Мехмет Юмер: В настоящата политическа реалност гарантирането на енергийната сигурност е много трудна задача
Господин Юмер, Турция не подкрепи западните санкции срещу Русия. Оказа ли се печеливш ход това?
След срещата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с руския му колега Владимир Путин в Сочи на 5-и август, на която на масата бяха поставени теми, свързани с икономиката, политиката и търговията се създаде впечатлението за по-тясно сближаване между двамата лидери. От друга страна, това породи безпокойство сред западните партньори на Анкара. „Файненшъл таймс“ излезе с материал под заглавие „Рискованата двойна игра на Реджеп Тайип Ердоган“, в който се твърди, че западните столици се притесняват, че Ердоган задълбочава връзките си с Москва, когато партньорите му от НАТО правят обратното, а Кремъл търси начини да заобиколи западните санкции. В статията се обръща внимание на факта, че Ердоган иска да привлече руските капитали в Турция преди изборите, които той иска отново да спечели. От началото на войната в Украйна се е увеличил броят на руските граждани, които са закупили недвижимо имущество, жилища, създали са нови фирми или са станали съдружници на такива в Турция. Освен това фирмите, които са собственост на руски граждани в Турция прилагат т.нар. паралелен внос. Те внасят необходимите стоки от трети страни в Турция без да се сблъскват с никакви санкции, а после ги реекспортират от Турция в Русия. В турските медии излязоха анализи, в които се отбелязва, че във външната търговия има значително нарастване на износа към Русия. Путин и Ердоган си подават взаимно ръка в труден и за двамата лидери момент. Но предстои да видим каква ще бъде реакцията на Европейския съюз и САЩ спрямо Турция в това отношение. Защото на срещата на върха на НАТО в Мадрид президентът Ердоган сложи подписа си под новата Стратегическа концепция, която определя Русия като „най-значимата и пряка заплаха“ за сигурността на страните членки. Не знам доколко ще издържи тезата на Анкара за балансираната политика.
Разбира се, срещата на Путин с Ердоган е от съществено значение, когато в света се случват събития, които биха променили съществуващия световен ред, утвърден след края на Студената война. Британският политолог Марк Ленард прогнозира един четириполюсен световен ред със следните центрове: САЩ, ЕС, Русия и Китай, Средният Изток. Ако се доверим на прогнозата на Ленард, сътрудничеството между Путин и Ердоган добива съвсем различно звучене. Турция на Ердоган, която се отдалечава от Европейския съюз напълно е възможно да подготвя почвата за гравитиране или около третия или около четвъртия полюс по скалата на Ленард.
Точно четири часа е продължила срещата преди дни на руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган в Сочи. Преведено на политически език, какво означава съгласието на Турция да заплаща в бъдеще за част от енергийните доставки от Русия в рубли?
Да, Турция няма да плаща изцяло в рубли природния газ, който купува от Русия, само 10-15 на сто от газовите доставки ще се изплащат в рубли. Това означава, макар и в много малка степен, че използването на долара като средство за плащане ще се намали. Само че, ако се получи недостиг на рубли, тогава ще се наложи да бъдат закупени от свободния пазар срещу долари. В икономическата ситуация, в която се намира Турция дори и лек спад в курса на долара е добре дошло за нея. При тези икономически обстоятелства дори и 10 процента да спадне необходимостта от плащане с долари, това е важно за турската икономика. Но има и нещо друго, формулата, по която ще купувате газ е също толкова важна, колкото и в каква валута ще се плаща за нейната доставка. В конкретния случай, сякаш на преден план изпъкват интересите на Москва, отколкото на Анкара. Мисля, че в този случай акцентът се измести върху начина и средството за плащане, отколкото по каква формула ще се реализират газовите доставки, защото от гледна точка на редуцирането на външнотърговския дефицит е по-важно формулата да е във ваша полза, отколкото в каква валута ще се плаща.
Добра новина ли е, че Турски поток може да се експлоатира без прекъсвания и че с газ ще се снабдява не само Турция, но и Европа? Поне така твърди в изявленията си Владимир Путин…
По време на срещата в Сочи президентът Путин заяви, че сътрудничеството между Русия и Турция при доставките на природен газ е в интерес и на европейските държави. Той подчерта, че „Турски поток“ се е превърнал в едно от важните трасета за транзитиране на газ за Европа. По думите на руския лидер, за разлика от другите газови тръби „Турски поток“ продължава да осигурява газ без прекъсване. Руският президент изтъкна, че през „Турски поток“ тече газ не само към Турция, но и към Европа. По този повод, Владимир Путин каза, че Европа трябва да е признателна на Турция заради осигуряването на руски природен газ за Европа. От друга страна, възможно е Турция да предприеме ходове за да обърне в своя полза, както липсата на доверие между Русия и европейските държави, така и да се възползва от политиката на Европа спрямо Кремъл. В крайна сметка, в настоящата политическа реалност гарантирането на енергийната сигурност е много трудна задача.
Наскоро разбрахме, че турска държавна енергийна компания е започнала да търси нефт и газ в средиземноморски води под прекрия надзор на Ердоган. Целият свят изпитва глад за природен газ, проучванията на нови залежи изглеждат като добра новина, но това не са ли икономическите води на Гърция и Кипър?
Основната политика на Анкара по този въпрос се формира около становището, че Република Кипър възприема себе си като единствен легитимен субект на остров Кипър и при отношенията си с държавите в региона действа като единен субект, когато става дума за договаряне границите на териториалните води. От своя страна Анкара счита това за неправилно. Турция подчертава, че на остров Кипър турците и гърците имат равни права, заради което те трябва да си разпределят богатствата на острова равномерно. Друг е въпросът, че Турция не гледа на Република Кипър като еднствен представител на острова. Затова Анкара не приема, че Република Кипър може едностранно да определя изключителна икономическа зона и да обявява парцелите за сондиране на търг. В замяна на това, Гърция признава само Република Кипър като официална държава на острова и счита, че само тя има право да се разпорежда с природните ресурси принадлежащи към остров Кипър. И двете страни взимат за основа различни критерии при формирането на границите на териториалните води, което води до възникването на противоречия. По-рано Република Кипър раздели своята изключителна икономическа зона на тринайсет парцела и издаде лицензи за проучвания за въглеводороди на международни компании. Противоречието идва от това, че Севернокипърската турска република претендира за част от тези парцели. Изтъква се, че само за два парцела (10 и 11) няма спорове. Затова е много важно в кой район ще извършва проучвания турският сондажен кораб „Абдулхамид хан“, който беше тържествено изпратен в Средиземно море лично от президента Ердоган.
въпросите зададе Юлиана Методиева

