Против едноизмерността
Защо му е било нужно на Златко Енев да пише детска фантастика? Той е философ по образование, издател на елегантно онлайн списание за либерални теории, история и публицистика, но ето че след 2003 година издава за втори път своята Червенокоска в гората на Призраците! Освен това е примамил към своето необикновено фентъзи приключение и страхотната илюстраторка Дияна Нанева. С изкусните си рисунки около премеждията на Ането тя постига мултимедиен ефект. Нейните илюстрации заедно с литературния разказ и развихрения до лудост талант на писателя, плюс майсторски замисления съспенс на Червенокоска задействат една несравнима визуална комуникация! Четеш книгата и все едно гледаш анимационни филми на Уолт Дисни, или Пиксар!
Има един такъв епизод. Скитанията и бягствата на момиченцето от „страшното и лошото“ на чудната гора я срещат със странна дама. Тя се казва Джаста Дива. Понеже Златко Енев е като Александрийската библиотека, той е зареден едновременно с класически и съвременни музикални хитове. С името на певицата прави препратка към Винченцо Белини и неговата Каста Дива, като това хрумване действа на няколко нива. Чисто сюжетно, но и „връзва“ до голяма степен посланието на Червенокоска.
Примадоната се запознава чрез Ането с горските елфи, действащи едновременно и като фронтмени от рок банда. Тази едновременност е типична за сдвоената структура на книгата. Романът е за съвременните деца с техните компютри и геймърски страсти, издържан е в стила на модерно фентази. Но във фантазната тъкан на наратива са имплантирани уроците от авторитарните практики и лъстивите послания на фашизма. В тоталитарната Мравозония, която трябва да бъде прослава на социалното и технологично инженерство, сред мъждиво осветените галерии и хиляди фосфоресциращи гъби, се движат гиганти здравеняци в работни комбинезони и рога на планински козли. Заедно с хулиганите мравки Ането попада в „Трудово-възпитателна колония“, в която не става дума нито за труд, нито за възпитание, а е всъщност „затвор за деца“.
В кавъра на Бийтълс, изпълнен от малката, хитроумна героиня, елфите и Джаста Дива, се съдържа ключът към тайната защо един либерален философ и писател тръгва да пише уж детска книга. Романът на Златко Енев е като ниагарски водопад от образи и причудливи персонажи, които взривяват жанровите клишетата. В духа на класическия екшън, изграден от преодоляване на препятствия, коварства, предателства и много изобретателност ала Индиана Джоунс, той постига споменатата сложно сдвоена структура. Приказният сюжет с перипетиите на Ането прелива във фино поднесен софистицизъм за смисъла на прогреса, работещ като скучен швейцарски часовник. Този литературен похват има своето основание. Признава го певицата Джаста Дива:
Елфите също запяха, до един обхванати от магията на песента. Простата мелодия се изви и укрепна – силна, красива, опияняваща – докато накрая изглеждаше така, сякаш цялата гора запя, обхваната от непреодолим копнеж по топлина, щастие и радост
След което суетната и самовлюбена примадона разкрива тайната си:
Когато започна да пея, аз мога да се превърна в каквото си поискам – младо момиче, вълшебница или вещица- просто защото вярвам в това, което пея. Ето това е магията – It’s easy.
Понякога човек трябва да върши и неразумни неща, инак душата му започва да пресъхва.
Това е Златко Енев. Създава чудно фентъзи за деца и възрастни, изприда от думите нови и нови значения и смисли, разплита разказ в разказа както в онази кукла Матрьошка, за да ни припомни колко страховито нещо е душата да пресъхне. Ако остане в прозаичния свят на едномерните неща и рационалното му описание.
