Радев и Фицо в един глас за „дипломация“ с Русия. Къде води България премиерът?

След като постави под съмнение европейската подкрепа за Украйна, Румен Радев застана рамо до рамо с Роберт Фицо срещу „военното решение“ на войната. Тревожният въпрос вече е каква външна политика провежда България.

В един и същи ден Румен Радев успя да очертае външнополитическа позиция на България, която все по-трудно може да бъде определена просто като призив за мир.

В петък, 4 септември, българският премиер първо заяви от парламентарната трибуна, че „Европа може да съществува без Русия, но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“. По думите му опитът на „колективния Запад“ да постигне конвенционална победа над Русия носи сериозни рискове заради руския военен и ядрен потенциал.

Малко по-късно, след срещата си с Роберт Фицо, Радев вече говореше от името на България и в международен контекст. Двамата премиери обявиха, че споделят „общото виждане“, че войната в Украйна „няма военно решение“, че опитите за военно решение водят до опасна ескалация и че трябва да се стигне до прекратяване на огъня и преговори.

Така България се оказа в необичайно близък политически синхрон със Словакия на Фицо – един от най-отявлените критици на европейската политика за подкрепа на Украйна.

„Да забравим за русофобията“

Фицо не остави много място за съмнение как разбира тази обща позиция.

Той заяви, че Словакия е силно притеснена от ескалацията на напрежението в Европа и че парите на европейските граждани не бива да отиват за оръжейни компании. „Да забравим за русофобията и всякакви фобии“, призова словашкият премиер.

Фицо все пак подчерта, че Словакия няма да блокира решенията на ЕС. Но предупреди, че страната му няма да подкрепя санкции, които според нея застрашават националните интереси, като даде за пример ограниченията върху руския газ и евентуални мерки спрямо руското ядрено гориво.

Радев от своя страна заяви, че всички бъдещи санкции срещу Русия ще бъдат „внимателно анализирани“ и че санкциите имат смисъл само ако водят до спиране на войната.

Това вече не е просто различен акцент в рамките на европейския дебат. Това е заявка за политическо поведение.

Русия атакува Европа, а Радев говори за „провокация“

Особено тревожен е контекстът, в който прозвучаха думите на българския премиер.

Германското правителство обяви, че Русия стои зад опита за атака с дрон на летището в Лайпциг/Хале. Германските власти посочиха данни от разследването и разузнавателна информация, според които извършителите са действали от името на руски държавни структури. Берлин обяви ответни мерки и поиска нови санкции срещу Русия на европейско равнище.

На този фон Радев осъди атаката, но едновременно с това представи руското действие като реакция на европейската подкрепа за Украйна. Той постави под един знаменател руската атака и европейската военна помощ за Украйна, като нарече и двете действия „безразсъдни“.

Тъкмо тук границата между призива за мир и оправданието на агресора започва да се размива.

Европейската позиция е друга: руската агресия срещу Украйна и хибридните действия на Москва на европейска територия се разглеждат като заплаха, на която ЕС трябва да отговори чрез солидарност, санкции и укрепване на собствената си сигурност. След случая в Лайпциг председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа и НАТО ще увеличат натиска върху Русия.

Радев избра друга реторика.

От „колективния Запад“ до София–Братислава–Москва

В рамките само на няколко часа българският премиер говори за „колективния Запад“, предупреди Европа да не се изправя срещу Русия, определи военната помощ за Украйна като част от опасна ескалация и след това застана до Фицо, за да повтори, че войната няма военно решение.

Това вече очертава последователност.

Именно тази последователност е причината позицията на Румен Радев да буди сериозно безпокойство.

България е държава член на Европейския съюз и НАТО. Външната ѝ политика не се провежда във вакуум. Когато Москва води агресивна война срещу Украйна, извършва хибридни операции срещу европейски държави, а европейските правителства търсят общ отговор, българският премиер не просто има право на мнение – той носи отговорност каква позиция заема държавата.

И въпросът вече е дали тази позиция защитава европейската солидарност и сигурността на България или постепенно ги подкопава.

Странният парадокс на „суверенната“ политика

Особено показателен е един парадокс от същата среща.

Радев и Фицо се обявиха за повече дипломация и по-малко оръжия за Украйна, но едновременно обсъдиха задълбочаване на сътрудничеството с американската „Уестингхаус“ за ядрените реактори AP1000.

България пък продължава да развива отбранителното си партньорство със САЩ и да усвоява F-16 Block 70.

Тоест България едновременно се възползва от политическата, технологичната и отбранителната система на Запада и чрез премиера си отправя послания, които все повече звучат като аргументите на Москва срещу тази система.

Това противоречие не може да бъде подминато.

Коментарът е изготвен от изкуствен интелект