Алексей Пампоров:Хроника на един предизвестен резултат
Социологическите агенции обичайно биват обвинявани, че не винаги „познават“ резултата от изборите и че всеки път има някаква изненада. Предизборните изследвания на нагласите за избори 2022 обаче се справиха отлично, и съответно резултатът беше предизвестен. Никой не оспорва резутатите, но въпреки това се наблюдава ясно изразена фрустрация във всички партии – както в съответните ръководства, така и сред симпатизантите им. Всички се държат, сякаш са изненадани, а политическите анализатори не спират да повтарят „хората са уморени от избори“, „и да има избори, ситуацията ще е същата“… Ами да, ама не. Ако следите политическите тенденции, кампаниите и електоралната стратификация – изненада нямаше. През последните 15-20 години в България се оформи т.нар. „политическо статукво“. То обичайно включва шест типа електорални интереси, с които ето какво се случи:
Корпоративни народняци
Партия ГЕРБ успешно се позиционира и представлява една специфична група от българското общество, която е свързана с корпоративните интереси в сектори като строителството, земеделието, производството и търговията с хранителни продукти, туризма, търговията с горивата. След навлизането на европейските фондове и регулации в тези сектори става ключово важно „да имаш човек“ на съответна публична позиция, а публичните позиции се контролират и „раздават“ по партийна линия. Така победителите в поредица от избори изграждат мрежи от зависимости, разчитащи на т.нар. систематична корупция – еднолични решения, липса на прозрачност, монополни отношения и липса на наказателни производства. НО… това са схеми, при които пари в крайна сметка достигат до всички, а в избраните региони определено има подобрение в икономическото равнище и условията на живот. Макар че през последните две години се наблюдава лек спад от една трета до една четвърт от избирателите, все още хората, които се облагодетелстват от подобно управление. Икономическият подход е гъвкав – прехвърлят се пари от едни сектори към други, периодично се задоволяват интересите на различни прослойки и така се формира усещането за стабилност на управлението, въпреки симптомите на овладяна от партийната мафия държава. Партията вероятно ще запази тези нива на подкрепа и при следващите избори, защото това гарантира на тези сектори работа и развитие. Е, вярно, „по втория начин“ – но все пак това е манталитет формиран още в Османската империя, продължил след Освобождението, задълбочен от комунистическата номенклатура и „жената зад щанда“ и по този начин – нормализиран. Избирателите на ГЕРБ в социологически смисъл са целерационални, важното е да има хляб на масата и печалба за бизнеса, а средствата за постигането на тези цели нямат значение.
Пенсионери-носталгици
БСП беше втората партия от политическото статукво, дори и това да не харесва на някого. Казвам „беше“, защото, след 2-ри октомври 2022 г., БСП се превърна в пета политическа сила. Ако тази тенденция се запази, до 4-5 години БСП ще е около прага за влизане в парламента, а до 10 години ще изчезне от политическата карта. Екзитпол изследванията показват, че електоратът на БСП все повече застарява и накрая просто демографски ще изчезне, а партията не успява да привлече достатъчно млади хора, за да възвърне политическите си позиции. Вероятната причина се дължи в това, че сегашният лидер на партията преоткри понятието „консервативен социализъм“, но не осъзнава, че той е използван първоначално от Маркс с обидна конотация по отношение на феномени, наречени при възникването на Третия райх „национал социализъм“ – държавен протекционизъм, ксенофобия, мачизъм и т.н. Да, г-жа Нинова вероятно зарадва пенсионерите, които имат носталгия по младежките бригади на тоталитарния режим, по наборната служба и жената, като „майка, домакиня и работничка“, но загуби възможността да привлече млади хора със зелени идеи или социал-либерална ориентация (каквито в общия случай са последователите на социалистическите партии в Европа). Казано иначе, с национал-консервативния си завой, БСП не успя да спечели градската средна класа (която остана при ДБ), не успя да спечели евроскептиците и националистите (които отидоха към Възраждане), не успя да спечели етническите малцинства (които все повече се консолидират около ДПС). Същевременно, БСП загуби работниците от производствените предприятия и масовата „интелигенция“ – учители и здравни работници, защото не успя да адресира проблемите с липсата на социална солидарност и огромните неравенства в образованието и здравеопазването. От социологическа призма, БСП разчита на традиционния вот – който си е гласувал за БСП, пак да гласува за тях, но в дългосрочен план това е много губеща стратегия.
