Доц. Румен Петров: Речникът на Тръмп е беден, с абсолютна антипатия към демократичната етика, политика и реторика
В това издание на клуб Маргиналия разговаряме с доц. Румен Петров за САЩ и управлението на Доналд Тръмп. Дали ще се намесят в Иран, за да спасят хората от репресиите на аятоласите, какво ще стане с Гренландия. Питаме го и какви са опасностите от доктрината „Донро“и продължава ли светът да гледа на САЩ като на „световен полицай“.
Юлиана Методиева, доц. Румен Петров, за много години! Времето, в което живеем е крайно неспокойно, като че основно поради президенстването на Доналд Тръмп. САЩ не са това, което бяха. Вие сте университетски преподавател, психиатър, автор на книгата „Объркани в болката“, в която изследвате травмите. Какво мислите за геополитическата конюнктура?
Доц. Румен Петров: Геополитическите въпроси засягат всеки от нас – и „експерти“ и „лаици“. Не е ясно дали грамотните „експерти“ са засегнати от (гео-)политиката различно от простите „лаици“ като мен. Опитваме се да се ориентираме в политическите решения на държавните ръководства. Дали с това упражняваме някакво влияние? Не знам, надявам се. Но че мнението ми е лично – за това гарантирам …
Aко администрацията на президента Тръмп се намеси в гражданския конфликт в Иран, мисля, че ще изпадне в морално противоречие. От една страна, в негово лице, САЩ изглежда да подкрепят граждански протести срещу репресивен управленски режим, а от друга – защитават напълно сляпо фашизираната си антиемигрантска полиция в случай с убийството на госпожа Гууд в Минеаполис и гледат на протестите срещу това злодейство както режимът в Техеран гледа на протестите срещу себе си. Може би геополитически експерти като Иван Кръстев са на друго мнение.
Няколко дни преди това възникна въпросът дали намесата във вътрешните работи на Венецуела е на основата на икономически, криминални (като в случая с помилването на бившия президент на Хондурас – Хуан Ернандес) или гражданско-морални основания – защото режимът на Мадуро е репресивен и тормози свободите на хората. Тръмп, като говорител на своята администрация, не заяви толкова третото основание, дори никак, а постави акцент върху първото. По въпроса за криминалните обвинения позицията му увисна, защото всички непосредствено под Мадуро няма как да не са съучастници в „криминалните“ обвинения, а такива към тях не са повдигнати. Не че и обвинителният акт срещу него е публичен.
А за капак т.нар. „споделяне“ на Нобеловата награда за мир от тазгодишната (венецуелска) лауреатка с него прави ситуацията с мотивите, че и с репутацията на госпожа Мачадо дори по-смущаваща.
Накратко – един неморален, репресивен и криминален режим като този на Тръмп е ужасно неубедителен, когато критикува другите за криминални, неморални и репресивни постъпки.
Световните и българските медии припомнят, че САЩ обича да играе ролята на световен полицай.
Р. П:Да, някои смятат, че чиновници като външния министър и съветник по националната сигурност Марко Рубио и съветникът по вътрешна такава Стивън Милър освободиха МАГА от „смокиновото листо“ на демокрацията и правата на човека, която да прикрива циничните корпоративни интереси на САЩ по света.
Не знам къде да сложа спомените си от износа на революции в Никарагуа, Ангола, Етиопия, Мозамбик, Либия и подобни режими от пролетарския интернационализъм на тоталитарния СССР и нашите съдружни активни борци против фашизма и капитализма.
Едновременно с това настоящето (временно, за периода на настоящата фашизоидна идеология на власт в Белия дом) оттегляне на САЩ от финансирането на международни глобални организации като СЗО, Парижкия договор за климата и други се преживява като обективен удар, без да се говори за това дали САЩ прокарват корпоративните си интереси чрез ООН, СЗО, Световна Банка, МВФ и подобни. Или пък, че глобалните международни организации представляват някаква гаранция срещу конфликтите на интереси, алчността и пропагандата!
Вярно е също така, че социалната държава, човешките права и демокрацията, основана на закон, стават масови на „Запад“ след краха на фашисткия капитализъм на Третия райх. Моралните победители от войната в лицето на СССР разширяват геополитическото си влияние и възможност да установяват тоталитарни режими, политически репресии и икономическо развитие чрез държавно-планова икономика в Европа и Азия под „смокиновото листо“ на социалната справедливост от АОНСУ-вски тип.
