как една организация преминава от четническа структура към конспиративна мрежа и как атентатът се превръща в политически инструмент. Важни неща за всеки един момент от общото ни политическо живеене, където радикализацията, религиозният и политически екстремизъм вилнеят дори в хармонична Швейцария!
Филмът „По повод един антентат“ не стигна до обществения ефир. Ясно, е че Спас Ташевщината е желаният събеседник. Остава обаче питането по какви критерии обществената телевизия избира кои разкази за Иван Михайлов заслужават национален ефир и кои не! И докога обществената телевизия няма да дава достатъчно видимост на критичния исторически прочит!
Още по темата – тук