Капарирани малцинства
ДПС е третата партия от политическото статукво. Нейните резултати са стабили и устойчиви, подобно на ГЕРБ, като относителният дял, който взимат на избори зависи от общата избирателна активност – при но-ниска активност, делът им обичайно е по-висок, защото разчитат на „твърд“ вот от етно-културни малцинства в България. Всъщност, ако се вгледате в дейталите, ДПС сякаш съзнателно се стараят да не станат първа политическа сила в момента. В „традиционните“ им региони миналата година имаше изключително ниска активност, защото сякаш опитаха да видят какво могат да спечелят като гласове от чужбина. Сега не бяха толкова активни в чужбина и регионите си (макар че пък са първа политическа сила в тях), но поставиха акцент на кампаниите си в северозапад и успешно генерираха значително повече гласове във Видин, Монтана и Плевен. Техният политически модел е близък до този на ГЕРБ: систематична корупция и връзки от колонатен тип с регинални „патрони“ на икономическите дейности. Интересът на ДПС обаче не е само в конкретни сектори, а по-скоро на общо регионално ниво (макар и с акцент земеделие, добивна и лека промишленост). Вотът е смесен: традиционен и основан на корпоративни зависимости, но никой не може да им се сърди, докато само те слагат роми, помаци, турци и татари като водачи на листи, или поне на избираеми места. Често критикувани, че макар и членове на АЛДЕ са псевдо-либерали, те все пак са единствената партия, която очевидно разбира какво означава „хората се раждат равни по права и по достойнство“ и успяват да запазят добро възпитание и коректен тон към своите опоненти в кампанията.
Кръв и чест, мила моя майнольо
Много хора се изненадаха от резултата на Възраждане, а различни анализатори дори изразяват опасения от настъпващия „фашизъм“. Значи… фашизъм няма. Има един национал-популизъм, който през последните 20 години периодично се засилва или отслабва, като си облича просто нови дрехи. Феноменът „Атака“ спечели почти 400 хил гласа през 2009 г., за да докрета до 7 600 гласа миналия уикенд. ВМРО все се тътреше около бариерата за влизане в Парламента, което ги принуди да търсят коалиции и достигнаха пика си от около 318 хил. гласа заедно с НФСБ и Атака през 2017 г. Възраждане през това време прогресивно увеличаваше своята подкрепа, убивайки другите партиотични формации, за да вземе сегашните 255 хил. гласа – но това нито е максималният резултат като абсолютен брой, нито като относителен дял. Да, това означава, че Възраждане има потенциала да привлече още около 100-150 хил гласа, но верояно това би било прагът на тяхната подкрепа. Проблемът е, че този тип избиратели принадлежат на т.нар. евроскептици – тенденция, която се наблюдава в цяла Европа. Това са хора, така формирани от националната образователна система, че от една страна имат фрустрация от върховенството на международното право над националното законодателство, а от друга страна са прикътали дълбоко в сърцето си строфата: „Всичко българско и родно, любя, тача и милея“. Да, посланията на част от политиците в тези партии често са ксенофобски, шовинистични, противоконституционни и са в разрез с чл.162 и чл. 164 от Наказателния кодекс. В случая, ако Прокуратурата и Съдът вършеха по-съвестно своята работа в това отношение, щяхме да имаме политици в затвора, вместо в парламента. За съжаление, някои социологически изследвания ясно показват, че ксенофобията и хомофобията са дълбоко интернализирани от органите на реда и правосъдието и явно трябва да извървим много път, преди да се променят тези неща. Между другото, акциите на тези партии в етническите кваратли и езикът на омразата са вторият най-добър механизъм, чрез който ДПС си капарира етническите малцинства (след корпоративната корупция, разбира се). Основната разлика между патриотичните формации към момента е по оста русофили (Атака, Възраждане) и русофоби (ВМРО, НФСБ).