Може би, наистина е добре да се откажем от неубедителната реторика от типа на Тони Блеър („пуделът на Буш“, понастоящем – неостаряващ „пудел“, този път – на всеядния зет на Тръмп) преди войната в Ирак, както и да признаем историята на Юнайтед Фрут-демокрацията в Латинска Америка, многообразието на т.нар. „десни“ военни диктатури в Европа (Португалия, Испания, Гърция), по време на Студената война? Ще спрем ли, обаче, да идеализираме живота на „белите“ в Юноафриканската република и Родезия по време на апартейда, както и Източно- и Западноиндийските компании от 16-18 век…или ще обявим всичко това за уокенизъм, левичарство, комунизъм? Да, метафората за „глобалния „полицай“, която, струва ми се, възникна след бомбардировките над Белград на Милошевич, не реши множеството морални дилеми от войната в Югославия, както и от предходната война в Кувейт. Както и на много от т.нар. национално-освободителни „революции“ на 19-ти и 20-ти век, включително с нашата собствена… Накратко – двойните стандарти по отношение на интервенционистката империалистическа политика не са от вчера и са наши собствени.
Колкото до Тръмп, освен, че речникът му е крайно беден, то в него със сигурност личи абсолютна антипатия към каквато и да е демократична етика, политика и реторика. Показателна в това отношение, според мен, е аргументацията за ареста на Мадуро в смисъл на „той ни залива с емигранти и наркотици, а ние ще му вземем петрола“, както и деескалацията на заканите към Иран, където чухме познатото от срещата с Путин: „той така ми каза и аз му вярвам“, както и че защитата на протестиращите не е принципна, а основана на философията „враговете на моите врагове (или на враговете на Израел) са мои приятели, които няма да закачате“. Поне режимът в Иран го „увери, че „няма да ги закача“, или поне не така както в Минеаполис се отнесоха към Рене Гууд. Дали?
Склонността на българските „деснеещи“ медии да омаловажават моралната корупция на американския капитализъм в лицето на МАГА-режима се корени както в АОНСУ-вските ѝ корени така и в универсализма на този морален проблем в пост-съветското културно пространство.
В това отношение препоръчвам книгата „Да правиш капитализъм без капиталисти. Новите управляващи елити в Източна Европа“ на Джил Еял, Иван Зелени и Елеанор Тоунсли от помнената с други неща у нас 1998 година. Подзаглавието е „Възникване на класи и борби на елитите в пост-комунистическа Централна Европа.“
Дали все още можем да преценим как този образ на САЩ като предвидимия лидер, защитника на международния ред и институциите, през доктрината „Донро“, или Америка на Тръмп се променя в нещо друго?
Р. П. Според мен със сигурност се променя в нещо друго и се променя в нещо друго за смущаващо кратко време, което не вярвам да трае дълго. Аз не мисля, че това може да издържи дори половин година, подобен тип безобразно поведение. Доктрината „Дънро“ носи в себе си една подчертана атака в обявената културна война срещу либерализма и като цяло е по-силна в емоциите, които поражда отколкото в нещо друго. На „десните“ демократи у нас препоръчвам интервюто на Езра Клайн с консервативния израелско-американски анализатор Ювал Левин от последните броеве на Ню Йорк Таймс.
В случай с Иран прави впечатление склонността на (част от) публиката да забравя за греховете на режима на бившия светски режим в Иран на монарха Мохамед Реза Пахлави Шах в областта на човешките права, когато се лансира неговия престолонаследник като демократична алтернатива на религиозния тоталитаризъм на т.нар. „режим на аятоласите“. Помним (дано!), че Реза Пахлави беше голям приятел на НРБ на Живков и голям наш (ние ли бяхме това или бяха те – „комунистите“) търговски партньор.
Имаме аналогичен случай в България, когато диктатурата на режима на цар Борис III и правителството на Филов реализираха достатъчно много нарушения на човешките права, които бяха използвани от последващият режим за легитимация на неговите собствени отблъскващи масови злини и травестии на справедливост.
