Кризисният център „Надежда“ за деца пострадали от насилие затваря врати

В началото на 2020 година стартира Кризисен център за деца, пострадали от насилие, с приоритетно настаняване на деца, пострадали от трафик. Отварянето на центъра обединява Столична община, Национална комисия за борба с трaфика на хора и Фондация „П.У.Л.С.“.

Социалната услуга се предоставя при капацитет, обслужващ персонал и бюджет, определени по единните стандарти и критерии и съставлява  24 часова програма за кризисно настаняване и рехабилитация на деца, пострадали от насилие или трафик.

Местоположението на Център „Надежда” се оказва „стратегическо”за наркодилъри и криминален контингент, който много бързо разпозна рисковата група от децата. Започва тяхното въвличане в организираната проституция, дилърство и вътрешен трафик. Децата много бързо го разпознават и докладват, че това са организирани групи, които са локализирани около „Лъвов мост”.

Въпреки усилията на екипа на Фондация „П.У.Л.С.” и целенасочената обучителна и превантивно- терапевтична работа, децата се оказват привлечени от тези криминални лица , което има систематично, негативно влияние върху подрастващите.

Поради разположението си на първи етаж в жилищен блок, центърът е обграден с решетки с идея неговото обезопасяване.  Той не разполага със защитена среда за излизане и игра на открито на децата. Прозорците се явяват единствения път за естествено охлаждане и добро проветряване. Отворените прозорци  дават пространство изключително лесно младежите и девойките да получават психоактивни вещества или други рискови „пратки“ от лицата с криминални прояви.

Със стартирането на социалната услуга многократно стават инциденти – заливане с боя на входа на центъра, многократно чупене на прозорци, умишлен палеж на една от терасите в центъра….

На 10 ноември 2020г. е извършен втори палеж от дете със зависимост към наркотици, получава средството за палежа отвън през предварително счупения от него прозорец.

Въпреки осигуреното от Фондация „П.У.Л.С.” видеонаблюдение на центъра набезите по базата продължават, а денонощно около него обикалят и влизат в контакт с децата лица с криминални прояви.

С дарения и други проекти Фондация „П.У.Л.С.” осигурява частично дофинансиране на центъра, но това е крайно недостатъчно  и несигурно и в бъдеще буди притеснения за обезпечаването на висококвалифицирани специалисти – педагози, психолози, социални работници и др, които е необходимо да оказват 24-часова подкрепа и грижа на настанените деца.

Базирано на случаите на настанените деца в центъра и на над 20- годишния опит на Фондация „П.У.Л.С.”, екипът на услугата наблюдава сериозни нужди от актуализиране на политиките по отношение на следване на най-добрия интерес на детето и подкрепа на детето и семейството. Родителите на децата, които са настанени в центъра  имат нужда от подкрепа, разбиране и овластяване в поемане на грижите за техните деца (в случаите, в които това не застрашава живота и здравето на децата).

Опитите да се намери училища в близост до центъра и настанените деца в Кризисния център да продължат своето образование срещнаха сериозна съпротива от директорите.

Десетки са примерите от последните месеци, в които екипът среща агресия, неразбиране и дори завист към децата, които са се почувствали уютно в Център „Надежда“, към предоставянето на комплексна грижа и подкрепа за деца, които имат специфично поведение и са особено уязвими от попадане в ситуация на насилие и сексуална екплоатация.

Липсата на сътрудничество, разбиране и комуникация между институциите е в основата на серия от проблеми и предизвикателни ситуации, които стават ежедневие за екипа на Кризисния център.

Фондация „П.У.Л.С.“ като организация с 21 години опит, експертиза и добри практики отказва да продължи работа в тази враждебна и нараняваща децата среда- среда, която осакатява бъдещето им.

Въпреки всички трудности през последните месеци, екипът на Фондацията показа на 17 деца и техните родители, че има кой да ги чуе, разбере и подкрепи.

Кризисният център „Надежда“ към Фондация „П.У.Л.С.“ затваря врати от 01 януари 2021 с много надежда, че институциите, включени в системата за закрила на децата, ще успеят в бъдеще да си подадат ръка и да чуят гласът на детето.