Умните и красивите
Изразът започна да се употребява със сарказъм през последните години, макар че през 2013 г., когато Георги Господинов написа „Протестиращият човек е красив“[1], а Калин Янакиев ги описа като „остроумни и красиви“ в „Естетика на протеста“[2], никой не възрази. За съжаление, сарказмът има основание, защото – например – в коментар по повод изборните резултати – онзи ден видях много характерен за светоусещането на симпатизантите на тези формации израз: „…защото съм много над средното и дори високото ниво в тая несретна държава…“. Всъщност става дума за горната средна класа или „постмодерната буржоазия“ – вискообразовани хора, с високи доходи и свободни професии, от големите градове – които развяват като знаме меритокрацията, икономическата свобода и личната отговорност за социалния статус. Това са хора, които изпитват чувство на интелектуално и естетическо превъзходство спрямо симпатизантите на другите партии: както ги описваха в една „инфографика“ от деня за размисъл: „хора често падали на главата си като деца… и още падат“. Към момента този тип избиратели са приютени в нишата на коалиция „Демократична България“, но като цяло – подобно на патриотичните формации – и тук има горен праг. Абсурдното е, че симпатизантите на тези формации, често определят себе си като „либерални“ (в общия случай поради погрешно разбиране на понятието либертарианци – каквито по-скоро са), но същевременно от висотата на усещането за естетическо превъзходство най-често именно те употребяват в ежедневието си език на омразата и пейоративни етикети. В техният репертоар президентът Радев е „зелен чорап“, „ватник“, „мурзилка“, „реzидент“ и „льотчик-шапкар“; Главният прокурор е „каскет“, Борисов е „тиква“, Пеевски е „Шиши“, Костадинов е „Копейкин“. Симпатизантите на други партии са „аутисти“, „рашисти“, „орки“, а когато свършат аргументите ще чуете: „чемодан-вокзал-Масква“. Именно това определя и тавана на подкрепа на тези формации: пещерен антикомунизъм (т.е. генерализация на всичко преди 1989 г. като „лошо“) и потресаваща русофобия, която понякога подценява дори факта, че част от украинските бежанци у нас са на практика етнически руснаци и не са виновни за военната агресия и външната политика на Путин. Иначе, икономическата им програма, и разбиранията им в образованието, здравеопазването и енергетиката не се различават от тези на ГЕРБ, но трудно ще постигнат съгласие по отношение на борбата със системната корупция и затова едва ли ще ги видим втори път в коалиция скоро (след коалицията ГЕРБ-Реформаторски блок през 2014-2017).
Спасителят и Стабилягата
Преходът от тоталитарна идеология към либерална демокрация и същевременно от планова към пазарна икономика бяха съпроводени през първите седем години с купонна система, режим на тока и водата и хиперинфлация, която стопи спестяванията на хората. Избирателите заживяха с усещането за непрекъсната социална несигурност и същевременно липса на обществен ред. По тази причина, част от обичайното политическо статукво станаха две политически фигури – тази на Спасителят, който ще дойде и ще стабилизара икономиката на страната, ще вдигне заплатите и т.н., и онази на Стабилягата – който ще се пребори правилата да се спазват, да има законност и да се въведе ред. Любопитното е, че хоризонтът на очакването е много кратък и обикновено Спасителят изчезва след два мандата, а Стабилягата често пъти почти веднага:
- Първият шанс за спасител получиха Обединените демократични сили през 1997 с около 2 224 хил. гласа и 52,3% от местата в Народното събрание. Стабилягата в този момент беше Жорж Ганчев и неговият Български бизнес блок с 210 хил. гласа и 4,9% в Парламента.
