Сметката. Съдът каза „покажете я“, държавната компания отговори „Анкара възразява“

Съдът поиска сметката по договора с „Боташ“. „Булгаргаз“ показа количествата, но отказа да покаже сумите, защото турската държавна компания възразявала. Междувременно годишният отчет на „Булгаргаз“ разкрива 575,7 млн. лева непогасени търговски задължения и 250 млн. лева разходи за неизползван капацитет. Третата част от поредицата проследява не само цената на договора, но и цената на мълчанието.

Трета, последна част от поредицата за договорките между София и Анкара

Първата част зададе въпросите. Втората показа, че условията са били обявени предварително. Третата е за сметката — която вече и съд не може да извади на светло.

Тази статия е трета, заключителна част от поредица. В първата — „Тръби, реактори, мълчания“ — описахме юли 2026: месеца, в който България замрази договора с „Боташ“, одобри военния петролопровод на НАТО от Турция през България към Румъния, предложи на Украйна съвместен строеж на АЕЦ „Белене“ и допусна турската държавна петролна компания до блок „Хан Тервел“ в Черно море — и зададохме пет въпроса за документите, които никой не показа.

Във втората — „Пакетът, който беше обявен предварително“ — възстановихме хронологията: как още на 10 юни, месец преди подписа в Анкара, турският външен министър Хакан Фидан изброи пред БТА условията на Анкара — магистрала „Черно море“, повече капацитет за газ и ток, нови гранични пунктове, втора жп линия — и как впоследствие българската страна отричаше тъкмо изброеното.

Третата част е за сметката: какво показаха първите разкрити числа по договора — и кой отказа да покаже останалото.

На 9 септември платформата Factcheck.bg публикува резултата от седеммесечна битка за един наглед прост отговор: колко газ е доставила турската „Боташ“ по договора с „Булгаргаз“ и колко пари е получила за това.

Искането е от февруари, по Закона за достъп до обществена информация. Отказ. Жалба. На 3 август Административният съд София-град се произнася окончателно — Решение № 30746 — и мотивите му са от онези, които се цитират в учебниците: при разходването на публични средства „винаги е налице надделяващ обществен интерес“, а за отказа „не съществуват никакви законови основания“.

Съдът изрично добавя: не е нужно ничие съгласие, за да бъде изпълнен законът.

Отговорът на държавната компания пристига след поискана отсрочка, с писмо на новия изпълнителен директор Георги Татарски: количествата — да; сумите — не. Защото „Боташ“ възразявала срещу разкриването им.

Нека това изречение бъде прочетено бавно.

Българска държавна компания отказва да изпълни влязло в сила решение на български съд, защото турска държавна компания възразява.

В йерархията, която този отказ описва, възражението на Анкара стои над присъдата на София.

Адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“, който води делото, го формулира юридически — нарушение на закона и на съдебното решение, незачитане на съдебната власт — и задава въпроса, който остава да виси: какви тайни се крият зад параван, който струва толкова усилия да бъде удържан?

Числата, които все пак излязоха

Разкритите количества са първите твърди данни по този договор изобщо — три години след подписването му.

През 2023 г. по турския маршрут са доставени 664 хиляди мегаватчаса, през 2024 г. — 3,34 милиона, през 2025 г. — 4,38 милиона. Като дял от българското потребление това е съответно 2,5%, 12% и 15,8%.

Сега да отворим доклада на временната парламентарна комисия от 49-ото Народно събрание, която разследва сделката: договорът задължава България да плаща за 53 200 мегаватчаса дневно — около 19,4 милиона годишно — на цена 9,145 долара за мегаватчас, независимо дали услугата се ползва.

Сметката е проста и безмилостна: използваемостта на платения капацитет е около 3% през първата година, 17% през втората, 23% през третата. Общо за трите години — под една седма от това, за което е плащано.

Честността изисква и обратното четене: маршрутът работи все по-добре. От статистическа грешка през 2023-а турската връзка е стигнала до една шеста от българското потребление през 2025-а — тенденция, която подкрепя правителствената теза за „подновен интерес“ към трасето и турската цел за „развитие на капацитетите“.

Но точно този растеж прави тайната около цената още по-необяснима.

Работещият маршрут няма нужда от параван. Параван има нужда сметката.

