Камал Догмуш: Нетаняху и генералите му признаваха как подпомагали възхода на Хамас
Камал Догмуш(34) е българин с палестински произход, роден в София. Завършва 18-то СУ „Уилям Гладстон” с арабски език, защитава магистратура “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”.Търговец на ориз и зърнени култури. Женен с едно дете. С него разговаряхме след проведената на 6 юни дискусия в СУ „Хуманитарната катастрофа в Газа“, в която Камал взе участие.
Откога сте в България, Камал?
Камал Догмуш: Аз съм плод на българо-палестински брак. Баща ми е палестинец от ивицата Газа, дошъл е тук да учи на разменни начала още през 1982 г. поради близките отношения на тогавашното ООП и българските власти. Баща ми записва в Медицинския университет, среща майка ми, влюбват се и аз се раждам през 1990 г. Цял живот живея в София, с изключение на 1996-1997 г. когато живях в Ивицата Газа. Завърших там първи и втори клас. Бях с майка си и двамата ми братя – ние сме трима братя и една сестра. Бяха ме записали в католическо училище. Директорът беше падре с бяла якичка. В училището се изучаваше и Корана и Библията. Имаше много деца – не само християни, деца от смесени бракове, мюсюлмани, деца с чуждестранни паспорти. То е училище с елитен статут. Имам бегли спомени от този период. Помня как отиваме на училище всяка сутрин, как целият двор се изпълваше с деца, които правеха физзарядка по 15 минути.
Преподавателите бяха палестинци. Тримата братя бяхме с майка ни в Газа, сестра ни все още не беше родена, а баща ни през това време беше в България, правеше бизнес. Баща ми е оптимист и силно вярва в палестинската кауза, явно наистина е вярвал, че споразуменията от Осло, ще имат успех. Въпреки, че там живеехме в семейна кооперация с всичките ни братовчеди, чичовци, лели и баба, майка ми се грижеше за нас тримата – сама, жена в Газа, руса, бяла, християнка, без хиджаб! Срещала е много уважение. Там тя украсяваше елхата за Коледа и организираше рождените дни на всички братовчеди, всички я обичат и уважават.
В Газа живеехме добре, разходки край морето след училище, увеселителни паркове и заведения, хубава храна, сладоледи, хумус фалафели, дюнери, всякакви видове храни с ароматни подправки. Има много близка храна с българската кухня поради общото ни минало в Османската империя.
Случвало ли ви се е да отскачате до Тел Авив ?
К. Ние кацахме в Тел Авив. Тогава можехме да се разхождаме свободно в Тел Авив, Хайфа, Западен бряг, Йерусалим. С български паспорти обикаляхме навсякъде. Не така стоят нещата за милионите палестинци от Газа, които не могат да ходят до Западния бряг или за милионите палестинци в Западния бряг, които за да стигнат от един палестински град до друг палестински град преминават през многобройни израелски пунктове за проверка. Чакат с часове. Може да видите как хора преминават тези пунктове в колона по един оградени в метални ограждения, подобни на тези в овцефермите. Всяка сутрин палестинци преминават по този унизителен начин границата, за да отидат на работа в Израел.
Двама от чичовците ми работеха в Израел. Ставаха в 4.30 сутринта и тръгваха за работа. Минаваха през северния пункт Ерес – между Газа и Израел. Въпреки сложното и унизително преминаване на границата, хората ходеха да работят в Израел, за да изкарват пари, създаваха се добри отношения с техните работодатели, завързваха се приятелства.
Знаете ли факти за трудова дискриминация, в смисъл да не дават работа само защото си палестинец?
К.Д.Предполагам, че не, поне за общите работи! Даже палестинците се считаха за много работни хора в Израел и са били предпочитана работна ръка.
Искате да кажете, че не са ви третирали втора ръка граждани?
К. Д.Не съм работил там, не е добре да говоря от тяхно име. Определено ги третират като втора ръка хора на границата. Това съм го виждал. Даже не втора, а трета ръка! Не случайно направих сравнение с примера в овцефермата
Знаем, че ситуацията на взаимоотношенията с Израел се е влошила след убийството на Ицхак Рабин през 1996г. Надеждите за мир угаснаха…
К. Д. Да, надеждите за мир угаснаха. С това започна да нараства и малко по малко подкрепата за Хамас и тяхната религиозна идеология за въоръжено въстание. Отдавам възхода им на провала на преговорите в Осло* и последвалите опити за мир след 2000 година.
