AI и новата битка за човешките права

Статия за поредицата за AI, технологичната власт и човешките права

Някога един от символите на битката за човешките права беше Андрей Сахаров.

Физик. Един от създателите на съветската водородна бомба. Академик, превърнал се в дисидент. Нобелов лауреат за мир. Човек, изправил се срещу една от най-могъщите държави в света.

Днешните поколения имат други герои и други символи.

Имат Bad Bunny. Имат TikTok и социалните мрежи. Имат и черепа със сламената шапка от One Piece, който се появи като символ на Gen Z протести в различни части на света.

От Сахаров до Bad Bunny изглежда като огромно разстояние.

Но един въпрос преминава през поколенията: Къде е властта и кой защитава човека от нея?

През XX век отговорът често изглеждаше очевиден. Огромната власт беше концентрирана в държавата.

Днес държавата не е изчезнала. Но до нея израсна друга власт — технологичната.

Няколко компании могат да знаят какво четат милиарди хора, какво търсят, какво гледат и какво купуват. Те притежават социални мрежи, търсачки, облачни платформи, огромни масиви от данни и все по-мощен изкуствен интелект.

Затова е интересно да видим какво правят организациите, които десетилетия наред водят битките за човешките права.

Те вече гледат към AI. И все по-често гледат не само към алгоритъма, а към фабриката зад алгоритъма.

Бележка: Текстът стъпва върху доклади, research briefings, анализи и позиции, публикувани през 2025–2026 г. от Amnesty International, Human Rights Watch, Business & Human Rights Resource Centre и Access Now. Източниците са посочени в края.

От дисидентите към алгоритмите

Amnesty International е създадена през 1961 г. и се превръща в една от най-влиятелните световни организации за човешки права. По време на Студената война тя води кампании за „затворниците на съвестта“, документира политическите репресии в комунистическите държави и се застъпва и за Андрей Сахаров. [1]

Human Rights Watch започва през 1978 г. като Helsinki Watch — организация, създадена да подкрепя гражданските групи в съветския блок, които следят дали правителствата изпълняват ангажиментите за човешките права, поети с Хелзинкските споразумения от 1975 г. През 1988 г. отделните „Watch“ организации се обединяват под името Human Rights Watch. [2]

Днес тези организации се занимават с власт, която при създаването им практически не съществува — властта на глобалните технологични корпорации и изкуствения интелект.

И през последните две години в техните доклади и анализи се вижда важна промяна.

Доскоро въпросите бяха предимно: Кой събира данните ни? Следи ли ни алгоритъмът? Може ли AI да дискриминира? Може ли машина да решава кой да бъде назначен, кредитиран, подпомогнат или наблюдаван?

Тези въпроси остават. Но към тях се добавя друг:

Какво трябва да вземем от физическия свят, за да съществува алгоритъмът?

Amnesty срещу концентрацията на Big Tech

На 28 август 2025 г. Amnesty International публикува research briefing-а Breaking up with Big Tech: A human rights-based argument for tackling Big Tech’s market power. [3]

В центъра са Alphabet/Google, Meta, Microsoft, Amazon и Apple.

Тезата вече не е само за личните данни. Amnesty поставя въпроса дали огромната концентрация на икономическа и технологична власт сама по себе си не се превръща в проблем за човешките права.

Петте технологични гиганта имат огромно влияние върху търсачките, социалните мрежи, операционните системи, електронната търговия и облачната инфраструктура. Amnesty предупреждава, че същите компании се стремят да консолидират позициите си и в генеративния AI. [3]

Това е важна промяна. Правозащитна организация започва да говори не само за злоупотребата с технологията, а за собствеността и концентрацията на самата технологична власт.

После Amnesty стигна до електричеството

На 28 май 2026 г. Amnesty публикува нов research briefing — Unlawful by Design: Exposing the Human Rights Costs of Generative AI. [4]

Основната тема е начинът, по който генеративните модели се обучават върху огромни количества информация, както и рисковете за личния живот, недискриминацията, свободата на изразяване и свободата на мисълта.

Но зад софтуера Amnesty вече вижда и физическата машина.

По-големите модели изискват огромна изчислителна мощ. Изчислителната мощ изисква чипове. Чиповете и сървърите изискват центрове за данни. А центровете за данни изискват електричество, вода, земя и инфраструктура.

Така разговорът за човешките права напуска екрана и стига до електроцентралата.

Новото понятие: electricity inequality

В анализите си през 2026 г. Amnesty стига и до израза electricity inequality — неравенство в достъпа до електричество.

Логиката е проста. AI не произвежда сам енергията си.

Когато огромни центрове за данни се включват към една електрическа система, те се превръщат в нови големи потребители на ресурс, който не е безкраен.

Растящото търсене може да натоварва електрическите мрежи и да поставя центровете за данни и местните общности в конкуренция за един и същ ресурс.

Но токът е само началото. Следват водата за охлаждане, земята, критичните минерали, производството на чипове, замърсяването и отпадъците.

И се появява въпрос, който допреди няколко години почти липсваше от разговора за AI:

Може ли машината да стане конкурент на човека за основни физически ресурси?

