Възкресението на опустошената от пожар катедрала обединява Франция по неочаквани начини
Рядко се случва да има нужда да се затварят празнини в небето. В случая обаче това беше спешно необходимо. В продължение на почти пет години парижани гледаха в тъжна празнота, когато минаваха покрай Нотр Дам и гледаха нагоре. Празнотата им напомни за национална травма: вечерта на 15 април 2019 г., когато за първи път се издигна дим от готическата сграда и след това пламъци изригнаха от покрива.
При всяка катастрофа има момент, в който надеждата умира, че драмата все още може да бъде избегната. В онази априлска вечер това беше моментът, в който светещата кула се потопи в дълбините. На двата бряга на Сена отляво и отдясно на Ил дьо ла Сите хората стояха и викаха, неспособни да повярват на това, което виждат.

Телевизионните станции изпратиха изображения на горящия „пламък“ по целия свят, точно както бяха показали рушащите се кули на Световния търговски център на 11 септември 2001 г. А през ноември 2015 г. кадрите на отчаяни хора, бягащи от Ислямска държава (ИД) терористи през прозорци в концертната зала Bataclan в Париж, висящи безпомощно от фасадата.Тази априлска вечер Франция отново се почувства жертвата.
След терористичните атаки през 2015 г., при които загинаха 146 души, атаката на ИД в Ница през следващата година и седмиците на жестоки демонстрации на жълтите жилетки през зимата на 2018 г., сега Нотр Дам също горя. „Епицентърът на нашия живот“, както по-късно ще каже президентът Еманюел Макрон. Твърдение, което, разбира се, беше наситено с хипербола. Рискованият залог на Макрон за бъдещето Много французи за последно са посетили катедралата като деца, по време на училищно или семейно пътуване. Много от тях са атеисти, мюсюлмани или евреи. Странно трогнати, те все пак осъзнаха тази нощ колко много ги свързва с тази сграда. Макар и само защото винаги беше там.
Нотр Дам може да е католическа, но по някакъв начин принадлежи на всички. Църквата преживява революцията, Парижката комуна и две световни войни. Първите камбани, които бият след ожесточените боеве в освободения Париж през август 1944 г., са тези на Нотр Дам. В нощта на пожара Жан-Люк Меланшон от лявата популистка партия La France insoumise, заклет атеист, каза, че се е почувствало така, сякаш нещо се е случило с близък член на семейството.

Необходимостта да се утеши скърбящата нация беше голяма, въпреки че нямаше жертви и нямаше терористична атака зад бедствието. На следващия ден Макрон обяви в реч пред нацията, че иска монументът да бъде възстановен в рамките на пет години – и че той ще бъде още по-красив, отколкото някога е бил. Руините на катедралата още димеха. Но можем да направим това, защото сме „нация от строители“, каза Макрон.Това беше рискован залог за бъдещето. Макрон знаеше, че в крайна сметка ще бъде оценен спрямо това обещание. Но той е и играч.
Много френски президенти са поемали рискове с големи строителни обекти: президентът социалист Франсоа Митеран е реновирал Лувъра през 80-те години и е поръчал стъклена пирамида. Жорж Помпиду остави на Париж авангардната и отдавна противоречива сграда на Центъра Помпиду. Загриженият за историята Макрон трябва да е доволен, че сега е най-младият президент от 1958 г. насам, който е станал строител на един от най-старите паметници в страната.

Около 250 фирми и множество професии работят паралелно тук, включително реставратори на живопис, каменоделци, покривачи, специализирани дърводелци, техници по климатизация и отопление, археолози и строители на скеле. Повече от 2000 мъже и жени участват във възкресяването на катедралата.Този национален tour de force се финансира от 340 000 частни дарители, които набират общо 846 милиона евро. Само за три дни след пожара сумата надхвърля общите дарения, които французите прехвърлят годишно на 10-те най-големи благотворителни организации в страната. Това са доста пари за купчина стари камъни, казаха някои критично. Но те остават малцинство.

