За човекоцентричен подход към образованието за ChatGPT
Изкуственият интелект навлиза бързо в училищата по света, но зад обещанието за по-добро и персонализирано образование стои конфликт на ценности: кой трябва да определя как децата ще използват ИИ — технологичните компании или самото образование?
Това е един от основните въпроси в новия глобален експеримент с чатботове в класната стая, описан от журналистката на The New York Times Наташа Сингър. Google, Microsoft, OpenAI и Anthropic активно разширяват присъствието си в училища и университети, като представят ИИ като инструмент за по-ефективни учители, ангажирани ученици и по-персонализирано обучение.
Само през тази година OpenAI сключи споразумения за използване на ИИ в образованието с Гърция, Йордания, Казахстан, Словакия и Тринидад и Тобаго. Microsoft съобщава, че е обучила повече от 160 000 преподаватели в Тайланд за работа с ИИ.
Но доказателствата за образователната полза от чатботовете все още са ограничени. Някои изследвания дори показват риск от отслабване на критичното мислене и разбирането на прочетеното.
Според Сингър тук се сблъскват две различни логики. Технологичните компании имат финансов интерес да обучават децата да използват техните продукти. Публичното образование има друга задача — да защитава най-добрия интерес на учениците.
Затова организации като ЮНЕСКО настояват за човекоцентричен подход към образованието за ИИ. Не става дума просто да научим децата как да използват чатботове и да проверяват отговорите им. Те трябва да разбират откъде идват тези технологии, как работят и как променят човешкото общество.
„Не става дума за това как да използваме чатбот с ИИ“, казва Марк Уест, специалист по образование в ЮНЕСКО. „Въпросът е: „Какво представляват чатботовете с ИИ?“ и „Какво ни причиняват?“
Така истинският въпрос пред училището не е как да научи децата да използват ИИ, а как да гарантира, че в ерата на ИИ те ще запазят способността си да мислят, да преценяват и да задават собствените си въпроси.