Human Rights Watch пита кой ще плати

Human Rights Watch стига до проблема от друга посока.

Организацията от години изследва алгоритмичното вземане на решения, наблюдението, труда, бедността и използването на технологиите от държавите.

На 14 юни 2026 г. HRW публикува Addressing Artificial Intelligence in the Military Domain — background briefing, подготвен за дискусиите в ООН за AI във военната област. [5]

Вече става дума за решения на живот и смърт. Кого да атакуваш. Каква сила да използваш. Как да оцениш вероятните жертви сред цивилните.

HRW предупреждава за опасността статистическата вероятност постепенно да започне да замества човешката преценка. Организацията настоява решенията за употреба на сила да останат под смислен човешки контрол. [5]

Това е фундаментална промяна.

Преди половин век правозащитниците се бореха човекът да не бъде превърнат в номер в системата. Днес се борят и решението за живота на човека да не бъде превърнато в вероятност, изчислена от машина.

А кой получава богатството?

На 19 август 2026 г. Sarah Saadoun от Human Rights Watch публикува commentary Taxing Tech in Age of AI Could Fund Human Rights. [6]

Това не е официален доклад на HRW, а авторски анализ, публикуван от организацията.

Но въпросът е важен: Кой ще плати социалната сметка на AI?

Изкуственият интелект може да увеличи производителността и корпоративните печалби. Но ако едновременно с това бъдат изгубени голям брой работни места, държавите могат да се окажат принудени да харчат повече за социална защита и преквалификация точно когато губят част от данъчните приходи от човешкия труд.

Затова Saadoun поставя въпроса за по-доброто облагане на печалбите, генерирани в ерата на AI, и за способността на държавите да финансират образование, здравеопазване, правосъдие и социална защита. [6]

Така след въпроса кой получава тока идва следващият: Кой получава богатството?

Двигатели на прогреса или машини за експлоатация?

Тук в разговора влиза и Business & Human Rights Resource Centre — международна организация, работеща на пресечната точка между бизнеса и човешките права.

На 5 август 2026 г. Michael Clements публикува на сайта на организацията opinion analysis с красноречивото заглавие Engines of progress or machines of exploitation? Data centres and the fight for shared prosperity. [7]

Двигатели на прогреса или машини за експлоатация?

Тук темата вече са самите центрове за данни.

Clements не отрича технологичния прогрес. Напротив — признава огромния му потенциал. Но пита кой получава ползата от него.

Местните общности могат да понесат замърсяването, недостига на вода, преместването и други социални и екологични разходи, докато някои от най-богатите компании и хора в света стават още по-богати. [7]

Без демократичен контрол и ясни правила технологичната революция рискува да произведе познат модел в нова форма: печалбата е частна, а част от разходите — обществени.

Това вече не е само икономически въпрос. Става въпрос за човешки права.

Новото поколение — Access Now

Access Now принадлежи към друго поколение правозащитни организации — поколението, за което интернет, социалните мрежи, дигиталното наблюдение и технологичните платформи са естествено поле на битката за права.

През октомври 2025 г. организацията публикува анализа си на 2025 RDR Index: Big Tech Edition, който оценява 14 технологични гиганта по корпоративно управление, свобода на изразяване и защита на личните данни.

Нито една от оценяваните компании не получава общ резултат над 50%. Access Now подчертава, че надпреварата за разработване и внедряване на AI прави прозрачността и корпоративната отчетност още по-необходими. [8]

На 15 юни 2026 г. Access Now, Amnesty International и повече от 200 организации и експерти публикуват съвместно изявление за използването на AI във войната. [9]

Предупреждението е директно: AI системите вече се включват във военните kill chains, увеличавайки скоростта и мащаба на атаките и създавайки нови рискове за отчетността и за спазването на международното хуманитарно право и човешките права. [9]

От алгоритъма стигнахме до войната.

Предупреждението вече идва и отвътре

И докато правозащитните организации разширяват понятието за човешки права в епохата на AI, предупреждението вече идва и отвътре — от хората, които строят самата технология.

През септември 2026 г. Jacob Coxon напусна Anthropic, след като през предходните три години е работил по pretraining research в OpenAI и Anthropic. Той обвини и двете компании, че се надпреварват към самоусъвършенстващ се свръхинтелект и „залагат живота ни“. [10]

Още по-смущаващо беше публичното изявление на Evan Hubinger, Alignment Science Lead в Anthropic. Той заяви, че лично оценява на повече от 10% вероятността AI да доведе до изчезването на човечеството през следващото десетилетие и че все още няма решен план за alignment на свръхинтелект. [10]

Човек може да смята тази прогноза за прекалено апокалиптична. Може и да не я приема. Но трудно може да пренебрегне парадокса: част от хората, които създават най-мощната технология на нашето време, едновременно предупреждават, че все още не знаят със сигурност как да я контролират.