Счетоводството на мълчанието

Онова, което отказът на „Булгаргаз“ не успя да скрие, го казва собственият годишен отчет на дружеството, публичен в регистъра на Агенцията за публичните предприятия.

Към края на 2025 г.: непогасени търговски задължения от 575,7 млн. лева — реалната котва на „дълга към „Боташ“, който в официалните изявления се люшкаше между 360 милиона долара и 360 милиона евро.

Загуба от 267 млн. лева, от които 250 милиона — разходи за неизползван капацитет по същия договор.

И едно изречение, което тежи повече от всички пресконференции на тази тема: от юли 2024 г. дружеството не плаща месечните фактури за капацитет, а от същата дата двете компании са „в активни преговори за предоговаряне“.

Юли 2024.

Преговорите, представени на 6 юли тази година като пробив на новото правителство, текат от две години и през четири правителствени конфигурации. Фактурите също текат — неплатени, но начислявани, месец след месец.

„Замразяването“, обявено в Анкара с церемония и снимки, е в значителна степен протоколиране на статукво, съществувало отдавна: България не плащаше и преди, „Боташ“ фактурираше и преди, преговори „течаха“ и преди.

Новото е една дата на хартия — и петнайсетмесечен часовник, чийто край съвпада с момента, в който Европейският съюз спира руския газ и целият регионален пазар се пренарежда.

Гробището на сроковете

Историята на това предоговаряне е история на изтекли срокове.

Април 2025-а: министър Жечо Станков и турският му колега Алпарслан Байрактар дават мандат на компаниите с краен срок 2 май — изтича без резултат.

Юни 2026-а: министър Ива Петрова обещава финал „до месец-два“ — срокът изтече през август, резултат няма.

Септември: тишина, прекъсната единствено от писмото на Татарски до Factcheck.bg.

Три правителства, трима български министри, поредица от мъртви срокове — и отсреща, през цялото време, един и същи Байрактар с една и съща последователност.

Междувременно единственият документ, който двете страни са подписали заедно — протоколът от 6 юли — остава таен по изричното решение на енергийното министерство, при положение че София го описва като „замразяване с плащане само при ползване“, а Анкара — като „продължаване на преговорите и развитие на капацитетите“.

Две столици, един документ, две несъвместими версии.

И отказ той да бъде показан, за да се разбере коя е вярната.

Календарът, който обяснява тишината

Защо резултатът се бави, при положение че фактите отдавна са на масата?

Календарът предлага отговор, който никой няма да потвърди официално.

През октомври България избира президент. Една добра газова новина — нов договор, опростен дълг, по-ниска тарифа — струва най-скъпо точно в кампания.

През ноември е климатичната среща в Анталия, където се очаква нова среща на най-високо равнище: естествената сцена за подписи и прегръдки.

Ако меморандумът за енергийно сътрудничество, обещан още през лятото, се появи в един от тези два прозореца, времевото съвпадение ще говори само.

А дотогава сметката продължава да расте в три посоки едновременно: начисляваните фактури на „Боташ“, задълженията в баланса на „Булгаргаз“ — и цената на мълчанието, която се плаща в доверие.

Защото това досие отдавна не е енергийно.

То е тест дали влязло в сила съдебно решение в България се изпълнява, когато насреща стои интересът на чужда държавна компания.

Първият отговор на този тест дойде с писмото на Татарски — и той е „не“.

Какво остава да се иска

Исканията в края на тази поредица са същите като в началото ѝ, само че вече не са публицистични пожелания, а изпълнение на съдебен акт.

Първо: сумите по договора да бъдат разкрити — не защото журналисти настояват, а защото съд е постановил.

Второ: протоколът от 6 юли да влезе в Народното събрание — тайна, която двете страни описват различно, не е тайна, а проблем.

Трето: обещаният „свободен и открит търг“ за магистралните концесии — единственият проверим ангажимент, роден от целия пакет — да бъде удържан буква по буква.

И четвърто, най-простото: следващият срок, който бъде обявен по това досие, да бъде първият спазен.

В първата част на тази поредица написахме, че в дипломацията, както и в търговията, отстъпките се правят на дребно, а сметката пристига на едро.

Оттогава научихме, че условията са били обявени предварително, че преговорите текат от две години, че фактурите не са спирали и че използваният капацитет е под една седма от платения.

Сметката вече я поиска и съдът.

Остава да видим касовата бележка — и да запомним кой отказа да я покаже.

екип Маргиналия