Китай търси начин да спре ИИ да остави милиони без работа

Китай се опитва да превърне изкуствения интелект в двигател на икономическия растеж, без това да доведе до масова безработица и социално напрежение. Докато в САЩ развитието на ИИ е оставено предимно в ръцете на технологичните компании, Пекин изгражда държавна стратегия, чиято цел е автоматизацията да повишава производителността, без да измества хората от пазара на труда, пише The New York Times.

Властите включват проблема с въздействието на изкуствения интелект върху заетостта сред приоритетите на действащия петгодишен план. Документът предвижда държавата „всеобхватно“ да се справи с последиците от навлизането на ИИ в икономиката.

Повод за засиленото внимание станаха и протестите на таксиметрови шофьори в Ухан – най-големия световен тестови център за автономни автомобили. Недоволството срещу разрастващия се парк от роботаксита беше бързо цензурирано в китайските социални мрежи, но същевременно постави въпроса как автоматизацията може да бъде овладяна, преди да предизвика по-широко обществено недоволство.

Китай вече е една от най-автоматизираните икономики в света. Над два милиона индустриални робота работят във фабриките, автономни превозни средства извършват доставки, роботи обслужват клиенти в хотели и ресторанти, а дронове доставят храна в големите градове.

Досега най-силно засегнати бяха работниците в производството и транспорта. С навлизането на генеративния изкуствен интелект обаче все по-застрашени се оказват висшистите и служителите в офис професии – група, която китайските власти традиционно възприемат като политически чувствителна.

Затова правителството вече обсъжда мерки за смекчаване на последствията. Сред тях са целеви програми за заетост, професионално преквалифициране и дори идея за специално осигуряване срещу безработица, причинена от изкуствения интелект.

Показателна е и промяната в съдебната практика. През април китайски съд постанови, че технологична компания е нарушила закона, като е уволнила служител, заменяйки работата му със софтуер с изкуствен интелект. В мотивите си съдът подчертава, че технологичното развитие трябва да „освобождава труда, да насърчава заетостта и да подобрява благосъстоянието на хората“, а не просто да служи за съкращаване на персонал.

Паралелно с това китайски университети развиват ново академично направление, наричано „ИИ марксизъм“, което търси отговор на въпроса кой създава стойност в икономика, в която все повече функции се изпълняват от изкуствен интелект.

Според експерти това очертава две различни философии за развитието на ИИ. Докато американският модел поставя в центъра технологичните компании и стремежа към създаване на все по-мощни интелигентни системи, Китай разглежда изкуствения интелект като инструмент за изпълнение на държавни цели – икономическа самостоятелност, по-висока производителност и социална стабилност. Вместо да остави пазара сам да реши съдбата на работните места, Пекин все по-ясно показва намерение активно да определя границите, в които автоматизацията може да замества човешкия труд.

новината е изготвена с помощта на изкуствен интелект