САЩ предприемат мащабна атака срещу Международния наказателен съд
Съединените щати наложиха санкции на председателката на Международния наказателен съд Томоко Акане и на старшия съдебен адвокат Абдулайе Сейе, с което администрацията на Доналд Тръмп рязко засили кампанията си срещу базирания в Хага съд, съобщи Ню Йорк таймс.
Санкциите, обявени от държавния секретар Марко Рубио, замразяват евентуални активи на двамата в американска юрисдикция и ограничават достъпа им до американската финансова система. Така общият брой на санкционираните представители на МНС достига 13, сред тях девет съдии.
Рубио обвини Международния наказателен съд, че е „корумпиран и фатално политизиран“ и че превишава правомощията си, като разследва и преследва представители на държави, които не са приели неговата юрисдикция. САЩ не са страна по Римския статут, както и Израел. МНС обаче поддържа, че има юрисдикция над тежки международни престъпления, извършени на територията на държави членки, включително когато предполагаемите извършители са граждани на държави, които не членуват в съда.
Най-острият сблъсък между Вашингтон и съда е свързан с разследванията за действията на Израел в Газа и издадената от МНС заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Вашингтон определя действията на съда като заплаха за американския суверенитет и вече обяви намерение да го „разглоби“.
Последната мярка предизвика остра реакция от самия съд. МНС определи санкциите като атака срещу независимостта му и предупреди, че подобни действия застрашават международния правов ред. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също заяви, че е сериозно обезпокоен от американските санкции и подчерта значението на съда за международното наказателно правосъдие.
Санкциите срещу Акане предизвикаха реакция и в Япония. Външното министерство на страната определи решението на Вашингтон като „много неприятно“ и потвърди подкрепата си за МНС. Нидерландия, където се намира седалището на съда, също заяви, че международните съдилища трябва да могат свободно да изпълняват своите мандати.
Междувременно натискът на Вашингтон вече има и по-широки последици. Венецуела и Чад обявиха намерение да се оттеглят от МНС, а според Ройтерс американската администрация води дипломатическа кампания, насърчаваща други държави да напуснат институцията.
Защитниците на международното правосъдие предупреждават, че проблемът надхвърля съдбата на самия МНС. Съдът няма собствена полиция и зависи от държавите за арестите, достъпа до доказателства и финансирането. Ако държавите започнат да отказват съдействие под политически или финансов натиск, способността му да преследва военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството ще бъде сериозно ограничена.
В този смисъл американската кампания срещу МНС не е просто конфликт между Вашингтон и една международна институция. Тя поставя под въпрос самия принцип, че държавната власт и военната сила могат да бъдат подчинени на международното право.
Новината е изготвена с помощта на изкуствен интелект
