Съветът на Европа настоява България да гарантира жилищните права на ромите и защитата на възрастните хора
Майкъл О’Флаърти препоръчва законови гаранции срещу непропорционалното разрушаване на ромски жилища и по-строг контрол върху домовете за възрастни хора
Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флаърти призовава България да засили защитата на ромските общности срещу дискриминация и непропорционални принудителни изселвания, както и да подобри дългосрочните грижи за възрастните хора. Препоръките са отправени в две писма до министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова след посещението на комисаря в България между 29 юни и 3 юли 2026 г.
В писмото си за жилищните права на ромите О’Флаърти признава постигнатия напредък в намаляването на бедността, социалното приобщаване, образованието и заетостта. Той обаче изразява загриженост за продължаващата маргинализация и дискриминация, подхранвани от устойчивия антициганизъм, както и за условията на живот в неформалните ромски селища.
Според комисаря много хора живеят без сигурност за домовете си и без адекватен достъп до основни услуги, включително здравеопазване, образование и заетост. Макар законодателни промени да позволяват на хора без дом и обитатели на неформални жилища да получават адресна регистрация и документи за самоличност, непоследователното прилагане на правилата от властите продължава да затруднява упражняването на техните права.
О’Флаърти посочва като примери разрушаването на жилища в „Захарна фабрика“ в София през април 2025 г. и неотдавнашните действия в старозагорския квартал „Лозенец“. Според него позоваването на здравни, санитарни, безопасностни или устройствени изисквания не освобождава местните власти от задължението да преценяват пропорционалността на всяка мярка и индивидуалните обстоятелства на засегнатите хора.
Комисарят препоръчва създаването на ясна законова рамка за защита при изселвания и разрушаване на жилища. Тя трябва да предвижда изрични изисквания за оценка на пропорционалността и ефективни възможности за обжалване, включително когато засегнатите нямат формален документ за собственост върху имота. Целта е да се предотвратят бездомността и допълнителните вреди за хората, чиито жилища са засегнати.
Особено внимание трябва да се отделя на децата и другите уязвими групи. Когато изселването или разрушаването е неизбежно, подходящо алтернативно жилище следва да бъде осигурено преди изпълнението на заповедта, при реално участие на засегнатите хора в процеса.
О’Флаърти подчертава и необходимостта от пълно изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека. В решението по делото „Алексиева и други срещу България“, следвайки насоките по групата дела „Йорданова и други срещу България“, Съдът посочва законодателната промяна като предпочитания начин за решаване на съществуващите проблеми.
Комисарят приветства работата на правителството по подготовката на нова Национална жилищна стратегия, но настоява тя изрично да обхване жилищните проблеми на ромските общности, включително в неформалните селища. Сред препоръките му са гарантиране на сигурността на обитаването, достъп до основни услуги, недискриминационен достъп до социални жилища и жилищния пазар и увеличаване на жилищния фонд с публично финансиране. Той предлага също разширяване на ролята на ромските медиатори в жилищния сектор.
В отделното си писмо за дългосрочните грижи за възрастните хора О’Флаърти приветства усилията за реформиране и модернизиране на системата, но настоява за преодоляване на недостига на персонал, развитие на гериатричната експертиза и подобряване на грижите за хората с деменция. Препоръчва по-добра координация между здравните и социалните услуги, независим контрол върху държавните и частните заведения, по-силна защита срещу насилие и злоупотреби и реформа на ограничителните режими на запрещение чрез механизми за подкрепено вземане на решения.
Препоръките поставят пред българските власти два свързани въпроса за защитата на човешкото достойнство: как да се гарантират адекватни грижи за хората, които зависят от институции, и как да се предотврати оставянето на уязвими общности без дом и без достъп до основни права.
