15 000 таксита и нито едно за човек в инвалидна количка

Хора с увреждания и техни близки излязоха снощи на протестно шествие в София, за да привлекат внимание към продължаващите бариери пред независимия живот и равнопоставеното участие в обществения живот. Под надслов „Тъмнина за безразличието, светлина за правата ни!“ гражданското движение „Мобилност“ организира нощно факелно и светлинно шествие, което тръгна от Столичната община, премина по ул. „Г. С. Раковски“ и завърши пред Народното събрание.

Организаторите поставиха във фокуса на протеста проблеми, които според тях от години остават без адекватно институционално решение – недостъпната или частично достъпна градска среда, недостатъчно достъпният обществен транспорт, липсата на специализирани таксиметрови услуги и ограничените възможности хората с увреждания да живеят независимо.

Акцията е замислена не само като протест, но и като опит да се обедини общността на хората с увреждания около общи искания. Според един от организаторите, Филип Димитров, в България съществуват повече от 200 сдружения, но липсата на единство отслабва възможността им да отстояват ефективно правата си.

„Идеята е да привлечем внимание към проблемите на хората с увреждания и да покажем, че искаме да бъдем чути. Но и да обединим нашата общност“, заяви Димитров пред БГНЕС.

15 000 таксита, но нито едно за човек в инвалидна количка

Един от най-ярките примери за липсата на достъпност е таксиметровият транспорт в столицата.

„При 15 000 таксита в София – няма нито едно, пригодено за човек в инвалидна количка“, заяви пред БНР Мариана Харизанова от гражданско движение „Мобилност“.

Организаторите настояват да бъде въведен регламент, който да гарантира наличието на достъпен таксиметров транспорт. Като пример те посочват държави, в които част от такситата или целият таксиметров парк са пригодени за превоз на хора с инвалидни колички.

„В Столична община знаят много добре ние какво искаме – достъпни тротоари, достъпен градски транспорт и това, което според мен е най-важното – такситата задължително да са достъпни за хора с увреждания“, каза Димитров.

По думите му в момента той води дело срещу Столичната община, кмета на район „Сердика“ Момчил Даскалов и още четири районни администрации за десетки недостъпни тротоари. По случая са събрани снимки на конкретни нарушения, кореспонденция с институциите и техните отговори, като документацията е предоставена и на Комисията за защита от дискриминация.

Димитров заяви, че очаква през септември или октомври да има развитие по делото и подчерта, че настоява фирмите, извършили некачествени ремонти, да бъдат задължени да отстранят нарушенията.

Когато човек не може да излезе от дома си

Проблемът с достъпността не се изчерпва с неудобството да се премине по тротоара или да се използва автобус. За хората с тежки двигателни увреждания липсата на достъпна среда може да означава фактическо лишаване от възможността да напускат дома си, да работят, да учат, да получават услуги или да участват в обществения живот.

Харизанова постави остро и въпроса за практиката на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ Законът за защита от дискриминация изрично определя недостъпната архитектурна среда като форма на дискриминация, но в конкретно решение на комисията е било прието, че не представлява дискриминация ситуация, при която човек с инвалидна количка не може да излезе от дома си в продължение на години.

Тя посочи случая на Георги Барутчиев от Кърджали, който вече е ставал публично известен именно заради спора около достъпността на дома му. Според Харизанова по друга преписка КЗД е поискала от човек с увреждане да посочи дали разполага и с друго жилище.

Тези случаи според организаторите показват не просто отделни административни пропуски, а по-дълбок проблем в разбирането на достъпността като основно право, а не като допълнително удобство.

„Не ни забелязват и не ни чуват“

Мариана Харизанова заяви, че представители на движението са провеждали срещи със Столичната община, но ги определя като формални и недостатъчни, тъй като не водят до реална промяна.

Именно усещането за институционално безразличие е сред причините за необичайния формат на протеста – нощно шествие с факли и светлини.

Организаторите го определят като първо в България нощно протестно шествие, посветено на правата на хората с увреждания, и го представят като първа подобна артистична факелна акция в движение. Целта е символиката да бъде ясна: тъмнината представлява безразличието, а светлината – видимостта на хората с увреждания и настояването им за права.

„Не просто правим нощен протест – шествие пред Столичната община и Народното събрание, а пишем нова страница в световната история на гражданските движения“, заяви Харизанова.

Помощните средства – според диагнозата, а не според нуждата

Друг сериозен проблем, поставен от протестиращите, е системата за отпускане на помощни средства.

Според „Мобилност“ настоящият модел поставя прекалено силен акцент върху конкретната медицинска диагноза, вместо да оценява реалните функционални потребности на човека.

Димитров разказа за човек, който от около 20 години използва електрическа инвалидна количка, но след промени в нормативната уредба и прехвърлянето на отговорността към Министерството на здравеопазването е получил отказ за нова количка, тъй като заболяването му не попадало в съответния списък.

В резултат човекът вече втора година остава без подходящо средство за придвижване, въпреки че реално се нуждае от него.

Този пример поставя един от ключовите въпроси в политиката за хората с увреждания: дали системата трябва да определя нуждите на човека според неговата диагноза или според това какво е необходимо, за да може той реално да води независим живот.

Правото на независим живот не е привилегия

Достъпността е предпоставка за упражняването на множество други права. Без достъпен транспорт човек може да не успее да стигне до работа или медицинска услуга. Без достъпен тротоар може да не успее да напусне дома си. Без подходящо помощно средство зависимостта от близки или социални услуги може да се превърне в постоянна част от ежедневието му.

Затова исканията на протестиращите не са за „специално отношение“, а за премахване на физическите, административните и институционалните бариери, които поставят хората с увреждания в неравностойно положение.

„Ние не искаме конфликт. Искаме да работим с тях. Когато им казваме проблемите, им даваме и решенията – как да оправят автобусите или тротоарите. Надяваме се и институциите да започнат да работят за нас. Хората с увреждания не искат специално отношение – искат равнопоставеност, достъпност и възможност да живеят нормално като всички останали граждани“, заявиха от движението.

Тъкмо в това се съдържа същината на правото на достъпност: човекът с увреждане не трябва да бъде принуден да доказва отново и отново защо има нужда от достъпна среда, транспорт или помощно средство. Задължението е на институциите да създадат условия, при които правата могат да бъдат упражнявани на практика, а не само да съществуват на хартия.

„Мобилност“ посочва като част от досегашната си работа инспекции и заснемане на недостъпни участъци от градската среда, подаване на сигнали до Комисията за защита от дискриминация, съдебни дела срещу институции и кампании за достъпен градски и таксиметров транспорт.

От движението съобщават, че подготвят и следваща арт акция до октомври.

Снощното шествие оставя зад себе си не само факелите и светлините по улица „Раковски“, а и един прост въпрос към институциите: колко още години човек в инвалидна количка трябва да чака, за да може да излезе от дома си, да се придвижва свободно в своя град и да бъде третиран като равноправен гражданин?