Изгонен от дома
Веселин, човек с тежка съдба, но с ясно съзнание и подреден ум, бе изхвърлен безчовечно от частния хоспис „Св. Никола“ в с. Николово, Русенско (част от ЕООД „Царица Йоана“) – място, което бе негов дом почти десет години. Лицензът на хосписа бе отнет без нито ден предупреждение и време за реакция. Обикновено се дават поне 14 дни.
С напреднал диабет и диагноза параноидна шизофрения, Веселин не е агресивен и по медицинска оценка не представлява опасност за околните. Но е изцяло зависим от постоянна грижа и редовен прием на лекарства. И въпреки всичко бе изведен насилствено и без предупреждение, в компанията на полиция, телевизионни камери и… пълно безразличие.
Държавните хосписи не приемат хора с психични заболявания независимо от спектъра им. Хоспис „Св Никола” не беше луксозен, но беше стабилен дом. Там работеха осем санитарки, две медицински сестри, парамедик, фелдшер, общопрактикуващ лекар и рехабилитатор. Персоналът винаги се е отнасял човешки към Веселин – неведнъж сме го чували да говори с уважение за хората, които го обгрижват. Нито веднъж не е споменавал лошо отношение или нередности – напротив. Но в медиите хосписът преекспонирано бе описан като място на мизерия и нередности и на 28 юни 2025 г. беше лишен от лиценз.
В една нощ всичко се срутва
Само ден по-рано, на 27 юни, било взето решение за отнемането на лиценза на хосписа и на следващия се извършва акцията. Няма план, няма адаптационен период, обитателите, повечето от които лежащо болни или тежко зависими от грижа, са натоварени и преместени като багаж в болница „Медика“ в Русе, за да „ползват клиничните пътеки“. Роднините? Ние научихме от новините по телевизията!
Парите и „хуманността” – какво наистина стои зад акцията
Закриването на хосписа не се случи във вакуум. Какво се крие зад привидно благородна и социална акция за затварянето на „нелегалните” хосписи? Ако проследим парите, косвената връзка между европейските пари и потенциалната корупция на местните власти добива очевидна форма.
Отпуснати са 750 милиона лева за социални проекти от ЕС по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF Recovery and Resilience Facility, is a key instrument of the European Commission’s NextGenerationEU recovery plan), част от плана „NextGenerationEU“. Средствата са планирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Съответно са планирани за реновиране на 81 дома за стари хора и за изграждането на 254 социални услуги за хора с увреждания. Това означава, че държавата (чрез ресорните министерства и местните власти — общини, които стопанисват такива домове) ще има достъп до финансирането. По стандартната практика изпълнители ще бъдат строителни и доставни фирми, избрани чрез публични търгове/обществени поръчки, организирани от общините, ако те са бенефициент или ресорното министерство (най-често социалното или регионалното), ако финансирането се управлява централизирано.
Ресорното управление в Русе, отговарящо за социалните услуги и старческите домове, е Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП), подчинена на Агенцията за социално подпомагане (АСП) под ръководството на: Министерство на труда и социалната политика (МТСП). Къде точно отиват тези пари? Потенциално на кои проекти в Русе хосписът и неговите обитатели са станали пречка? Защо не се използват поне част от отпуснатите средства, за да се подобрят условията във вече съществуващите домове?
Всички пътища водят към… инфраструктурата. В същия район – лесопарк „Липник“ – се планират мащабни проекти с европейско финансиране: паркове, алеи, зони за отдих. Хосписът – със своите лежащоболни пациенти и стара сграда – пречи на „визията“ и на интересите.
Кметът и „смелата борба“ със слабите
Кметът Пенчо Милков от 2022–2025 г. (съвпадение с отпускането на европейските пари) наблюдава, рапортува и настоява за закриването на хосписа. Заявява, че мястото е „неподходящо“ и че има планове за облагородяване. В същото време медиите и антикорупционни организации разкриват, че именно Милков е замесен в съмнителни имотни сделки – дарение на апартамент и продажба на мезонет на половин цена. Предоставя Летище „Русе” на „Еърпорт Русе“ ООД за 10 години безвъзмездно, без конкурс или процедура, в нарушение на закона. Облагодетелства „Стройпроект“ и Христо Крушарски чрез едностранни анекси, въпреки отказа на общинския съвет. На 27 февруари 2025 г. общински съветници от ДБ, СДС и ПП-ДБ внасят декларации, настоявайки за оставката му, а обвиненията включват липса на прозрачност и образуване на икономическа зависимост чрез ценни подаръци. Милков отрича обвиненията, твърдейки че са политически, но обективни разлики продължават да висят. Та този човек три години откакто тръгват Европарите и може да ги ползва за проекти, се бори смело да затвори дома на най-беззащитните и социално слаби граждани. Вероятно хосписът има неспазени изисквания във връзка с лиценза, но въпросът остава: защо хора като нашия брат, хора с тежки заболявания и без глас, трябва да бъдат жертвани? Защо не се даде шанс и помощ за подобрение на вече съществуващите хосписи? В цялата тази „хуманитарна операция” някой забрави, че става дума за човешки животи…
Финал с горчив привкус
Веселин бе изведен с полиция. Без да му дадат време да си вземе дори дрехите и книгите. Без яснота къде ще бъде настанен. Без сигурност, че ще получи нужните грижи. Това ли е новото лице на социалната грижа в България? Лицемерие, облечено в хуманитарна реторика, зад което се крият финансови интереси и политическа целесъобразност?
Докато местната власт декларира строене на „иновативни социални центрове“ (като площадки за барбекю) и прокарва проекти за милиони, реалните хора, нуждаещи се от грижа, биват изритани. За да не пречат на „зелените проекти” и печалбите.
Надяваме се, че в България съществуват институции, които биха могли да съдействат за разрешаването на проблема. В противен случай вярваме, че в рамките на Европейския съюз ще открием необходимата подкрепа.
Екатерина Тодорова
Стефан Фусков
