На 23 август Дружеството за Обединените нации в България обяви учредяването на национална награда за образование по правата на човека на името на Иван Гарвалов. Предвиждаше се отличието да бъде ежегодно и да се връчва в пет категории – на учители и педагогически екипи, училища и образователни институции, младежки инициативи, неправителствени организации и личности с обществен принос. Първата церемония трябваше да се състои на 10 декември, Международния ден на правата на човека.

В представянето на наградата Гарвалов беше описан като дипломат от кариерата с повече от 52 години професионален път, международно признат експерт по международно право и права на човека и дългогодишен председател на Дружеството за ООН. Името му беше определено като особено достойно да бъде свързано с награда за работа в областта на правата на човека.

Тъкмо това определение постави въпроса.

Маргиналия поиска от Дружеството за ООН да обясни как е взето решението, кой го е предложил и кой го е одобрил, дали при избора са обсъждани публичните позиции на Гарвалов като представител на Народна република България през 80-те години, установената от Комисията по досиетата принадлежност към Държавна сигурност и има ли документално установено негово последващо преосмисляне на тези позиции.

Въпросите не бяха поставени заради биографично заличаване на Гарвалов. Ставаше дума за това дали човек, чиято публична биография съдържа и тази част от миналото, може без публичен дебат да бъде превърнат в патрон на национална награда за образование по правата на човека.

Документите показват защо въпросът не е формален.

През 1987 г. Иван Гарвалов представлява България в Третия комитет на Общото събрание на ООН. В официалния протокол е записано неговото определяне на „spurious issue of the Turkish minority in Bulgaria“ – „несъстоятелния въпрос за турското малцинство в България“. Репликата е част от защитата на официалната позиция на Народна република България в момент, когато българските граждани от турски произход са подложени на насилствена асимилация и тежки ограничения на основни права.

Има и друг документален пласт. Комисията по досиетата с Решение №175 от 14 декември 2010 г. установява и обявява принадлежност на Иван Гарвалов към Държавна сигурност. В документите са посочени псевдонимите „Добролюбов“ и „Ников“, както и лично и работно дело и други документи, въз основа на които е установена принадлежността.

Тези факти бяха в основата на гражданския протест срещу името на наградата. В него се включиха граждани с турски произход и хора, за които паметта за насилствената асимилация не е абстрактна страница от историята. Маргиналия заяви подкрепата си за протеста.

Междувременно Българският хелзинкски комитет също излезе с позиция за преосмисляне на решението.

Дружеството за ООН отговори на Маргиналия.

Първоначално то съобщи, че решението е взето от Управителния съвет на 25 май 2026 г. и е подкрепено без възражения от Общото събрание на 8 юни. Като мотив за избора беше посочен приносът на Гарвалов като дългогодишен председател на организацията и международен експерт по правата на човека.

На въпроса за отношението му към т.нар. „Възродителен процес“ Дружеството насочи към негови мемоари, издадени след 2005 г., като посочи, че Гарвалов се е стремял като български дипломат да защитава интересите и достойнството на страната.

Два от поставените от Маргиналия въпроси обаче останаха без конкретен отговор: дали при вземането на решението са били обсъждани документите за неговата позиция през 1987 г. и дали е била обсъждана установената му принадлежност към Държавна сигурност.

Тогава дойде обратът.

В последния си отговор Дружеството за ООН съобщи, че спира процедурата за номиниране и избор на кандидати и ще преосмисли решението си за учредяването на наградата.

„С желание да не опорочаваме идеята за повече образование по правата на човека в училище и да опазим паметта на Иван Гарвалов“, пише Управителният съвет.

Това е съществена промяна спрямо първоначалното решение. Само няколко седмици след обявяването на наградата процедурата вече е спряна, а самото решение за нейното учредяване е поставено от организацията на повторно разглеждане.

В същото време Дружеството не се отказва от оценката си за Гарвалов. В последния си отговор то отново заявява, че при избора на патрон се е ръководило от желанието да отдаде почит на уважаван от него дългогодишен председател и международно признат експерт по правата на човека.

Този път обаче Дружеството посочва и конкретен текст от мемоарите на Гарвалов от 2005 г. В него, според цитата, приведен от Управителния съвет, той пише: „че са били нарушени правата на българските турци, че спрямо тях е била проведена расова дискриминация, че насилствената асимилация е в нарушение на международното право“.

Това изречение е важно. То показва промяна в публично заявената оценка на Гарвалов спрямо езика, използван в официалното му изказване през 1987 г. Но самото Дружество не твърди, че тази по-късна позиция заличава или отменя по някакъв формален начин думите от протокола на ООН.

И още един въпрос остава отворен: в последния си отговор Управителният съвет отново не коментира установената от Комисията по досиетата принадлежност на Гарвалов към Държавна сигурност.

Така казусът, започнал с учредяването на национална награда, посветена на правата на човека, завърши засега не с връчване на награда, а със спиране на процедурата и обещание за преосмисляне.

В редакцията се съхраняван отговорите на Дружеството за ООН. Читателите ни вече знаят протеста, под който стоят подписите на близо 40 граждани. Защото този спор вече надхвърля конкретното име. Той е за това как се избира паметта, която една обществена организация превръща в пример пред ученици, учители и млади хора.

Награда за образование по правата на човека може да бъде учредена отново. Но след този спор вече е ясно, че името ѝ не може да бъде избрано само от паметта на една организация.

Когато става дума за човешки права, биографията трябва да бъде прочетена цялата.