Една от особеностите на френската политическа система е, че нито една комисия или парламент не се произнася окончателно по архитектурните проекти. Президентът го прави. Това е монархически жест, който оцеля след революцията. Макрон обаче се оказа мъдър. Малко по-късно той се съгласи на вярна реконструкция.В светската Пета република Нотр Дам принадлежи не на църквата, а на държавата. Последният предоставя катедралата на разположение на католиците с единствената цел да практикуват своята вяра. И това според закон, приет през 1905 г. Той прави Еманюел Макрон главен строител; правителството е отговорно за всички ремонтни дейности и тяхното финансиране.

Днес стъклена конферентна зала с изглед към кулите на Нотр Дам носи името на починалия. Неговият наследник Филип Жост обича да го използва за интервюта. Йост, който беше заместник на генерала, също е ревностен католик и преди това е работил във френското министерство на отбраната. Тази мартенска сутрин той може да види новия „флеш“ от голямата конферентна маса на височина от почти 100 метра, гледка, която изглеждаше невъобразима преди пет години. „Проработи само защото цяла Франция се втурна към болничното легло на Нотр Дам“, казва 63-годишният мъж. „Това, което преживяваме тук, е невероятно колективно начинание.“
Няколко метра по-надолу, в новата покривна ферма на катедралата, ухае на Коледа и прясна дъбова дървесина. Тук можете да видите вярната реконструкция на средновековната покривна конструкция, унищожена от пожара. Това също стана възможно, защото студент по архитектура беше преизмерил покрива за изследователски проект през 2015 г. Всички използвани дъбови стволове бяха обработени ръчно с брадва от дърводелци, които все още владеят старите техники. Не фолклор, както се казва, а метод, който прави дървото по-стабилно. Когато се работи на ръка, е по-лесно да се следва сърцевината на ствола на дървото. След това гредите бяха съединени заедно с дървени дюбели, както е било от векове.
В градината на архиепископа на Париж цъфтят нарциси, а църковните камбани се чуват отдалеч. Католическата църква няма право да налага църковен данък във Франция и е по-бедна от немската църква, но монсеньор Лоран Улрих живее много добре. В началото на 20 век богата вдовица завещава своя градски дворец от 1600 квадратни метра и частен параклис в 7-ми район на епархията на Париж с единственото условие архиепископът да живее там занапред. Сега имотът се оценява на над 50 милиона евро. Най-богатият човек в света живее в съседство. Той е и най-големият дарител в усилията за възстановяване на Нотр Дам. Бернар Арно, собственик на луксозната група Louis Vuitton-Moët Hennessy, даде 200 милиона за реконструкцията – двойно повече от сумата, дадена от вечния му съперник, милиардера и колекционер на изкуство Франсоа Пино.
Тогава вярващите, парижани и туристите ще открият катедрала, която е по-ярка и сияйна от всякога. След обширна работа камъните и колоните вътре в кораба са възстановени в оригиналния си цвят. Реставраторите старателно премахнаха мръсотията от минали векове, слой по слой. Сега отново са „слънчеви“, както казват специалистите. Този цвят придава на наоса нещо необичайно скулптурно. Дълбочина, която е била засенчена от нюанси на сивото от десетилетия. Цветовете в неоготическата сакристия, някога проектирана от архитекта Viollet-le-Duc, също се виждат отново за първи път. Реставраторите, които я почистваха, бяха изумени колко ярко оцветена е била някога тази стая, колко наситено син е бил таванът, колко розови са били стенописите.
Нотр Дам всъщност е по-красива от преди.В самата предна част на олтара е Пиета от 18-ти век, изображение на Мария с тялото на Исус Христос, свалено от кръста. Вечерта на 15 април разтопено олово е изтекло от покрива на църквата директно в отворената дясна ръка на Исус, оцветявайки цялата скулптура с черни пръски. Днес няма и следа от него. Реставраторите оставиха само оловото в дланта на ръката. Като напомняне за специален момент.
Със съкращения