Доктрината „Донро“ се свързва с корекцията на глобализацията, която просто е необходима. Ето, знаем какво се случи с Европейския съюз в светлината на заплахата от Гренландия, но дали това е положително или не? Все пак трябва да държим сметка, че Тръмп не прави само безумни неща!
Р.П. : В това отношение аз не съм много наясно с разумните неща, които Тръмп прави, никак не съм наясно с това. И не само аз. Аз мисля, че неговата администрацията се опитва да създаде впечатление, че решава проблеми, които съществуват. Не трябва да бъркаме дефинирането на проблемите с решенията, които се предлагат и да си мислим, че той не прави лошо, защото се опитва да реши актуални проблеми, такива, по които има широко съгласие. Кой точно е проблемът с емигрантите? Как звучи той в различните умове и реторики? Аз мисля, че средствата с които Тръмп решава проблемите (на емиграцията, икономиката, глобалната търговия, климата, здравеопазването, историческата памет и т.н.) не са убедителни, меко казано. Твърдо казано те са разрушителни и развращаващи.
Четох резултатите от фокус група с 11 привърженика на Тръмп и те единодушно декларират като най-голям негов успех „проблема“ с имигрантите. Аз не мисля, че проблемът с имигрантите е решен по начин, който прави услуга на когото и да било, въпреки че нелегалната имиграция е намаляла драстично в последните шест месеца. По същия начин хората можеше и да бъдат и разстрелвани на границата поголовно – това също ще изглежда като решение. За съжаление ние можем да помогнем – много от нашите граничари от онова време са живи. Виждаме наследството им и в динковщината, с която се третират емигрантите по границата и центровете за задържане у нас…
„Окончателното решение“ на т.нар. „еврейски въпрос“ също изглежда решение. Така че „проблемите“ и „решенията“ са различни неща. Особено устойчивите.
Но анализи на авторитетни издания сочат, че МАГА слага правилно акцент върху вътрешната индустрия, цените, опитва се да увеличи шансовете за средната класа!
Р.П.: Фокус групата в Ню Йорк Таймс се състои само и изключително от републикански привърженици. Това е специално подбрана група и всички са единодушни, че икономическото замогване още не е дошло, но те дават кредит на доверие. Намалили са се малко цените на газта. В тази връзка, ако Тръмп излиза като реакция на социалните неравенства, които се пораждат от глобализацията, по никакъв начин решенията, които той предлага на този глобален проблем, породен от глобалната глобализация, нито са устойчиви, нито са морални, нито са хуманни, нито ще работят дълго време. Защото тази идея за връщане на индустрията в Съединените щати просто за да се върне индустрията не поставя въпрос за цената на труда, за цената на стоките, която трябва да бъде различна, когато се работи от по-скъп труд? Не поставя въпроса за данъците и социалните и здравни осигуровки? Това не се поставя под въпрос. Както и у нас „всеки сам си преценя дали да се осигурява“ и това е много изгодно за критична маса от т.нар. работодатели. Не се поставя под въпрос състоянието на пазара на труда като нива на безработица, които са постоянно ниски в Съединените щати от много време… Не се поставя под въпрос по никакъв начин увеличаващото се неравенство чрез данъчните облекчения за свръхбогатите, които не престават да наливат пари в своя собствен интерес и да се търсят начини да се плаща по-малко за труда като цените, печалбите и концентрацията на капитал растат?
Не смятам, че Тома Пикети, Джоузеф Щиглиц и др. са автори, който се четат в БСП, ИТН, ДПС-Ново начало, но изглежда от критиката към злоупотребяващото и развращаващо разпределение на общественото богатство странят и радетелите на законовата справедливост у нас в лицето на ПП и ДБ.
Трябва да признаев, че действията на Доналд Тръмп накараха Европейския съюз да поеме повече отговорност.
