Сбиване пред парламента и черни качулки – симптомите на една младежка радикализация

Сбиване между тийнейджъри изкара полицията пред служебния вход на Народното събрание в София вечерта на 2 септември. Младежи са се нахвърлили един срещу друг, като част от участниците са били облечени с черни качулки и черни дрехи. Някои са успели да избягат. На място са останали полицаи и част от участниците в сбиването, а се е очаквало да пристигнат и родителите им, съобщи „Фактор“, позовавайки се на информация на Булфото.

Същата вечер е било засилено полицейското присъствие и на площад „Славейков“. По информация на БТА униформени са проверявали документите за самоличност на младежи с профил на т.нар. „локали“ — неформални младежки групи, които през последните месеци все по-често се свързват с агресивно поведение, улично насилие и крайнодесни символи.

Случилото се пред парламента обаче не бива да бъде разглеждано единствено като поредното тийнейджърско сбиване. Защото зад отделните инциденти се очертава по-голям проблем — нормализирането на насилието и крайнодесния език сред част от младите хора.

Показателно е наблюдението, публикувано от социолог в социалните мрежи след посещение в района на НДК. На фонтана е имало група от повече от 20 момчета и момичета на възраст приблизително между 14 и 18 години. Почти всички са били облечени в черно — с метълски, кежуал и патриотични дрехи. Сред тях обаче са се откроявали и тениски с открито фашистка символика: зачеркнати сърп и чук, зачеркнати ЛГБТИ символи, както и символи, насочени срещу евреи и мюсюлмани.

Това наблюдение само по себе си не е доказателство, че всички тези младежи са неофашисти. И точно тук е същината на проблема.

Радикализацията невинаги започва с идеология. Понякога започва със стил, поза, групова принадлежност и усещането, че агресията е нещо престижно.

Не е необходимо един 15- или 16-годишен да може да формулира последователен фашистки мироглед, за да възприеме символите и поведението на крайната десница. Достатъчно е езикът на омразата да е станал част от средата, в която той търси идентичност и признание. Достатъчно е унижението на „другия“ да се превърне в шега, а демонстрацията на физическа сила — в социален капитал.

Именно това прави явлението по-тревожно от наличието на няколко идеологически мотивирани групи.

Когато антисемитски, хомофобски, антимигрантски и ултранационалистически послания циркулират като младежка естетика, границата между субкултура и политическа радикализация става все по-тънка. Част от децата вероятно тепърва изграждат представите си и не притежават устойчива политическа идентичност. Но те вече могат да интернализират отношението към определени хора като към „врагове“, които могат да бъдат обиждани, унижавани или пребивани.

Това е една от характеристиките на съвременната крайнодясна радикализация — тя не винаги идва като завършена идеология. Понякога идва като култура на омразата.

В центъра на София вече не изглежда необичайно да се срещат децентрализирани групички младежи, демонстриращи агресивно поведение или крайнодесни символи. Между отделните групи няма непременно обща организация, лидер или единна идеологическа програма. Но това не означава, че между тях няма общ културен код.

Този код включва демонстративна мъжественост, презрение към „слабия“, омраза към различния, ултранационалистическа реторика и готовност за физическа разправа. А социалните мрежи превръщат всичко това в съдържание, което може да бъде гледано, споделяно и имитирано.

Проблемът е, че общественият отговор твърде често се движи в обратната посока.

След жестокото убийство на младежи на Младежкия хълм в Пловдив се появиха призиви за ТВУ, смъртно наказание, мъчения и други крайни форми на наказание. Вместо разговор за причините, които правят насилието възможно и привлекателно за част от младите хора, следват морална паника и искания за още по-сурова репресия.

А паралелно с това се предлагат още „патриотизъм“, още „традиционни ценности“ и все по-силно присъствие на религията в публичното и образователното пространство.

Така се получава парадоксът: опитваме се да противодействаме на радикализацията, като укрепваме част от същия културен терен, върху който тя може да процъфтява.

Новината е изготвена с помощта на изкуствен интелект