Предупреждението вече има и политически ефект. На 10 септември Reuters съобщи за нарастващи двупартийни призиви в САЩ за нови правила, независими проверки на най-мощните модели и механизми за контрол на „катастрофичните рискове“. [11]

Така въпросът за човешките права става още по-голям. Вече не питаме само дали алгоритъмът ще дискриминира човека, дали центърът за данни ще вземе неговия ток или вода и кой ще получи богатството от AI.

Появява се най-старият въпрос на човешките права:

Има ли човекът право да бъде защитен от технология, чиито създатели сами признават, че не могат напълно да предвидят поведението ѝ?

Новата карта на човешките права

Тези организации не казват едно и също. И точно това е интересното.

Amnesty стига до Big Tech, личните данни, електричеството, водата и материалната цена на AI.

Human Rights Watch — до човешката преценка, войната, труда, социалната цена и разпределението на новото богатство.

Business & Human Rights Resource Centre — до центровете за данни, местните общности и въпроса кой получава ползата и кой понася разходите.

Access Now — до дигиталните права, корпоративната отчетност и човешкия контрол над технологиите.

От различни посоки започва да се очертава нова карта на човешките права.

Защото AI не започва с ChatGPT.

Започва в мината, откъдето идват минералите. Продължава в завода за чипове. Минава през електроцентралата. През електрическата мрежа. През водата. През центъра за данни. После идва моделът. И едва накрая — човекът пред екрана.

Въпросът за човешките права не започва и не свършва на изхода на алгоритъма. Той минава през цялата производствена верига на AI.

От Сахаров до Bad Bunny

Сахаров е човек от епохата на ядреното оръжие.

Той познава отвътре огромната сила на технологията и постепенно стига до убеждението, че научният прогрес не може да бъде отделен от свободата и човешката отговорност.

Поколението Z живее в друга епоха. Героите са други. Музиката е друга. Езикът на протеста е друг.

Bad Bunny може да бъде културен герой. Черепът със сламената шапка от One Piece може да се превърне в протестен символ.

Но зад сменените символи остава старият въпрос: Кой притежава властта?

Само че днес към него се добавя още един: Кой притежава машината?

Защото най-мощният изкуствен интелект няма да живее в телефона ни.

Зад него стоят центрове за данни, електроцентрали, електрически мрежи, вода, земя, чипове и милиарди капитал.

Затова следващото голямо неравенство може да започне много преди алгоритъмът да дискриминира някого.

То може да започне още при електромера.

От Сахаров до Bad Bunny символите са се променили.

Битката за това кой контролира огромната власт — не е.

Източници

[1] Amnesty International / Amnesty Norway — архивни материали за кампаниите за Андрей Сахаров и съветските затворници на съвестта. https://amnesty.no/1980-tallet-amnesty-blir-en-folkebevegelse-i-norge-0

[2] Human Rights Watch — Our History. https://www.hrw.org/our-history

[3] Amnesty International — Breaking up with Big Tech: A human rights-based argument for tackling Big Tech’s market power, 28 август 2025 г., Research Briefing, POL 30/0226/2025. https://www.amnesty.org/en/documents/POL30/0226/2025/en/

[4] Amnesty International — Unlawful by Design: Exposing the Human Rights Costs of Generative AI, 28 май 2026 г., Research Briefing, POL 40/0996/2026. https://www.amnesty.org/en/documents/pol40/0996/2026/en/

[5] Human Rights Watch — Addressing Artificial Intelligence in the Military Domain, 14 юни 2026 г., Background Briefing. https://www.hrw.org/news/2026/06/14/addressing-artificial-intelligence-in-the-military-domain

[6] Sarah Saadoun / Human Rights Watch — Taxing Tech in Age of AI Could Fund Human Rights, 19 август 2026 г., Commentary. https://www.hrw.org/news/2026/08/19/taxing-tech-in-age-of-ai-could-fund-human-rights

[7] Michael Clements / Business & Human Rights Resource Centre — Engines of progress or machines of exploitation? Data centres and the fight for shared prosperity, 5 август 2026 г., Opinion. https://www.business-humanrights.org/en/blog/data-centres-shared-prosperity/

[8] Access Now — Taking stock of Big Tech: the 2025 RDR Index, 21 октомври 2025 г. https://www.accessnow.org/big-tech-2025-rdr-index/

[9] Access Now / Amnesty International и над 200 организации и експерти — Joint statement on AI in warfare, 15 юни 2026 г. https://www.accessnow.org/press-release/joint-statement-on-ai-in-warfare/

[10] CBS News — Anthropic researcher says more than 10% chance AI “could kill all humans”, 9 септември 2026 г.; и Humans are “close to being outsmarted” by superintelligence, AI expert says, 9 септември 2026 г. https://www.cbsnews.com/news/ai-kill-humans-anthropic-researcher-more-than-ten-percent-chance/ ; https://www.cbsnews.com/news/ai-superintelligence-anthropic-jacob-coxon/

[11] Reuters — More US lawmakers seek new AI rules after Anthropic researchers warn of human extinction, 10 септември 2026 г. https://www.reuters.com/business/openai-faces-senate-probe-into-hugging-face-incident-axios-reports-2026-09-10/