- Вторият спасител се появи през 2001 г. в лицето на Симеон Сакскуборгготски и НДСВ с 1 мил. 955 хил. и 42,7%. Знам, че днес ще се изненадате, но стабилягата тогава се казваше Ахмед Доган и съответно ДПС, които със 340 хил. гласа и 7,5% гарантираха съставянето на правителство в контекста на паритет между ОДС и БСП.
- 2005 г. се получи патова ситуация подобна на тази от последните две години, но Сакскобурготски взе страна и заедно с БСП и ДПС сформираха „тройната коалиция“, която като триглава ламя още стряска някои демократи
- През 2009 г. – поредна патова ситуация, касиране на избори в Турция и за пръв пот липса на спасите. Стабилягата беше Яне Янев, който дойде с обещанията Ред, законност, справедливост (РЗС) и така привлече 175 хил гласа или 4,13%.
- След нова патова ситуация през 2013 г. и „красивите“ протести, през 2014 г. в ролята на Спасителя влезе Бойко Борисов и ГЕРБ с 1 млн. и 73 хил. от гласовете и 32,7% от местата. Стабилягата беше Георги Първанов и АБВ (т.е. Алтернатива за Българско Възраждане) 136 хил и 4,2%
- В патовата ситуация през 2017 отново нямаше спасител, а стабилягата са казваше Марешки, който с ВОЛЯ и 146 хил. гласа (4,15%) даде шанс на правителството на ГЕРБ и обединени патриоти.
- Спасителят през април 2021 – Слави Трофонов и Има такъв народ, спечелиха по-малко от победителя ГЕРБ, но очакването за радикална промяна се стовари върху тях, въпреки че имаха само 565 хил. гласа или 7% Това все пак замъгли аурата на ГЕРБ на вечен победител и през юли 2021 г ИТН спечелиха 658 хил. гласа, т.е. 24.1% Стабилягата беше формацията на бившия национален омбудсман – Мая Манолова – „Изправи се! Мутри вън!“ със 151 хил (4.7%) през април и 137 хил. (5%) през юли.
- Спасителят през ноември 2021 г. обаче вече беше Продължаваме промяната (втора поредна загуба на ГЕРБ!) с 673 хил. (25.7%). А ролята на стабилягата се опита да поеме Костадин Костадинов и Възраждане с 128 хил. (4.9%), който в типичния за тази фигура сегмент заговори за „премахване на „дискриминационния“ зелен сертификат и нормализиране на живота в страната“.
След 2 октомври 2022 отново сме в патова ситуация без спасител – точно като 2005, 2009, и 2013 г. Стабилягата е Стефан Янев, който обещава Български възход със 116 хил. (4.6%), крепящ се на три стълба: „сигурност, справедливост и благоданствие“, точно като ДПС, РЗС, АБВ, ВОЛЯ, Възраждане и ИБМВ преди него. Предходният спасител – Продължаваме промяната е във фаталния „втори мандат“ и при коалиране с ГЕРБ, рискува да последва съдбата на НДСВ. Но след пресконференциите изглежда невъзможно да се състави правителство: ГЕРБ+ДПС+Янев = 44%, а ПП+БСП+ДБ+Янев = 42%. Въпросът в този случай е, ще чакаме ли нов спасител през февруари 2023 г. или ГЕРБ, БСП, ПП, ДБ, ДПС ще ваправят такива промени в лидерството и публичните си политики, че диалогът да стане възможнен? А за избирателите – не се притеснявайте 87 634 са отишли до урните, за да кажат „Не подкрепям никого“ – това не е умора от изборите. Това е умора от корпоративните народняци, от пенсионерите-носталгици, от капарираните малцинства, от патриотарския радикализъм, от градската снобарщина и от всякакви претенции за спасители и стабиляги. България има нужда от по-малко език на омразата и нападки „ад хоминем“ и от повече дебати за публични политики по същество.
[1] https://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/18/2084449_protestirashtiiat_chovek_e_krasiv/
[2] https://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5/