Как Хамас подтикват палестинските граждани да гласуват за тях?
К.Д. Вижте, наскоро се интересувах от статистика, затова как е вървяла подкрепата на населението специално на палестинците от Газа към Хамас. През 1989 г. малко след създаването на Хамас, одобрението е било малко под 3 процента, но през следващите години подкрепата нараства на 13 процента. Особено след клането в Хеброн през 1994г., когато израелски терорист избива 29 мюсюлмани докато са се молили в джамия на Западния бряг по време на Рамадан, а Хамас обещава да отмъсти. Иначе казано Хамас са продукт на ситуацията там. Продукт на окупацията. Когато Хамас засилва самоубийствените актове, 70 % от палестинците са твърдо против тези актове. След 2000-та година, след провала на Кемп Дейвидското споразумение**, подкрепата за Хамас започва рязко да се повишава.
Защо?
К.Д. Защото агресията поражда агресия. Защото, когато загубиш вяра в мирните преговори се обръщаш към насилието. Защото хората там са гласували, както гласуваме тук в България. Ние винаги гласуваме против някой, даваме гласа си за някаква нова партия, не защото има ясна програма, а защото така гласуваме против Борисов или ДПС, например. Хамас излиза и казва ето, виждате ли, трябва въоръжена съпротива, мирните процеси не водят до никъде! Не може без въоръжена съпротива. С обвинения, че тогава палестинските лидери действат в колаборация с Израел и са станали израелски агенти!
Така ли е според вас?
К. Д. Те определено работят в колаборация. Няма как. Хамас също работят в колаборация. Не веднъж Нетаняху и неговите генерали са казвали, че са подпомагали на възхода на Хамас.
Казвате, че има симетрия в напреженията, тоест подкрепата към очевидно войнствена групировка като Хамас е резултат от това, че Израел не изпълнява договореностите от Осло?
К.Д. Да. но ООП също е била войнстваща организация! Ясер Арафат също е считан за терорист, въпреки че след това получава Нобелова награда за мир заедно с Ицхак Рабин! Всеки, който е участвал във въоръжената съпротива, е обявяван за терорист. Явно всеки път, когато надеждата за мир умира, се ражда по-зловещ вариант на съпротива.
Разкажете малко повече за вас.
К. Д. През 1997г. се върнахме в България, но прекарвахме повечето лета в Газа. Почти всяко лято се връщахме в България през септември, преди да започнем училище. Газа беше един нормален град. Заведения по бреговата ивица, музика, игри, там имах хубаво детство, след 2005та. умишлено спряхме да ходим там. Като хора, които не споделяха религиозната идеология на Хамас, ни беше много тъжно за това как се развиха нещата. През зимата на 2012 г. заминахме с баща ми. Беше се поуспокоило положението.
Кацнахме в Кайро, хванахме такси и пътувахме 500 км. през пустинята Синай до Рафах. Минахме през мизерната египетска граница, след като минахме паспортен контрол, един бус ни откара до палестинския пункт. Останах наистина много изненадан от чистотата и реда. Всичко беше облепено в мрамор и лъснато. Рентгени, детектори, една нормална граница. Бях шокиран, Терминал 1 на София ми се видя много мизерен, сравнен с граничния пункт на Газа ! Хамас държеше контрола през тази граница. Минахме през граничния пункт, влязохме в Газа.
Малко преди да стигнем в блока си, чух някаква експлозия. Разбрахме после, че израелски снаряд е ударил колата на един от лидерите на Хамас – Ахмед Джабари. След това започна отговора на Хамас, връщаха си на Израел. Това бяха 8 дни бомбардировки, така започна една от войните. Загинаха стотици палестинци. Тогава се криехме в нещо като бомбоубежище, нещо като мазе, но с дебели стени. Хората вече се бяха научили откъде ще им дойде ракетата! Малките деца дори казваха, а, тя идва от тази страна, следващата ще дойде от другата. Разпознаваха по шума на изтребителя дали той е натоварен със снаряди, или вече е изпразнен.
Имаше една случка, бяхме се събрали на обяд при един от чичовците, докато ядяхме традиционна манджа, до нас падна голям снаряд. Усетих ударната вълна. Стреснах се. Мой петгодишен братовчед ме хвана за ръката и ми каза, спокойно, това беше далече! Погледнах през балкона…това беше на 50 метра от нас! Беше се отворил катер. Блокът ни беше обграден с лозя, там беше паднал. За хората снарядите вече се бяха превърнали в начин на живот!
