Сирийското преходно правителство сключва договори за възстановяване на стойност милиарди долари, но все още няма правна рамка, която да гарантира участието и защитата на хората, чиито домове, земи и общности са засегнати от проектите. За това предупреждава „Хюман Райтс Уоч“ в нов анализ.

През март 2026 г. преходното правителство представи национален план за възстановяване. След него последваха международни обещания за помощ, финансиране и инвестиции за милиарди долари. Според „Хюман Райтс Уоч“ обаче действащите правила не задължават правителството и строителните предприемачи да се консултират със засегнатите общности, включително с хората, които все още са разселени, преди одобряването на проектите. Липсва и независим механизъм, чрез който жителите да могат да оспорват решения за домовете и земята си.

„Възстановяването на Сирия напредва бавно, но без рамка за защита на правата много сирийци могат да останат ощетени“, заявява Хиба Заядин, старши съветник по Близкия изток в „Хюман Райтс Уоч“. Според нея правната рамка, която в момента се доработва, ще определи чии домове ще бъдат възстановени, чии претенции ще бъдат признати и чии гласове ще бъдат чути.

През май 2026 г. организацията е провела проучване на място в Сирия, включително интервюта с жители на село Гадфа в района на Идлиб, завърнали се от лагери за разселени лица. Те разказват, че нямат течаща вода, функционираща електроенергийна мрежа, адекватна канализация, работещи училища или близки медицински услуги. Много от завърналите се намират разрушени домове, докато исковете за жилища, земя и собственост от времето на режима на Башар Асад остават нерешени.

Проблемът е особено остър в райони, където разрушенията са почти пълни. В Джобар, квартал източно от центъра на Дамаск, са разрушени приблизително 95 процента от сградите. Според данни, цитирани от „Хюман Райтс Уоч“, на жители е било заявено, че не могат да възстановят домовете си дори със собствени средства. При обсъждан проект чуждестранен инвеститор би предоставил на бившите собственици нови жилища с площ, равна на 50 процента от площта на предишните им домове. За жителите на неформални селища е предвидена компенсация, равна на 30 процента от площта на земята им, без да се признават построените върху нея сгради, а за наемателите не е предвидена компенсация.

„Хюман Райтс Уоч“ предупреждава и за продължаващия проблем с Указ №66 от 2012 г., приет по времето на Асад. Той е използван за изселването на хиляди хора без необходимата процедура и адекватни компенсации. Преходното правителство не го е отменило. През октомври 2025 г. управата на Дамаск е спряла прилагането му до правен преглед, но окончателно решение за статута му няма. Закон №10 от 2018 г. разшири модела на Указ №66 в национален мащаб, като постави кратки срокове за доказване на собствеността, което според правозащитната организация особено силно засяга хората, разселени по време на конфликта.

Мащабът на задачата е огромен. Световната банка оцени през октомври 2025 г. преките материални щети от конфликта на 108 милиарда долара. Средната оценка за възстановяването е 216 милиарда долара, при диапазон между 140 и 345 милиарда долара. В сумата са включени 75 милиарда долара за жилищни сгради, 59 милиарда за нежилищни сгради и 82 милиарда за инфраструктура.

Паралелно с това се увеличават международните инвестиционни ангажименти. Саудитска Арабия е обещала 6,4 милиарда долара за недвижими имоти, инфраструктура, телекомуникации и енергетика, а Катар е ангажирал 4 милиарда долара. Компанията DP World от Обединените арабски емирства получи 30-годишна концесия за пристанището в Тартус. Световната банка вече е одобрила над 1 милиард долара грантово финансирани проекти, а Международният валутен фонд е създал програма за техническо сътрудничество с Дамаск.

Европейският съюз е обещал 620 милиона евро за хуманитарна помощ и социално-икономическо възстановяване през 2026–2027 г. и планира инвестиционна конференция за Сирия през 2027 г. Според „Хюман Райтс Уоч“ европейските държави могат да настояват правата на човека да бъдат заложени в самите правила за възстановяването.

В същото време между международните обещания и реалното финансиране остава значителна разлика. Според анализ на Global Governance Institute от август 2026 г., цитиран от „Хюман Райтс Уоч“, обещанията и обявените инвестиции значително изпреварват действителното финансиране на място. Съществените плащания от международните кредитори ще последват след създаването на необходимите управленски и правни рамки.

Правото на жилище, достъпът до вода, санитарни услуги, електричество, здравеопазване и образование са сред икономическите и социалните права, които Сирия е длъжна да защитава. Международното право изисква и участие на засегнатите общности при решенията за техните домове, земи и квартали, както и справедливи процедури при обезщетяване и възстановяване на собствеността.

По данни, цитирани от организацията, над 3,5 милиона сирийски бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в своите общности от декември 2024 г. насам. Но не всички завръщания са били напълно доброволни. Сред причините са влошаването на условията в местата на разселване, прекратяването на помощите, несигурният правен статут и непосилните наеми.

За „Хюман Райтс Уоч“ настоящият момент е възможност правната рамка на сирийското възстановяване да бъде изградена така, че да защитава засегнатите общности. Донорите трябва да гарантират, че средствата им не допринасят за нарушения на права, а инвеститорите трябва да извършват оценка на въздействието върху човешките права преди сключването на договори и през целия период на изпълнението им.