АнализАнализи

Войната с Иран е „божествен план“ и „Армагедон“, казват американски военни. Наистина ли?

Споделете статията:

Когато за първи път чух това вчера, звучеше като прекалено преувеличен слух от социалните мрежи — от онези „твърде луди, за да са истина“ истории, които се разпадат веднага щом започнеш да ги проверяваш. Командир, който цитира Откровението, усмихва се по време на брифинг за бойна готовност и казва на войниците, че войната с Иран е „част от божествения план на Бог“ за настъпването на Армагедон и завръщането на Исус Христос — с допълнителното твърдение, че „президентът Тръмп е помазан от Исус“, за да запали сигналния огън. Звучеше като сатира. Поклатих глава и продължих нататък.

Оказа се, че не е сатира.

Текстът, който се разпространява онлайн, води началото си от реално публикувано изявление на Фондацията за религиозна свобода във военните (MRFF), която публикува твърдението под заглавието:
„MRFF е залята с оплаквания за ликуващи командири, които казват на войниците, че войната с Иран е ‘част от божествения план на Бог’ за настъпването на завръщането на Исус Христос.“

В същия период MRFF отделно публикува и това, което описва като първоначалния имейл („MRFF’s Inbox“), приписван на действащ сержант, който пише от свое име и от името на още 15 членове на подразделението. Формулировките във вирусния откъс съвпадат с публикуваното от MRFF.

Това е първото нещо, за което си струва да бъдем прецизни: това, което може да бъде проверено веднага, не е самият инцидент, а съществуването на множество оплаквания, текстът, публикуван от MRFF, и фактът, че големи медии вече съобщават, че са го прегледали. Например The Guardian съобщи, че е видял жалбата и обобщи съдържанието ѝ, включително твърдението, че сред жалбоподателите има християни, както и поне един еврейски и един мюсюлмански военнослужещ. Други медии повтарят същите основни детайли.

С други думи: историята вече не е „хора в X казват“. Историята е „наблюдателна организация е публикувала жалба; няколко новинарски организации казват, че са я прегледали; Пентагонът не е опровергал публично съдържанието; и твърдението се разпространява, защото съвпада с по-голямото безпокойство, което много американци вече имат — че религиозно-националистическата реторика прониква в държавната власт.“

Какво всъщност твърди MRFF

MRFF заявява, че е била „залята“ от оплаквания — повече от 200 съобщения от военнослужещи от десетки военни бази — в които се твърди, че командири и висши ръководители представят войната с Иран в открито апокалиптични християнски термини и оказват натиск върху подчинените да приемат и повтарят тази интерпретация.

Цитираната жалба е най-крайният пример, защото е необичайно конкретна: тя описва брифинг за бойна готовност, на който командирът уж призовал сержантите да не се „страхуват“, характеризирал текущите операции в Иран като „част от божествения план на Бог“, споменал Откровението и Армагедон, и свързал целта на войната с предстоящото завръщане на Исус Христос — като Тръмп бил представен като избрания инструмент.

Ако твърдението е вярно, това не е просто „командир, който изразява личната си вяра“. Това би означавало командир, който използва властта на командната верига в оперативна обстановка, за да наложи религиозна интерпретация на подчинените — и да им нареди да предават тази интерпретация на войниците, които ръководят.


Какво е потвърдено — и какво остава недоказано

Потвърдено (в обикновения, проверим смисъл):

  • MRFF публично публикува твърдението и въпросния цитат.

  • MRFF също публикува отделен запис от „входящата си поща“, който изглежда е първоначалното съобщение, като идентифициращите детайли са премахнати.

  • Няколко медии вече съобщиха за жалбата и заявиха, че са я прегледали.

Непотвърдено (засега):

  • Самоличността на подразделението, командира, военната база или точната дата/час на предполагаемия брифинг.

  • Дали е започнало разследване от инспектор-генерал.

  • Дали някой род войски е предприел действия.

  • Дали Министерството на отбраната на САЩ разпространява указания към командирите, напомнящи правилата.

Това разграничение е важно, защото най-отговорният начин да се съобщи тази история на този етап е тя да бъде третирана точно такава, каквато е: сериозно обвинение, документирано в писмен вид и вече широко разгласено — но все още анонимно, неразгледано официално и без потвърден запис от официално разследване.


Колко широко разпространено е подобно поведение?

Дори ако в крайна сметка се окаже, че става дума само за един командир, който е действал необмислено, случаят предизвиква силен отзвук, защото засяга едновременно три чувствителни теми.

Първо — конституционната.
Армията не е църква, а командирите не са духовници. Опасността в една йерархична институция не е, че някой има силни лични убеждения, а че тези убеждения се представят като институционално указание — особено в контекст, който включва използване на смъртоносна сила и национална политика.

Второ — оперативната.
Когато лидерите започнат да говорят така, сякаш войната е пророчество, а политическите фигури са „помазани“, това подкопава преценката. Стратегията се заменя с откровение. Дисциплината се превръща в чувство за праведност. Това насърчава най-опасния вид сигурност — сигурност, която не може да бъде проверена чрез факти.

Трето — политическата.
След като войната бъде представена като божествен план, несъгласието вече не е просто различно мнение — то се превръща в липса на вяра. А именно така умира демократичният контрол: не чрез един драматичен преврат, а чрез бавната подмяна на „народът разреши това“ с „Бог иска това“.


Има и по-проста причина историята да се разпространява толкова бързо: много американци вече вярват, че религиозно-националистически течения се засилват вътре в институциите. Жалба като тази не е нужно да бъде представителна, за да се усеща като такава. Достатъчно е да изглежда правдоподобна.

Какво следва

Следващата стъпка не е нова вълна от цитиращи публикации и реакции в социалните мрежи. Следващата стъпка е дали Министерството на отбраната на САЩ ще третира това като реален проблем с командния климат — и дали Конгресът ще поиска официални отговори.

Ако Пентагонът смята, че това не се е случило, той може да го заяви ясно и да обясни защо. Ако обаче смята, че е възможно да се е случило, тогава възникват други въпроси:

  • какви указания се изпращат към командирите;

  • какви разследвания се откриват;

  • и какви последствия има, когато командири преминат границата между лична вяра и принудително налагане на религиозна позиция.

Защото ако твърдението се окаже вярно, това няма да е просто пореден епизод от културните войни.

Това би било сериозен предупредителен сигнал за отношенията между гражданската власт и военните.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията: