Отказ от учудване
Как да се трансформира авторитета на преподавателя от този, който владее знанието, в този който може да предизвика учудване сред поколението на бързото хранене, броя лайкове и паричния ресурс
Процесът на обучение е сложен и многопластов. От една страна е материята, която трябва да бъде предадена и усвоена от възпитаниците. От друга страна е способността на преподавателя да осъществи познавателния процес. От трета страна стои възпитателната работа, изследователската работа, изграждане на авторитет и постоянното самоусъвършенстване.
Училището е лаборатория в която се извършват особени и отговорни експерименти. И ако при друг тип научна работа неуспехът е допустим изход, то при дидактичния експеримент този изход води до травми на личността, които в настоящето може и да не се манифестират. В бъдещето, обаче, те може да дадат отражение в реализацията, в социалната интеграция или във възпитанието на детето. Изследвания показват, че в семейства на слаби или незаинтересовани ученици има родител или близък, който е претърпял травма нанесена от образователната система. Тоест, провала при дидактичния експеримент води до нарастване на отказа от участие в образователния процес не само в настоящото, но и в бъдещите поколения – остава междупоколенческа травма.
От друга страна, преподавателят е изследовател педагог, след това е всичко друго. И като такъв се очаква от него да разсъждава и да се учудва от явления и феномени свързани с материята на обучението, на методиката и психологията на създаване на интерес. Странно, претенцията на обществото е насочена не към изследвания и разработки в направление на педагогиката, а към материалната база, опростяване на съдържанието, към преобразуване на учебниците в комикси и овластяването на възпитаника. Обществото изисква не работа по създаване на модели на обучение, а „наливане“ на материала в главиците на децата, но ако може по мистичен начин, без усилие.
От „преяждане“ с информираност в посока „знание“
И тук идва първото учудване. Във времето, в което източниците на информация бяха ограничени, резултатите бяха далеч по-добри. В настоящето ние сме изправени пред „Преяждане“ с информираност, но и с недостиг на знание. Отговорите на тривиалните въпроси се търсят и валидират от търсачките, а нетривиалните се игнорират, тъй като не са възможни за лесно и бързо решаване. Никой няма да тръгне да прави тежки проучвания, възпитава се поколение на бързата информация, бързото хранене и бързия резултат. Очакването за фундаментален скок в знанието в следствие на разширения достъп до информация е нереалистично, опорочено от „покълналите“ в тази среда невалидни, но лесно разбираеми и употребими суеверия.
Това от своя страна е само част от качествени феномени (явления), такива които нямат аналог в прединформационната среда. Тези феномени са изучаеми само чрез проявленията си, но справянето с конкретното проявление с приложни средства не означава справяне с феномена. От друга страна, разбирането и използването на феномена води до едни нови по своята същност методи на преподаване и мотивиране. Пример: трансформирането на авторитета на преподавателя от този, който владее знанието, в този който може да предизвика учудване.
В момента има множество невалидни източници на знание, но критерии за разграничаване трудно се създават у подрастващите. Това знание е общодостъпно. Често се чуват гласове и се правят опити за филтриране на достъпа до това знание. Има експерименти за ограничаване достъпа до мобилни устройства на възпитаниците, за ограничаване или поне маркиране на съдържание като подвеждащо, други ограничителни мерки. Но това е регрес и няма да даде желаните резултати. Рестрикцията и заставането в позиция – „Колко хубаво бе едно време“ не носи добавена стойност. Дори напротив, ограничението винаги създава стимул за намиране начини за заобикалянето му.
Същевременно в обществените отношения наблюдаваме характеристики по-скоро на средновековие отколкото на модерно информационно общество. Нараства дяла на неграмотни и полуграмотни хора. Често те имат пълно присъствие в мрежата, често са успешни в своя приложен топос. Поколението на бързото хранене се валидира с брой лайкове и с паричен ресурс. Проявление на феномена е и издигането в модел за подражание на субекти със съмнителна репутация. Често, при детайлно проучване, се достига до твърдението, че даден идол на младежите е просто изкуствено създадена маркетингова и рекламна персона.
Наблюдаваме унаследяване на професии, при което добиването на образователен ценз е апостериорно. Виждаме го дори в свидетелствата за правоуправление на МПС. Често родителят учи детето си да управлява автомобил чрез овластяването на собствения авторитет. Учи го на професия, на отношение и зачитане на закона. Въпросът дали родителят е с възможност да упражни качествено и пълноценно обучение, не се поставя. Нараства влиянието на общности с религиозен синтез на знание. Цитиране без позоваване и възможност за проверка – нагласата, че всеки въпрос има своето решение, ако не в сферата на разума, то в сферата на мистичните национални традиции. Заклинателни послания и препратки към етнологични практики, които се представят като псевдонаучни открития. Има и редица други характеристики на модерното средновековие и е въпрос на време някой да валидира твърдението, че земята е плоска, геврек или я няма, на базата на индексирането в търсачките, авторитета си или просто обществената подкрепа.