Какво знаехте за тунелите на Хамас?
К.Д. Цял свят знаеше, че Хамас са под земята. За това ми стана странно, че България и ЕС, подкрепят бруталните бомбардировки на Израел върху мирното население на Газа. Защо бомбардираш всичко над земята, като всички знаем, че Хамас са дълбоко под земята.
Как се отразява психически на палестинците обстоятелството, че всеки момент може да почнат да стрелят по тях?
К.Д.Хората там са много интересни. Засмени, винаги готови да изтанцуват едно дабке (палестинско хоро), тази психика на фона на ситуацията, в която са те, е различна от нашата. Имайте предвид, че те живеят в подтиснически свят. Не могат да пътуват, имат режим на тока нямат достатъчно вода. Нормално е да мислят за революция, за въоръжена съпротива. Далеч преди да се създаде Хамас, положението им не е розово. Самата нужда да се появяват такива въоръжени групировки за съпротива, е обоснована от окупацията!
Появяват се различни въоръжени групировки. Оръжие се продава, лесно е да се осигури. Аз съм против Хамас като идеология, но правото на палестинците на въоръжена съпротива е признато с Резолюция на ООН! Международната общност признава правото на окупирания народ да се бори за своето освобождаване. Както украинците сега имат право да се борят за своята свобода!
Хамас обезцени човешкия живот! Нейните действия са хипер безжалостни, разрушителни!
К.Д.И преди това човешкият живот беше обезценен. Има хора, които казват, ние, така или иначе, загиваме. Като ще се мре, да се мре . Или да умрем, или да сме свободни. С други думи “Свобода или смърт” !С интернет те виждат как живеят хората навън, отварят Инстаграм, хората пътуват, аз се качвам на самолета и отивам до Брюксел, а за тях ходенето до Рафах е пътешествие! А това са 20 км., но те го взимат за пътуване! Казват лек път, да се върнеш жив и здрав!
Какво мислите за терористичната атака на Хамас на 7 октомври?
К.. Мисля, че всеки един акт на насилие и отнемане на невинен човешки живот е недопустим. Няма как да се радвам, подкрепям и оправдавам избиването и отвличането на невинни възрастни хора, жени и деца и за това не разбирам хората, които подкрепят Израел и избиването на десетки хиляди палестински жени и деца с оправданието, че това е самозащита. Не, това не е самозащита и 7-ми октомври не се случва във вакуум. Това са просто поредните епизоди на насилие, в които хората там участват повече от 75 години. Всеки следващ епизод става все по-брутален.
Едните убиват докато се борят за свобода и независимост, а другите за да запазят своето надмощие, да завладеят нови земи и да предпазят своето население.
И в двата случая мъката по загубата на човешки живот е огромна. Моите братовчеди също осъждат прекалените действия на Хамас, но това не им намалява шанса да загинат всеки момент от израелска бомба.
Надявам се тези два народа да излезнат от този омагьосан кръг на насилие. Надявам се цялата тази пролята кръв да доведе до смирение, а не до жажда за още мъст. Надявам се Израел и нейните граждани да разберат, че тяхната сигурност зависи от това да дадат на палестинците правото да имат собствена, равноправна, достойна и независима държава.
Всички представители на палестинската власт включително Хамас признават съществуването на Израел и настояват за мирно решение с две държави.
Били сте на дискусия в УНСС по тема за Газа подобна на тази, в която участвахте в Софийски университет. Какво беше впечатлението ви?
К. Д.: На 8 февруари, тази година, присъствах на дискусия за Близкоизточния конфликт в УНСС. Наблегна се на конфликта Палестина-Израел, на ционисткото движение, на мирните преговори. Бях разочарован, защото за пореден път този конфликт се представя като религиозна война между мюсюлмани и евреи. Това ме дразни – отклоняването от същината на палестинския въпрос, който е въпрос на окупация и борба за свобода
*Споразумението от Осло II, подписано в Таба, Египет, през 1995 г. има за цел постигането на мирен договор въз основа на Резолюция 242 и Резолюция 338 на Съвета за сигурност на ООН.
** Две рамкови споразумения между Египет и Израел, договорени от Ануар Садат и Менахем Бегин (1978), след дванадесетдневни тайни преговори в Кемп Дейвид.Първото Кемп Дейвидско споразумение засяга палестинските територии, тогава под израелска окупация, но тъй като палестници не са поканени на преговорите, ООН осъжда сключеното споразумение.

