Пред НДК: присъда вместо разследване, лозунги вместо факти.

Вчера* Софийският районен съд остави в ареста 23-годишен сириец, обвинен, че е ранил трима младежи край НДК. Това е мярка за неотклонение, не присъда. Присъдата обаче вече е произнесена, и то не от съдия.

„Рецидивист“ без престъпление

„Сириецът, наръгал двама пред НДК, е осъждан и преди.“ „Сириецът, намушкал младежи край НДК, бил в изпитателен срок.“ Dir.bg стига дотам да го нарече „осъждан рецидивист“. Други издания добавят „кървава атака“ и „клане“.

А какво знаем за това осъждане? Почти нищо. Прокуратурата потвърждава, че има предишна присъда и изпитателен срок, но не казва за какво. СДВР споменава разследване от 2024 г. за превозване на сирийски граждани с кола. Дали точно това е довело до осъждането, не е ясно. Нищо от изброеното не говори за насилие. Заглавията обаче внушават точно това.

Свидетел, говорител, организатор

Версията за „непровокираното нападение“ дойде основно от движението „Куберовъ воинъ“. То раздаде интервюта с пострадалите, снимки и видео. Lupa.bg и други ги пуснаха на практика без уточнение откъде са. На 20 октомври същата организация, заедно с Националното младежко легионерско движение, обяви случая за „опит за убийство“ и за пример как чужденци злоупотребяват с българското гостоприемство. На 23 октомври пред Съдебната палата е насрочен протест. „Труд“ съобщава, че е организиран от „Куберовъ воинъ“, а според други публикации съорганизатор е и Ангел Джамбазки. Едни и същи хора са свидетел, източник, говорител и организатор на митинг, и то с участието на публична политическа фигура. Редакциите не казаха това на читателите си. Десет публикации по един и същи източник не правят десет потвърждения. Правят нещо друго – създават илюзия за достоверност и изграждат медиен наратив, който подменя контекста на събитията с привидно установена истина.

Другата версия

Тя идва от източници, запознати с разказа на задържания, които пожелаха да останат анонимни. Версията не е доказана и не може да бъде представяна като факт. Но е достатъчно сериозна, за да бъде проверена.

Според нея 23-годишният сириец е седял на пейка в парка край НДК. Приближава се група от десетина-петнадесет души. Обкръжават го, крещят му, един от групата насочва към лицето му телефон с включена светкавица. Младежът удря с глава човека пред себе си. Той не отрича това свое действие. След това получава удар с твърд предмет, вероятно метален бокс, по дясната вежда. Опитват се да го повалят, ритат го. Тогава той изважда нож, първо „за да сплаши“. Признава, че в афект е замахнал силно и е отслабил удара в последния момент, осъзнавайки че последствията може да бъдат много сериозни. После напуска мястото на инцидента и изхвърля ножа.

Тази версия не го оневинява. Тя просто разказва друга история за това как е започнало всичко. И нито една редакция не я е потърсила.

Какво не питаме

Разследвана ли е цялата група, или само един човек? Проверен ли е расистки мотив за първоначалната агресия? Има ли записи, камери, свидетели? Носи ли отговорност и другата страна в това, което се е случило? Раните от ножа са реални и никой не ги омаловажава. Реална е и агресията, ако е имало такава. В един конфликт пострадалият от едни действия може да е извършител на други. Това не бива да го забравяме.

Човекът зад обвинението

Според източниците сирийският младеж е на 23 години, с хуманитарен статут, работи и изпраща голяма част от средствата си на родителите си. Няма с какво да плати частен адвокат и разчита на служебен. Много е уплашен. Не споделям това, за да събудя съжаление. Презумпцията за невиновност се изпитва именно върху хора като него: чужди, неизвестни и без средства.

Чия е тази игра

Изкушаващо е да подхвърлим, че този случай е режисиран отвън. Доказателства за такова нещо няма. Има обаче добре документирана практика. Анализи на Центъра за изследване на демокрацията и на EDMO описват България като особено уязвима за кремълска дезинформация. Бежанците и мигрантите са постоянна мишена на тези наративи. Съществуват достатъчно документирани доказателства, включително в официални доклади на европейските институции, че Русия използва миграцията и свързаните с нея страхове и обществени конфликти като инструменти на хибридната си стратегия срещу ЕС. Разпространяването на антимигрантски внушения и задълбочаването на общественото противопоставяне са част от този инструментариум. Целта е винаги една и съща: всеки инцидент с чужденец да стане „доказателство“, страхът да расте, а хората, които живеят заедно, да се обърнат един срещу друг. За това не са нужни фалшиви новини. Достатъчни са истинска трагедия, подбрани факти и мълчание за всичко останало.

До прокуратурата, СДВР, редакциите и политиците

Разследвайте всички участници, а не само един. Проверете всички хипотези, включително неудобните. Не оставяйте вакуум, който някой да запълни с реч на омраза. Говорете публично само за това, което можете да докажете. Не наричайте „рецидивист“ човек, за когото не знаете за какво е осъждан. Не превръщайте ксенофобски мотивиран протест в източник на информация.

На политиците, които излизат на този протест, казвам: не използвайте чужда драма като трибуна, преди съдът да е казал каквото и да било.

На вас е отговорността този наратив да бъде спрян. Не на Кремъл, не на „Куберовъ воинъ“, не на улицата.

И накрая остава един въпрос, който далеч надхвърля съдбата на този млад човек: какво правосъдие можем да очакваме в общество, което продължава да си затваря очите пред крайнодесния екстремизъм, приема за нормални агресията на „локалите“ и езика на омразата, допуска селективно изтичане на информация от разследванията и оставя медиите да произнасят присъди, преди това да е направил съдът? И ако произходът на обвиняемия е достатъчен, за да бъдат пренебрегнати неговите права, чии права ще бъдат следващите?

*Текста е написан на 23 октомври 2026 г.