Красимир Кънев: Разграничаването между отмъщението и възмездието по линия на справедливостта е под голям въпрос
В новата ни рубрика „Гласът на правозащитника“ днес Красимир Кънев коментира провокативна статия в Монд Дипломатик. „Забележителен исторически факт е, че геноцидите са довели до малко отмъщения. За да не задействат оцелелите адския цикъл на отмъщението и виновните да бъдат наказани, съдебните институции се опитват да монополизират наказанието, както в национален, така и в международен план. Но самото упражняване на правосъдието изисква да бъдат изпълнени някои условия“, казва Размиг Кьошеян.
Модерната политическа мисъл като цяло има отрицателна оценка за отмъщението, пише в обширна статия Монд Дипломатик. Какво смятате да тази теза?
Красимир Кънев: За мен тази статия е едно доста несръчно упражнение.
Защо? Какви противоречия виждате?
Кр.К: Не става дума за противоречия. В статията има нахвърлени мисли, не всички от които са свързани помежду си. Авторът разграничава отмъщението от наказанието по това, че отмъщението се извършва от частни лица, а наказанието – от държавата. Това е доста формално разграничение. Сведена до това ниво, тезата е доста тривиална.
Но противопоставянето между легитимно наказание и отмъщение не е ли резонна тема за дебат?
Кр.К. Това е резонна тема за дебат, но не в контекста, в който я обсъжда автора. Една от неговите цели е да покаже, че геноцидът не е породил отмъщение. Но как стои въпросът с наказването за геноцид от държавата или от един международен наказателен съд? Знаем, че от основните цели на наказанието, най-старата от всички, е възмездието. Това означава, че престъпникът има да плаща цена на обществото и на пострадалите за своето деяние. Тази цена се изчислява в години и месеци страдание във вид на лишаване от свобода или друго ограничение в зависимост от случая. Отделно от това той плаща пари във вид на обезщетение на жертвата. Това е много сходно на отмъщението. Възмездието има освен това и сдържаща функция – ние го наказваме за да кажем на другите, които биха искали да направят същото, че те също ще страдат. С възмездието е тясно свързана генералната превенция и в определена степен също така и индивидуалната превенция.
Подобна форма на социален контрол е работила хилядолетия наред в човешките общества, работи и в момента. В последното столетие към възмездието се е добавила и друга цел на наказанието – поправянето и превъзпитанието. Макар член 10 от Международния пакт за граждански и политически права да смята тази цел за основна, тя си е останала второстепенна във всички общества. Освен това тя е и доста утопична – ние не можем да си представим да не се наложи наказание на извършител на тежко престъпление, който в хода на наказателното производство е осъзнал вината си и е дал доказателства, че никога няма да извърши подобно деяние, тоест, поправил се е напълно.
За да може наказанието да замени отмъщението, нали е нужен съдебен апарат и зад него държава, която гарантира прилагането на наказанието?
Кр. К. На теория, да. Възмездието, което се осъществява от държавата, се различава от частното отмъщение по това, че се предполага да се осъществява от такъв апарат. То освен това се предполага да е и по-справедливо – налагат се наказания, които са едни и същи за едни и същи престъпления, извършени по сходен начин, а тези, които ги налагат, са независими органи, които не се ръководят от чувствата си, както е при отмъщението, а само от закона. За да са равни всички пред обществото и пред неговия закон. Но това е така само на теория.
Какви са измеренията на разисквания проблем и в българската съдебна система?
Кр.К. На практика, в една държава, като българската, която е завладян от мафиотски и олигархични структури има различно правосъдие за различните хора и групи. Ние добре знаем, че някои престъпници са над закона. Не сме видели вкарани в затвора полицаи-убийци и извършители на изтезания. Няма наказани прокурори за упражняване на рекет. Няма наказани политици за най-драстичните случаи на корупция, която е масово разпространена в България. За това свидетелства обилна практика по български дела на ЕСПЧ.
