Феноменът „Аз си знам“: Българинът е по-умен от Гугъл, НАСА и Световната здравна организация

Ако утре Световната здравна организация свика извънредна пресконференция в Женева, на която трима нобелови лауреати по медицина, подкрепени от петстотин страници клинични изследвания, обявят, че пиенето на ледена ракия със сланина в четири сутринта води до необратими промени в ДНК-то и хроничен гастрит, светът ще се замисли. Милиони хора на Запад ще изхвърлят свинското, ще си купят смути от кейл и ще се запишат на пилатес.

У нас средностатистическият гражданин ще изгледа репортажа по телевизията, ще отпие бавно от запотената чаша, ще погледне жена си с дълбоко, философско състрадание към глупостта на световния елит и ще изрече вълшебните думи, които в нашенската вселена тежат повече от всяка титла: „Те ще ми кажат…“. След което, за да запечата интелектуалното си надмощие над Женева, ще добави съдбоносното: „Аз си знам“. И с това дебатът е приключен. Науката е нокаутирана в първия рунд.

Триумфът

Западната цивилизация страда от един огромен дефект – тя вярва в тясната специализация. Ако там имаш проблем с покрива, викаш покривен инженер. Ако имаш проблем със здравето – отиваш на кардиолог. Ако ти се развали компютърът – търсиш IT специалист. Това, скъпи сънародници, е чиста проба липса на въображение и интелектуална ленивост.

Българският гений е ренесансова личност от нов тип. Той притежава уникалната способност да завърши три висши образования в рамките на едно десетминутно скролване във Фейсбук. В понеделник той е доцент по нуклеарна физика и обяснява защо Големият адронен колайдер в ЦЕРН е сгрешен като концепция. Във вторник, след като прочете две статии в сайт с неясно финансиране, вече е професор по геополитика и вирусология. В сряда вечер, пред блока, докато върти скарата, той е дипломиран финансов анализатор, който знае точно как Федералният резерв на САЩ умишлено съсипва криптовалутите, за да му прецака инвестицията от 20 лева.

За българина Гугъл не е търсачка. Гугъл е просто едно софтуерно недоносче, което понякога уцелва това, което българинът ВЕЧЕ знае по рождение.

Инструкциите за употреба у нас се четат единствено и само тогава, когато уредът вече е пуснал гъст черен дим, искри и е изгорил веждите на тъщата. Да четеш упътване означава да признаеш, че някакъв си корейски инженер от „Самсунг“ е по-умен от теб. А това е удар по националното достойнство, който никой уважаващ себе си мъж между Драгоман и Свиленград не може да допусне. Българинът сглобява гардероб от ИКЕА така, сякаш реди пъзел в тъмното – останалите накрая седем болта и три дървени трупчета не са негова грешка, а очевиден заговор на шведите да ни пробутват излишни части.

Медицина по метода на „Един приятел“

Световната здравна организация може да разполага с милиарди бюджети, но те нямат нашето най-силно оръжие: „На един приятел братовчед му“. Това е върховният медицински авторитет на Балканите.

Ако лекар ви предпише сложна терапия с антибиотици и диета, вие веднага се консултирате с реалния източник на медицинско знание – комшията от третия етаж, който работи като шофьор на такси, но „ги разбира нещата“.

„Абе, мани ги тия доктори, те взимат проценти от аптеките“ – казва той. – „Яж по една скилидка чесън вечер, пий по една ракия с аспирин и се мажи с крем от невен. На един приятел братовчед му така се оправи за три дни, а го бяха отписали!“

И готово. Клиничното проучване, обхванало десет хиляди пациенти в Германия, губи битката срещу митичния братовчед на приятеля, който в момента е жив, здрав и дори е прекопал доматите. Българинът вярва на природата, на бабините лекове и на собственото си усещане за нещата. Ако нещо не се лекува с ракия (вътрешно или външно), значи то или е неизлечимо, или въобще не съществува и е измислено от фармацевтичната мафия, за да ни вземе парите за зелен хайвер.

Космическият заговор на НАСА и Слънчевият бряг

НАСА редовно праща марсоходи, снима черни дупки с телескоп и ни уверява, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето. Българинът обаче не се връзва на тия евтини холивудски трикове. Той излиза на терасата в Пловдив, поглежда към хоризонта, вижда, че земята там е напълно права, и си казва: „Мен ли ще лъжете бе, очилати джендъри?“.

Феноменът „Аз си знам“ е нашата психологическа броня срещу сложния свят. Светът стана твърде объркан – квантова механика, климатични промени, инфлация, блокчейн технологии… Кой има време да го учи това? Много по-лесно и здравословно за егото е да си имаш една универсална теория за всичко. И тази теория обикновено звучи така: „Всичко е измама, пет-шест фамилии управляват света, а ние сме единствените тарикати, които са ги разкрили, докато си пият питието“.

Ние знаем как се управлява държава (всеки таксиметров шофьор има готов кабинет в главата си), знаем как се прави тактика на националния отбор по футбол (нищо, че не сме се класирали никъде от векове) и знаем точно кога ще падне доларът.

Силата на невидението

Има нещо грандиозно в тази интелектуална независимост. Българинът е напълно свободен от оковите на авторитетите. Той не се прекланя пред титли, институции, крале или милиардери. Илон Мъск може да е най-богатият човек в света, но ако дойде в произволно българско село, първият срещнат чичка пред хоремага ще го потупа по рамото и ще му каже: „Илоне, момчето ми, хубава ти е тая Тесла, ама я карай в дупките край Павликени да те видя тогава… И тоя соларен покрив – зимно време как се чисти от сняг, а?“.

В крайна сметка, феноменът „Аз си знам“ е причината все още да ни има на картата. Защото ако бяхме слушали всички международни експерти през последните сто години, досега да сме се затрили като нация поне петнадесет пъти поради икономическа, демографска или политическа несъвместимост с живота. Но ние сме си тук. Оцеляваме напук на статистиката и науката. Защо ли?

Ами… ние си знаем.