Колонка на редактора

Дузпите, демоните и отсъствието на България от Мондиала

Споделете статията:

Малко знаем колко страхове владеят футболистите! Особено при изпълнение на дузпите. Те се кръстят наум или наяве, целуват икони или езически талисмани, такива работи. Или пък буквално преминават към самосаботаж. Това поне показва сериалът „Скъпа Английо“, излъчен снощи от пъргавата стрийминг платформа HBO. Супер полезно преживяване! Гледаш мача как Конго спечели първата си точка на Мондиала въпреки звездата Кристиано Роналдо, и си мислиш какво ли става в душата му! И за да мислиш информирано, HBO e насреща. Това е в скоби, не е продуктово позициониране!

Сюжетът на сериала е за националния селекционер на Англия Гари Саутгейтот, който от футболист, съкрушен от пропусната дузпа срещу Германия на Евро 1996, се опитва да „излекува“ психологическите травми на английския футбол. Гари е обладан на сто процента от идеята за лидерство чрез емпатия, дори въвежда спортен психолог и изгражда по-сплотен и психически устойчив отбор. Вдъхновява младите футболисти, събрани от затънтените краища на Кралството с лични разкази за психическите си рани. Няма да преразказвам сериала, който иска да го гледа.

Психологическа работа с национален отбор преди Световното?Трудно е за повярваме! У нас психологическата работа масово я възприемат като „мек фактор“, а не като конкурентно предимство.Представяте ли си Христо Стоичков или Любо Пенев в контекста на модерния психологически мениджмънт! Ами те разтоварват напрежението сред вкиснатите футболисти чрез хумор и простота! Боя се, че българските треньори и селекционери действат предимно през интуитивно управление на психологията. Физическа дисциплина, нормативи и йерархия, това е тяхната стихия, всеки го знае. И това не е отвчера.

В блокбастъра „Гунди“(2025) се вижда дефицитът на психологическа култура като непреодолимо сякаш наследство от предишния режим. При Георги Аспарухов всичко е в поддържане на физическата готовност и съзнание за колективен дълг. Когато подлудяваше от евентуалната загубата на Левски, никой не помагаше на Гунди да се справи със страховете си(заекващия чичо от стадиона не се брои). Знаете ли защо? Защото Партията, правителството и гадната им Държавна сигурност гледаха на психологическата подкрепа като на нещо подозрително, западно-екзотично! Треньорът трябва да е твърд, да печели чрез характер, наказания и натиск, а не чрез работа с емоции, нали!

„Скъпа Английо“ е истински поклон пред работата на футболистите, съдиите , треньорите, селекционерите. Пред тяхното човешко измерение. Онези фенове от стадионите никак не се и замислят как злите чудовища на напрежението, съмнението, в добавка с личните демони от предишни загуби, владеят спортистите на терена. Как тази деструктивна мощ влияе на поведението им. Сериалът някакси казва, че управлението на неизбежната култура на страха, напрежението, свръхтревожността, е най-скъпият ресурс в спорта. Както вече споменах, самият Гари носи травмата от прочутата си неуспешна изява, но превръща болката си в вдъхновение.

Е, България не е на Мондиала в Мексико. Казват, че не е само заради спортните дефицити. Може би е и заради подценяване на “меките” фактори като психологията на футболиста. Например

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).