Но пък законодатели и политици обещават строги закони за минимални присъди построяване на нови затвори, твърди мерки срещу младите престъпници, подстрекават обществото с антиимигрантска риторика…
Кр.К. Има такова понятие като наказателен популизъм, един от ефектите на който е да се вкарват масово в затвора извършители на дребни престъпления, например домови и джебчийски кражби, при това за дълги години. Това е предизвикано не от тяхната тежест, а от ефекта им върху масовия избирател. Наказателният популизъм е едно от най-тежките посегателства срещу върховенството на правото. Той е силно развит на законодателно ниво у нас. През последните години наказанията в Наказателния кодекс само са се увеличавали, при това драстично, докато престъпността е спадала. Добре е, че поне системата на наказателно правосъдие успява да се противопоставя донякъде на популизма.
Какво правим с отмъщението когато имаме такава система тогава? Какво правим с върховенството на правото когато няма върховенство на правото, а има нужда от справедливост?
Кр. К. Тук идва предизвикателството – ако имате правосъдна система която не наказва справедливо или изобщо не наказва, как да обосновем несправедливостта на въздаването на индивидуално възмездие? Държавата може да не изпълни своите позитивни задължения да накаже тежки и масови престъпления срещу отделни групи или лица. Тя може да не го направи по подходящ и справедлив начин. Това означава ли, че могат да се оправдаят опитите за въздаване на справедливост чрез насилие от страна на потиснатите хора, което често засяга напълно невинни хора? По принцип, борбата трябва да е за справедливо и еднакво за всички правосъдие както на национално, така и на международно ниво. Но какво правим когато го няма? За мен на този въпрос еднозначен отговор, който да обхваща всички случаи, няма. Зависи от тежестта и мащаба на престъплението и на ответното действие, от това кой е извършителя, какви са последствията, имало ли е други алтернативи, само лични ли са целите на отмъщаващия, каква е вероятността да се възпроизвежда беззаконието. Това са сложни дилеми, на които правото често има прости и категорични отговори, но от гледна точка на морала е много по-сложно.
Историкът Анри Русо твърди, че не се наблюдават много епизоди на отмъщение след геноцидите. За да не задействат оцелелите адския цикъл на отмъщението и виновните да бъдат наказани, какво да се направи?
Кр.К. Това наблюдение изхожда от строгото разграничение на отмъщението от възмездието, въздавано със средствата на наказателното право. Историческият опит сочи, че там, където държавата или международната общност е въздала за геноцида по един адекватен начин, няма отмъщения на индивидуално ниво. Такъв например е случаят с най-мащабния геноцид в историята на човечеството – този на евреите по време на Втората световна война. Но в случаи, когато това не е станало, или е станало в недостатъчна степен, на индивидуално и групово ниво не само се говори, но се и предприемат действия за отмъщение. Такъв е случаят с геноцида на арменците в Османската империя. По принцип, както стои въпросът с геноцида и другите тежки престъпления, така стои той и с всяко друго престъпление – ненаказването му от държавата предизвиква желание за раздаване на частно правосъдие.
Международният наказателен съд (МНС) издаде заповеди за арест срещу Бенямин Нетаняху и Йоав Галант, съответно министър-председател и министър на отбраната на Израел. Разполага ли МНС със собствени полицейски сили, за да бъдат изпълнени заповедите?
Кр.К. МНС не разполага със собствени полицейски сили, за да бъдат изпълнени неговите заповеди. Той не разполага и със затвори, за да приведе присъдите си в сила. МНС разчита в това, както и в много други отношения, на държавите членки по Римския статут, които са поели ангажимент да сътрудничат на съда по силата на този международен договор. Този ангажимент е не само вътрешен въпрос на отделните държави членки. Той е въпрос, свързан с поддържането на международния правов ред. Ключов елемент от това е изпълнението на международните договори.
въпросите зададе Ю.Методиева

