Редакционната независимост на медиите: кой защитава журналистите от натиска отвътре
Редакционната независимост не е само въпрос на защита от политически и икономически натиск отвън. Все по-видим става и другият проблем – натискът вътре в самите медии, когато решенията за теми, гости и журналистически позиции се превръщат в резултат на неясни правила и непублични зависимости.
Това беше един от основните акценти в дискусия, организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ), посветена на стандартите за редакционна независимост и механизмите за нейната защита.
В разговора участваха представители на обществените медии, журналистически организации, академичните среди и медийни експерти. Сред тях бяха и авторите на „Маргиналия“ Жана Попова, Ирина Недева, Мария Черешева, Светлана Божилова, Иво Инджов, Орлин Спасов и Къдринка Къдринова.
В дискусията се очерта ясно разграничението между правото на всяка медия да има собствена редакционна политика и необходимостта тази политика да бъде основана на ясни, предварително известни и публично достъпни професионални стандарти.
Особено внимание беше отделено на въпроса дали журналистите разполагат с достатъчно механизми за защита, когато натискът идва не от държавата или политически центрове, а от самата структура на медията.
Европейските правила поставят акцент върху независимите редакционни решения
СЕМ подчерта, че защитата на медийния плурализъм в европейската рамка се основава на три взаимно свързани елемента: независими редакционни решения, независим регулатор и ефективни механизми за саморегулация.
Според участниците редакционната независимост не може да бъде отделена от редакционната отговорност. Именно затова медиите трябва да разполагат с ясни вътрешни правила, които да определят начина, по който се вземат решенията, както и процедурите при възникване на професионални спорове.
Беше поставен акцент върху ролята на редакционните статути като инструмент за прозрачност – както за журналистите, така и за аудиторията.
Обществените медии показаха свои модели за защита
Представителите на БНР, БНТ и БТА представиха вътрешните механизми, чрез които ограничават възможността за произволна намеса в журналистическата работа.
В БНР например решенията се вземат чрез колективни органи, а редакционните колегии имат роля в защитата на журналистите. Радиото разполага и с редакционен статут, договорен между ръководството и представителите на редакционните екипи.
В БНТ също са актуализирани правилата за редакционна дейност, като е заложен принципът, че управленските органи не могат да се намесват в конкретни редакционни решения.
БТА представи дългогодишната си практика за работа с професионални стандарти, изградени върху опита на големите международни информационни агенции.
Общото послание беше, че ясните правила не ограничават журналистическата свобода, а я защитават.
Частните медии остават най-голямото предизвикателство
На дискусията стана ясно, че основният дефицит в българската медийна среда остава при частните медии, където публично достъпните редакционни правила често липсват.
Представители на ръководствата на големите частни телевизии не присъстваха на разговора, въпреки че бяха поканени.
Това отсъствие беше отбелязано като проблем именно защото темата за редакционната независимост не може да бъде решавана само от журналистите и регулатора. Тя изисква участие и от собствениците и управленските екипи на медиите.
„Не става дума само за нови закони, а за прилагането им“
Медийният експерт проф. Нели Огнянова подчерта, че приемането на правила и закони само по себе си не решава проблема.
Истинското предизвикателство е тяхното прилагане на практика – чрез действия на регулаторите, вътрешни механизми в редакциите и реална защита на журналистическия труд.
Тя посочи, че Европейският акт за свободата на медиите създава инструменти както за защита на журналистите, така и за защита на самите медии от външна намеса.
Цензурата не е само забрана да публикуваш
Доц. Светлана Божилова обърна внимание, че цензурата не се проявява единствено чрез директна забрана на информация.
„Цензура е и когато обществото бъде лишено от информация по важни теми“, беше сред основните акценти в изказването ѝ.
Тя постави въпроса дали вътрешните правила на големите частни медии отговарят на европейските стандарти и призова за повече прозрачност при вземането на редакционни решения.
Божилова обърна внимание и на подписка, внесена в СЕМ от над 600 представители на журналистическата общност, свързана с настоявания за гаранции срещу неправомерна намеса в редакционната работа.
Журналистите не могат сами да защитят правата си
„Докато ние тук си говорим, може би някакви хора са подложени на натиск. Журналистите не могат сами да си защитават правата“, заяви доц. Жана Попова.
Според нея проблемът не е само в отделни случаи, а в необходимостта журналистическата професия да има колективни механизми за защита.
Подобна позиция изразиха и други участници, които предупредиха, че страхът от загуба на работа, самоцензурата и зависимостта от работодателя са фактори, които ограничават свободата на журналистите.
Медийната общност трябва да бъде по-солидарна
Председателят на Асоциацията на европейските журналисти – България Мария Черешева посочи, че журналистите често стават мишена заради редакционната политика на медиите, в които работят.
Асоциацията обяви намерение да разработи национален протокол за безопасност на журналистите по примера на други европейски държави.
Доц. Иво Инджов постави въпроса за необходимостта от повече прозрачност при промените в медийното законодателство. Според него сегашната правна рамка не дава достатъчно ясни отговори при случаи на необоснован вътрешен натиск върху журналисти.
Къдринка Къдринова подчерта, че разговорът за редакционната независимост не е намеса в редакционната политика на медиите, а професионален дебат за условията, при които журналистиката може да изпълнява обществената си функция.
Тя изрази съжаление, че част от големите частни медии не са се включили в дискусията, тъй като именно техните редакции са изправени пред необходимостта да покажат как гарантират независимостта на журналистите си.
Следващата стъпка: реални правила, а не само декларации
СЕМ заяви готовност да продължи диалога с медийната общност и да насърчава създаването на редакционни статути.
Предстоят и промени в Закона за радиото и телевизията, свързани с прилагането на Европейския акт за свободата на медиите, прозрачността на собствеността, защитата на журналистите и бъдещия модел на финансиране на обществените медии.
Дискусията показа, че в България вече не е достатъчно да се говори само за натиск върху медиите отвън. Все по-важен става въпросът как журналистите могат да бъдат защитени тогава, когато заплахата за свободното слово идва от собствената им редакционна среда.
Защото независимата журналистика не се измерва само с това дали една медия може да публикува. Тя се измерва и с това дали журналистите в нея могат да работят свободно.
пълен запис виж тук
