Сбогуваме с Кети Мирчева, аристократ на свободната мисъл

Днес, 8 септември, е опелото на Кети Мирчева – историк, изследовател и един от малкото последователни гласове срещу превръщането на историята в инструмент на национализма, политическата конюнктура и колективните митове.

Кети Мирчева имаше рядката способност да говори за миналото без патос и без страх от настоящето. Историята за нея беше преди всичко хуманитарно знание и морална отговорност, а не територия за национално самодоволство.

Маргиналия ще я помни и като свой автор – като човек, който не правеше компромис със свободата на мисълта и с необходимостта историята да бъде изследвана критично, включително когато това означава да се изправиш срещу удобните разкази.

За липсата на Кети Мирчева, която оттук нататък ще се усеща особено силно от всички, за които свободното и отговорно говорене за миналото е част от демократичната култура, вижте думите за нея от колегите й от Института за изследване на историята, на социалния психолог Румен Петров и на историка Стефан Дечев

 

                 „Категорична в позициите,

               безразлична към безразличието“

              Аристократизмът на Кети Мирчева

Бях чел интервюта от нея в „Маргиналия“, много ми харесаха и търсех начин да изразя уважението си, а и да намеря някаква подкрепа за критиката ми на каноничната, социално-травматична българска историография.

Впечатлен бях, и още съм, от подхода ѝ към историята, който, макар логичен и здравомислещ, е ужасно рядък за нашите изпържени от власт и борба за надмощие умове. При Кети Мирчева историята е наистина хуманитаристика, а не политика или проявление на психиката на тълпата, каквато е академичната ни (официозна) историография.

Липсата на академични аколади ѝ носеше аристократизъм, който заедно с личната ѝ сдържаност даваше на етичната ѝ и критическа историография привкус на далечно минало, неуютно настояще и неясно бъдеще.

Бог да я прости!“

Румен Петров

   За мен бе чест да работя с Кети

На 31 август, понеделник, в 17.39 ч., получих в мединджър следното съобщение
от скъпата ни Кети Мирчева: „Разбрах за книгата, 1 честита да ни е и да си
проправя път сред нови читатели! Аз уви пак съм в болница и затова не върнах
позвъняване!“
Пожелах и скоро да се оправи и да я видим един ден на представянето.
Отговорът от нейна страна не звучеше обнадеждаващо: „Едва ли. Но се
надявам да мине поне то, както трябва.“ Това са и последните ѝ думи писани
до мен.
Пожелах и още веднъж скорошно оздравяване. Нито и за момент не можех да
си помисля, че след някакво си едно денонощие тя няма да е вече между нас.
Отишла си е на другия ден, 1 септември, вторник, вечерта.
Познавах Кети малко повече от две десетилетия. Винаги съм я усещал много
близка като ценностни позиции и разбирания за какво трябва да ни служи
историята. Незабравими ще останат нейните текстове и интервюта през
годините посветени на нуждата от саморефлексивност за българския
национализъм; патриотарството, ксенофобията и подтискането на
малцинствата; модното напоследък фетишизиране на книги от миналото;
митовете около прословутата „българска толерантност“; политиките на паметта
в миналото и днес и т.н.
Кети бе категоричен противник на цензурата в нещо, което се представя за
„историческа наука“. Няма нито един скандал след този за Батак от 2007 г., в
който тя да не е заела открита и публична позиция за свободата на мисълта и
за правото на научно дирене и заключения. Гневеше се както срещу
попълзновенията на руския империализъм, така и срещу необоснованите
конспиративни теории за граф Николай П. Игнатиев, като виновник за смъртта
на Левски.
Кети Мирчева беше отдадена и на двете най-невралгични теми през
последното десетилетие, върху които в т. нар. българска историческа наука
царят цензура и табута за сметка на генерирани административно „общи
становища“ – българското съучастие в депортацията на 11 343 евреи по време
на Втората световна война от т. нар. „нови земи“, както и повика за промяна на
парадигмата около българо-македонския исторически спор и отношенията
между София и Скопие. Ясно назоваваше кой е агресорът и коя жертвата, на
която трябва да се помогне след агресията на Путин в Украйна.
А съвместната ни работа от последните няколко години по проекта за Тримата
студенти историци и техния протест срещу българското съучастие в
потъпкването на реформите в Чехословакия през 1968 г. ще запомня докато
съм жив. За мен е чест моето име да стои на корицата редом до нейното.

1 Дечев, Стефан; Мирчева, Кета. Тримата срещу потъпкването на Чехо-Словашката
пролет. Сборник документи. Пловдив: Жанет 45, 2026 (под печат)

Сбогом Кети! Ще липсваш много на всички съмишленици!

Стефан Дечев