От Гергана до Соня Колтуклиева защо силата посреща въпросите към властта

Случаят със Соня Колтуклиева вече не е само въпрос за действията на един служител на Националната служба за охрана (НСО). След задържането на Гергана Петрова при посещението на Румен Радев в района на наводнението в Струмяни и вчерашните арести възниква по-широк въпрос: как реагират институциите, когато граждани и журналисти търсят отговори от властта?

Именно този паралел постави журналистката Силвия Великова в разговор по БНР със заместник-директора на МВР Милен Иванов, като обърна внимание, че случаят с Колтуклиева е вторият инцидент за кратко време, свързан с прекомерна употреба на сила.

Колтуклиева е дала показания във Военно-окръжната прокуратура в продължение на близо два часа и половина. По думите ѝ е образувано досъдебно производство, а служителят на НСО, заподозрян за инцидента, е задържан. Той беше изведен с белезници от сградата на прокуратурата и отведен с автомобил на Военна полиция.

Журналистката разказва, че е попитала председателката на Народното събрание Михаела Доцова защо са провалени заседанията по случая с помилването на сочения за „Петричкия Ескобар“. Доцова влязла в автомобила си, а някой затворил вратата. Колтуклиева я отворила отново, вдигнала телефона си и продължила да задава въпросите си.

„И в следващия момент със засилване един мъж, явно охранител от НСО, ме блъсна по рамото“, разказва журналистката. След удара паднала на земята, почувствала силна болка и гадене. При прегледите във Военномедицинската академия била установена фрактура на лявото рамо.

Разпространените видеозаписи показват как Колтуклиева отваря вратата на автомобила, в който е Доцова, след което служител на НСО я избутва и тя пада на земята. Записите станаха повод за обществено възмущение и политически реакции.

Председателката на парламента отиде лично във Военно-окръжната прокуратура, за да разговаря с пострадалата. Доцова заяви, че изразява най-дълбокото си съжаление за случилото се, но обясни, че се е стресирала, когато Колтуклиева отворила вратата на автомобила. Тя посочи, че охраната действа по определени протоколи и че не може да дава указания на служителите на НСО как да изпълняват задълженията си.

Колтуклиева не прие извиненията. Според нея обясненията на Доцова звучат като опит отговорността да бъде прехвърлена върху пострадалата. Журналистката заяви, че председателката на парламента е дошла с Антон Кутев и е повтаряла, че се е стресирала от присъствието ѝ пред централата на „Прогресивна България“.

Ръководството на НСО разпореди незабавна и щателна проверка на действията на служителите по сигурността. От службата заявиха, че при установяване на нарушения ще бъдат предприети най-строги мерки. За случая е уведомена компетентната Военна прокуратура.

Президентът Илияна Йотова осъди категорично реакцията на служителя на НСО като недопустима и прекомерна и настоя за бързо изясняване на обстоятелствата и поемане на отговорност при установени нарушения.

Междувременно ГЕРБ-СДС и ДПС поискаха оставката на Михаела Доцова. Заместник-председателят на парламента Атанас Атанасов също настоя за оттеглянето ѝ, като посочи, че посегателството срещу журналистката е останало без човешка реакция от страна на председателката. Ивайло Мирчев от „Да, България“ заяви, че НСО не бива да пази управляващите от въпроси, а Асен Василев определи случилото се като „пълно самозабравяне“. Костадин Костадинов от „Възраждане“ поиска оставката на президента заради отговорността му спрямо службата.

Но политическият спор за оставките не бива да измества въпросите, на които институциите дължат конкретни отговори.

Защо разпитите по случая се провеждат във Военно-окръжната прокуратура през нощта? Какви са процесуалните основания за предприетите действия и каква е неотложността им? Как ще бъде установена отговорността на всеки участник в инцидента, включително на онези, които са били на място, когато журналистката е паднала на земята?

Тези въпроси са особено важни на фона на вчерашните арести, за които „Маргиналия“ вече писа. Когато се натрупват случаи на силова реакция от страна на представители на институциите, не е достатъчно всеки от тях да бъде обявен за изолиран инцидент и да се обещае проверка.

От Гергана до Соня Колтуклиева се очертава проблем, който изисква повече от политически декларации: как се упражняват властта и правомощията за сигурност, как се спазват законовите процедури и как се гарантира правото на гражданите и журналистите да задават неудобни въпроси, без да се страхуват за физическата си неприкосновеност.

В демократичното общество настойчивият въпрос не е основание за физическа саморазправа. А охраната на държавните представители не може да се превръща в средство за заглушаване на критиката.