Естетика на спонтанността в изкуството на Ияд Ал-Зубайди
Многобройни са изложбите на художника Ияд Ал-Зубайди. Предпоследната се казва „Иракски желания“и събра ценители на изкуството му в залата за култура и изкуство Ал-Вад във Вавилон. Дванадесетата му изложба носи наименованието „В скоби“. Тя бе представена в Laila Al- Attar Hall (културен център Uj Baghdad). Картините му наскоро са показани и в посолството на Кувейт. На тази изложба присъства френският посланик, както много художници, изтъкнати изкуствоведи.
Художествените произведения на Ияд Ал-Зубайди са насочени към съзерцание, наслада и релаксация на ума. Критиците изследват достойнствата и тълкуват тяхното имплицитно съдържание и „семиотични“ форми, които будят внимание и размисъл със своя хроматичен блясък и спокойно излъчване на цветовете. Яркостта на слънцето и тишината през лятото се редува с цвета на „катрана“, студеният полъх на зимата.
Човешките конфликти и промени в сезоните, както и качеството на избора на цветове, символизират духовното, небесното като доктринална връзка. Затова художникът Ияд Ал-Зубайди търси пластичния им израз, стреми се към рефлексивно допълнение на сантименталните си чувства в разбирането си за живота в неговата въплътена форма чрез неговите собствени цветове.
Произведенията му са носители на различни дискурси и интерпретации. В тях се вижда, че са пряко свързани с формулата на ориенталското наследство, без преобладаващите западни стилистични влияния, различни от съвременните му глобални общи черти. Картините Ияд Ал-Зубайди са доминирани от спонтанност и произволност, свързани с монотонен ритъм или симетрия, ограничена до нейните остри ъгли. Съдържанието им надхвърля характера на иракското естетическо мислене със своите ярки лица, през древните ориенталски къщи с разнообразните им форми. Той рисува жените Ищар, Шахразад и Шахриар, като допълващи щрихи към тях. Около женските лица и тела има богато украсени образувания. Картините на иракския художник са съставени от райски ябълки, прозорци, дивани, волове, куполи, гъвкави риби в море от сънища, гърди, отрупани със зелено райско вино, устни, докосващи се, но не набраздени, прозорец в прозорците, шумерски палми, птици на любовта, радостта, небето. Пустини, куполи и маяци, дървото на живота, бдителни очи, обелиски на законите на любовта, карнавали, прегръдки и любов в дъжда с гърди, пламтящи от искрата на нетърпение и устни, плътни от похотта за прегръдки и копнеж.
Като цяло в неговите произведения има много вариации от цивилизацията на Месопотамия, включително Вавилон. В тях медитиращият се чувства така, сякаш се намира пред порта от преплетени архитектурни образувания с човешки форми, животински символи, включително лъвове, бикове и различни символични структури, разкриващи конотации в тяхната историческа дълбочина и съвременно време.
