Акцент

Натрупване и симетрия в картините на Фейсал Лайби

Споделете статията:

Сред зрителите на картините на Фейсал Лайби възниква общо впечатление за сходството на лица, теми и форми в различни етапи, сякаш художникът е ангажиран да рисува дълга наративна картина, чиято живописна повърхност се простира на разстояние, покриващо петдесет години исторически и епистемологични разрези , и в които влиянията и източниците се различават. Файсал преминава от една част към друга и след това се връща към нея, за да я завърши на друг етап.
Това впечатление е подобно на това, което може да се създаде, като се гледа как Пикасо рисува своята Герника в комбинация от последователни клипове. Дългата картина на Фейсал обаче, чиито нарисувани части може да са вдъхновени от средата, от която е засегнат, никога няма да бъде завършена, докато художникът е жив, осигурявайки на картината си материала на живата му съвест, неговата постоянство и отговорността му към проблемите на своето време. Това е картина, която обобщава историята на иракското живописно изкуство с трансформациите на всеки етап и силното му влияние върху неговата памет и стил.
Фейсал започва първите си опити за планиране, а след това и с това, което развива след това от стила на масивния блок, вдъхновен от древна иракска скулптура и това, до което той стигна, за да нарисува реалистичния блок, представен от жените, оплакващи  техните синове мъченици през седемдесетте години на миналия век. Те бяха жертви на преследване и диктаторски репресии и жертви на войните в Персийския залив през следващите десетилетия. Войната е успоредна на днешната му визия за хода на демонстрациите, призоваващи за политическа и икономическа реформа.
Но решаващият етап от работата на Фейсал Лайби е да разшири частта, в която той изобразява сцени от иракския популярен живот в стила на големи мексикански стенописи. Той се съсредоточава върху ежедневните му личности, като бръснаря, бакалията, работника в кафенето , шивачката, продавачката на хляб и др. Преходът на Лайби от малка територия към по-широка глобална среда е изпълнение на желанието му да установи постоянна връзка с източниците на иракската мечта, далеч от нейните авторитарни влияния.
Фейсал завърши ли работата си по своята картина и изпълни ли мисията си в нея в последната й точка? Ние казваме от тази страна, която се намира в края на надлъжната картина, че неговата художествена работа се е обърнала към кръгов модел, в който краищата се връщат към началото, като по този начин потвърждава символичната си връзка с най-дълбоките традиции на иракското живописно изкуство, които са били подложени до разделяне и изчезване поради влиянието на войни и политическо и интелектуално преследване, връщайки се към него, за да запълни липсващите му празнини.
Инстинктът и наивността в традиционното изкуство може да са причинени от развитите капиталистически индустриални фактори в съвременните западни изкуства (опитът на изкуството на Анри Русо, Гоген и Фернандо Ботеро, например). Такова е иракското изкуство в неговите реалистични, символични и антропологични аспекти. В една картина на Фейсал Лайби стенни фризове, които рамкират тази оригинална тенденция с миниатюри, които не подлежат на мащаба на симетрия. Вижда се натрупване в неговата съвременна глобална тенденция, независимо от индустриалните и фотографски материали и техники, и артистичните и медийни пазари, които ги популяризират.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията: