Паметта за ромския геноцид остава сред най-пренебрегваните страници от историята на Холокоста
На 2 срещу 3 август 1944 година само за една нощ нацистите избиват близо 4300 роми и синти в лагера Аушвиц-Биркенау. Деца, жени, възрастни и болни хора – никой не е пощаден. Надежда за спасение няма. Всички, останали в т.нар. цигански семеен лагер – майки с бебета, деца, възрастни и болни – са отведени в газовите камери.
За близо 4300 души това е последната нощ от живота им. По-рано трудоспособните затворници са били прехвърлени в други лагери, а останалите са убити при окончателното ликвидиране на ромския лагер в Аушвиц.
Десетилетия след края на Втората световна война много синти и роми продължават да се сблъскват с дискриминация и отказ да бъдат признати за жертви на националсоциализма. Федералното правителство на Германия признава масовото убийство на синти и роми за геноцид едва през 1982 г.
Въпреки че от 2015 г. 2 август е официален Европейски ден в памет на ромските жертви на Холокоста, датата продължава да остава почти незабелязана в българското публично пространство.
България отбелязва Европейския ден в памет на ромските жертви на Холокоста с церемония пред Паметника на Незнайния воин в София. Инициативата е част от координирана европейска кампания, която едновременно се провежда в десет държави и има за цел да почете паметта на ромите и синтите, преследвани и убити от нацисткия режим.
Организатор на събитието в София е фондация „Роми за демокрация“. От 14:00 до 14:30 ч. ще бъдат поднесени цветя и венци в памет на хилядите мъже, жени и деца, унищожени по време на Холокоста. В церемонията участват народният представител Марин Тихомиров, кметове и общински съветници от ромски произход, представители на политически партии, граждански организации и активисти. Покани за участие са отправени до президента на Република България, председателя на Народното събрание и дипломатическите мисии в София.
Организаторите подчертават, че тазгодишните възпоменания не са само акт на историческа памет. Едновременното им провеждане в десет европейски държави свързва почитането на жертвите с необходимостта от по-силно политическо представителство на ромите, борба срещу антициганизма и защита на човешките права днес.