Основната характеристика на средновековието – съществуване на догматично знание без право на съмнение е налице. И както някога, така и сега, семената на просвещението са в онези училища където е запазена способността да се учудиш. Да учудиш детето и да предизвикаш дирене. Не чрез опростяване, а чрез учудване се осъществява процеса на когитация и достигане до трайно знание. Защото процеса на откривателство дава най-траен отпечатък. Синтезът на вярно твърдение преминава през различни стадии. По своята същност е феноменален и инерциален и няма магическа пръчка за моментално просветление. Процесът предизвиква удоволствие и активност, тоест замества синтетичното готово знание от мрежата. Замества го трайно. За да се предизвика учудване, то педагогът трябва да се преобрази от овластения чрез своя авторитет в овластен в своето любопитство. При едни възпитаници това ще се случи, когато се добие сприятеляване, при други чрез дидактична игра, при трети, чрез дискусия и експеримент. Но трябва да се предизвика учудване.
Справянето с феномена на „Преяждане“ с информираност е скрит в самия феномен и характеристиката на знанието заложено в него. Статичното, декларативно и аксиоматично знание не предизвиква удоволствие. На биохимично ниво в организма на откривателя се синтезират коктейл от стимуланти. Още на това ниво знанието добито чрез откривателство се запечатва като връзка между самото то и удоволствието. Учудването започва от преподавателя и методите, с които той самия учи. Често чувам, че обучителните семинари за повишаване на квалификацията са скучни. Как после искаме учителят да преподава интересно и динамично, когато той самият не е учуден?
Често също така, в дискусии по конкретни казуси виждам как колегите се палят, как защитават тези и цитират автори. Синтезът на твърдение е вече учудване. Процесът на заинтересоване на възпитаниците започва от учудването и диренето на съответния педагог.
Нашият експеримент
В рамките на един микро експеримент, учуден от горните съждения, изпробвах, в 9-и и 10-и клас, по предмета Физика и астрономия, дали мога да предизвикам учудване в рамките на очевидно невалидни твърдения. Концепцията беше да предизвикам дискусия срещу моя авторитет и да стимулирам търсене и доказване на верните твърдения. В рамките на възникналите дискусии и спорове направлявах процеса на синтез на твърдения, така че да се достигне до желания резултат. Естествено, това беше направено с отчитане на психологическите особености и характеристики на всеки участник в дискусията. Възпитаниците ми проявиха изключително жив интерес, търсене на доказателства и обосноваването им, даже след приключване на учебния час.
Интересното в експеримента беше, че след кратко стъписване, те много бързо отсяха валидното от мистичното знание. Също така в рамките на наблюдението по време на дискусията се откроиха възпитаниците, макар и с лоша предходна подготовка, но способни да синтезират доказателства извън тривиалното решение. На твърдението ми, че земята е куха и слънцето се намира в центъра на кухината и цялата космогония е заблуда, те ми приведоха в контрааргумент експеримента на Ератостен, но и твърдението, че само при кълбото всички точки са отдалечени на сравнително равни разстояния, тоест гравитационната сила ще бъде сравнително константна. Създаването на любопитство и учудване се разви до степен на извънкласна форма за дискусии. Това потвърди допускането, че откривателството носи удоволствие, а следователно и стимул за последващи проучвания. Добавената стойност е гордостта, да си доказал на преподавателя си, че бърка.
Трансформирането на преподавателя от овластения чрез авторитет в овластения чрез учудване дава възможност за един друг тип отношения в рамките на урока. В лабораторния практикум, в тези класове и вследствие учудването подпомогнато в часовете за теоретични знания, се формираха екипи от изследователи. Преподавателят стана част от екипите, с подпомагаща, но не налагаща роля. Възпитаниците от екипите сами анализираха и изградиха част от опитните постановки, които ги бяха провокирали в теоретичните часове. И в момента, в който им предложих да направят презентации върху проучванията си, те отправиха контрапредложение: да изградим лабораторните постановки на живо. Не за друго, а защото удоволствието от живия живот е по-голямо от живота в мрежата.
Трябва да се има предвид, че част от възпитаниците в експеримента са от малцинствен произход и в мрежата те получават задоволяване на желанието си за значимост, присъщо за всяко човешко същество. Когато в живия живот си дете на махалата, бедно и обречено на бедност, а в мрежата си анонимният, който печели турнири по Counter-Strike, разбираемо е кой свят избираш.
Експериментът ще продължи. Клас с клас няма еднакъв, както и възпитаник с възпитаник. Вероятно в следващите години ще е нужно много повече от моя страна за да учудя възпитаниците. Както казах в началото, изправени сме пред цялостни феномени и справянето на парче с проявленията им не е ефективно. Мисленето на феномена като такъв и използването на проявленията му с цел когнитивно проучване, надявам се да скъсят периода на новото средновековие. В духа на Сервантес, в своя „Дон Кихот де ла Манча“, може да кажем, че този който опитва абсурдното може да постигне невъзможното. Учудването може да бъде както начална, така и крайна точка.