Р. П.: Не. Европейският съюз „пое отговорност“ с пълното съзнание, че парите, инвестирани във война и във военно действие, са глупави пари. Това, че досега са разчитали на американците съвсем не означава, че много други връзки със Съединените щати не са били интензивни поради този военен щит, който САЩ оказват, както и поради съучастието на европейската индустрия в американската военна индустрия. Този аргумент, че европейците ще „пораснат“ и ще увеличат военния си бюджет, защото американците са казали „няма само ние да плащаме“, е изключително повърхностен. Той не отразява обичайната сложност на икономическите връзки с политическите и културните капитали. Мисля, че тази позиция (за „безплатния обяд“) пропуска да обърне внимание, както много коментатори според мен обръщат, че цялото това поведение на Тръмп е на практика поведение на отстъпление на Съединените щати от позицията на лидерство с всички културово-политико-икономически последици от това късогледство, което, смятам, че много американци не споделят. Светът не е само капитализъм, не е дори и индустрия, да не говорим, че индустрията не се изчерпва с хазарта, конкурсите за красота, че и с изкуствения „интелект“.
Резигнацията на Съединените щати, поне в лицето на Тръмп, е в позицията на онзи побойник с който няма да се закачаш, но който няма да защити слабия и когото другите по-скоро ще избягват отколкото да търсят неговата подкрепа, освен ако не го подкупят. Така можеш да построиш казино, голф-игрище, две дори, дори и пустинята, с много изкуствено напояване, но държава, и то – сложна, така не се управлява.
Защо Русия стана доста по-важен съюзник или поне по-значимият политически съюзник на Тръмп за Украйна?
Р. П.: Той никога не е бил с Украйна нещо друго. Работата с Украйна е опит да избегне държавническа (ценностна) позиция, според мен, какъвто е пушилката с отношението към Иран. По отношение на Украйна той няма никаква възможност да заеме принципна позиция, защото уважава насилниците и насилническите решения и затова неговите приятели са Саудитска Арабия, авторитарните режими на Нетаняху, Орбан, Болсонаро и др.
В това отношение Украйна няма шанс с манталитет и морал като този на Тръмп, при положение, че възразяването срещу руската агресия означава възразяване срещу авторитарния и репресивен стил на режима на Путин, израз на който е войната в Украйна. Така че от самото началото беше ясно, че с Путин нещата ще бъдат на тормоз на по-слабия, в лицето на Украйна и постоянно признаване на онова право на по-силния, което привлича и желае да бъде утвърдено от тази администрация. В много отношения – отново сме на културния фронт повече от всеки друг. Като казвам Тръмп, имам предвид и близките му съветници – Стивън Милър и други знайни и незнайни фашизоидни симпатизанти на високи нива. Всичко това, разбира се, е ужасно неустойчиво, като всички популистки решения те водят до катастрофи в близък или в среден порядък.
Аз съм оптимист за краткия живот на тази доктрина и съм песимист по отношение на различните видове конфликти и проблеми, които могат да бъдат създадени и ми се струва, че една от добрите новини около Тръмп е, че съпротивите срещу неговите решения обикновено водят до отрезвяване, нюансират ги, макар за това да не се говори много. Всички от най-отблъскващите му решения са нюансирани в хода на прилагането им, може би с изключение на това малтретиране на което са подложени много от емигрантите в Съединените щати, което също, според мен, ще види своя край по един, страхувам се, не много морален резон, а именно, че ниското ниво на заплащане, което много от този тип работници позволяват и толерират е в изгода на бизнеса, на американския бизнес.
Популистките решения никога не са устойчиви. А той е популист.
Четири години от войната на Украйна ще отбележим съвсем скоро, това прави още по-критично отношението ни еднакво към Европейския съюз и към САЩ, които не могат да помогнат…
Р. П.: Аз не мисля, че и друг президент да беше щяха да се постигнат много по-различни развития на фронта в Украйна. Русия установи едни граници, които в културен и политически план съответстват на едни зони на културно и политическо, икономическо влияние от преди това. Това не означава, че тя има суверенно право върху тези територии по никакъв начин, но тя стигна до там и спря до там. Малтретира като истински насилник, заради самото насилие Киев и останалата част на Украйна. Няма собствена армия и разчита на наемници, включително и от чужбина. По-сериозна конфронтация винаги повдига въпроса за ядреното решение, с което всеки изнудва всеки. Според мен винаги се е знаело, че стратегическите и трайните решения по въпроса с руската агресия ще бъдат основани на икономическата неизгода на Русия да прави това, а ние знаем, че Русия има енергия да прави това изключително, защото е подкрепена както от Китай, така и от корупцията в богатия „Запад“. Този „Запад“, който е навсякъде. Видим и у нас, разбира се.
Не знам дали е ирония, но режимът на Путин е особено грозното лице на капитализма в днешно време и това поставя неговите симпатизанти у нас в голяма неубедителност по отношение на справедливостта на тяхното антизападничество, нежели по въпроса за социалната им справедливост.
Но въпросите за справедливостта лесно се заемат от въпросите за силата.
Как ще се реши въпросът с намеренията на Доналд Тръмп за Гренландия, една суверенна страна?
Р. П.: Мисля, че всички подобни решения са предпоследни. Мисля, че купуването или придобиването на Гренландия, колкото и, както казват да е bizarre, колкото и отблъскващо странно и чудовищно да изглежда като международно правно решение, е нещо, което както може да се случи, така може и да се отмени от последваща администрация. Устойчивото превземане на този кът земя зависи от инвестиции, вероятно в минното, военното и друго дело, което е съвсем друга страна на бюджет, политики, усилия, траене във времето – все неща, за които Тръмп не може и не иска да мисли. Той е в момента. Това е негова сила и стратегическа слабост. Той не мисли като политик и причините точно толкова безотговорен човек да е на толкова отговорен политически пост са много важни.
Тръмп (и неговият режим) е безкрайно късоглед по отношение на големите проблеми в света. Обикновено разговорът срещу глобализацията избягва въпроса за справедливостта на разпределението на печалбите от глобализацията. Въпросите, които колективно трябва да решаваме, са свързани с климата, с устойчивото развитие, със солидарността, а не с концентрацията на капитала.
Този „мач“, със сигурност, е игран много пъти вече.
Според актуално проучване само 17% от американците подкрепят усилията за придобиване на Гренландия. Ако толкова малко американци подкрепят придобиването на Гренландия, то колко са легитимни във вътрешнополитически план другите негови идеи?
Р.П. И рейтингът на Тръмп е много нисък. Одобрението е някъде под 40% в края на първата година. Одобрението за Гренландия е още по-ниско, ако това има голяма значение за политическите „фишеци“, които администрацията му запалва периодично. Въпросът за (не-)легитимността, в това отношение, е решен.
Мисля, че администрацията на Тръмп постоянно търси поводи, за да си създаде ситуация, в която всява страх и объркване у някого, който тя смята, че трябва да потвърждава нейното величие, поради това, че всява страх. Гледайте брифингите на прес-службата Белия дом! Изненадан съм, че изобщо има журналисти там, макар, че се изненадвам, че има журналисти и на много от брифингите у нас.
Мисля, че основната причина за този тип съблазън е нуждата от това да предизвикваш у другите специфичен образ, който ти е нужен тук, сега и сред твоите избиратели. Но печалбите, големите икономически печалби не са за тях. Добре, че вече става ясно това. Стратегически това няма да доведе до трайни ползи, дори и на терена на лелеяната от някои в Съединените щати и не само революция на изкуствения „интелект“ – която е изключително проблематична – и финансово, и философски, и технически. Тя е понастоящем основен двигател на икономическия растеж, измерван като брутен вътрешен продукт, което поставя целия въпрос за икономическия растеж на Съединените щати под въпрос, под много сериозен въпрос.
Неустойчивостта на всичко, което правят тези хора според мен е безспорна. Късите хоризонти не се носят само от голямата възраст на този човек – масово с къси хоризонти са популистките решения. Те могат да бъдат ужасно разрушителни и винаги са кратковременни.
Има страшно много симпатизанти на Тръмп у нас – било на силната и алчна ръка, било на разюзданата висока държавна корупция, било на бързото IT възмогване, било на лесната и алчна експлоатация, било на арогантната безграмотност…
Много от нашите явни и скрити симпатизанти на Тръмп в последните 30 години се изявяват като пазарни, като капиталистически фундаменталисти и досега от тях не съм идентифицирал хора, които защитават каквото и да е от ценностите на устойчивото развитие на нещото, което наричаме планетата. Те защитават изключително много печалбата като водещ принцип на човешките отношения и разглеждат свободата като средство за печалбата е не като цел и ценност сама по себе си.
И нека те също така да получат своя дял от тази критика, която ще се увеличава в хода на този епизод на американски упадък, който вече наричаме времето на Доналд Тръмп.
Разговорът е проведен на 16 януари 2026
Стенограф: Станка Георгиева

