Десет истини за миграционната криза в Европа

Около „бежанската вълна, заливаща“ Македония, Сърбия и Унгария в медиите – и в нашите включително – се развихри истерия. „Бежанците ще залеят Европа, ще я разрушат, ще я наводнят“ и тям подобни заглавия изпъстрят европейските и българските медии. Не прави изключение и Великобритания. Но в статията на английския журналист от вестник „Гардиън“ Патрик Кингсли са дадени истинските факти за т.нар. „бежанска вълна“ и за мнимите опасности, които вървят с нея. Затова не е случайно, че за три седмици (от 10 август досега) тази текст е бил 66 694 пъти публикуван във Фейсбук от читатели на вестника.

Когато се сблъскате с най-голямата бежанска криза в света след Втората световна война, е необходимо да има спокойна дискусия по въпроса, каква трябва да е реакцията на тази криза. Но за тази цел вие се нуждаете от факти и данни – две неща, които липсват в дискусията, около миграцията, която тече във Великобритания това лято. Тереза Мей[1], даде началния тласък през май, когато твърдеше в ефира на „Радио 4“, че голямото мнозинство от мигрантите в Европа са африканци, пътуващи по икономически причини. Медиите последваха примера й, като илюстрация може да послужи неотдавнашното голословно твърдение на „Дейли мейл“ че седем от всеки десет мигранти, струпали се на входа на Евротунела в Кале, ще достигнат Великобритания.

Министърът на външните работи Филип Хамънд тази седмица не само повтори твърденията на г-жа Мей относно африканските икономически мигранти, но и ги обрисува като мародери, които само ускоряват краха на европейската цивилизация. Хамънд, подобно на много други хора, можеше да се запознае с някои актуални статистически данни за миграционната криза. Ето ключовите десет от тях:

62%

Тази криза е най-вече свързана с бежанците, тя изобщо не е тласкана от икономически мигранти. Това, което твърдят Хамънд, Мей и други, е, че мнозинството от тези, които се опитват да стигнат Европа, са хора, бягащи от мизерията, което не се приема от международната общност като основателна причина за преместване в друга държава. Всъщност към края на юли, според данни на ООН, 62% от тези, които тази година стигат до бреговете на Европа чрез кораби, са от Сирия, Еритрея и Афганистан. Тези страни са разкъсвани от войни, потиснически диктатури и религиозен екстремизъм, а в случая със Сирия – и от трите заедно. Гражданите им почти във всички случаи имат законно право да бягат към Европа. И ако добавите към тях идващите от Дарфур, Ирак, Сомалия и от някои части на Нигерия, тогава общият дял на мигрантите, които могат да бъдат квалифицирани като търсещи убежище, нараства до над 70%.

1%

Ако четете британските вестници, бихте си помислили, че Кале е главното бойно поле на сегашната европейска мигрантска криза и че Британия е Свещеният Граал[2] за героите на тази битка. В действителност мигрантите в Кале представляват по-малко от 1% от тези, които пристигат в Европа от началото на тази година. Оценките сочат, че между 2000 и 5000 мигранти достигат Кале, което представлява от 1 до 2,5 % от тези повече от 200 000 бежанци, които стигат бреговете на Гърция и на Италия. Още по-важно е, че няма никакви доказателства, които да сочат, че най-малко седем от всеки десет мигранти достигат до Британия, след като отидат до Кале. Вестник „Дейли Мейл“ призна това в статията си, за която става дума по-горе, но едва в края на материала.

0.027%

Хамънд каза, че мигрантите ще ускорят краха на европейския социален модел. В действителност, броят на мигрантите, които дойдоха от началото на годината досега в Европа – 200 000 – е съвсем нищожен, защото той представлява едва 0,27% от общото население на Европа, което сега е 740 милиона души. Най-богатият континент в света може лесно да се справи с такъв относително малък приток на хора.

1,2 милиона

Има страни със социална инфраструктура, която е на ръба на възможностите в следствие от бежанската криза. Но те не са в Европа. Най-очевидният пример е Ливан, който приютява 1,2 милиона сирийски бежанци при общо население от 4,5 милиона души. Тези данни показват, че страна, която е повече от сто пъти по-малка от Европейския съюз, вече е приела повече от 50 пъти повече бежанци, отколкото ЕС смята да разпредели между членовете си в бъдеще. В Ливан има бежанска криза, в Европа и, в частност, в Британия – няма.

36,95 паунда

Мнозина твърдят, че мигрантите смятат Британия за горещо желана от тях дестинация поради щедрата ѝ система за социално подпомагане. Като оставим настрана, че в действителност мигрантите са много малко запознати с истинската природа на системата за подпомагане на бежанци във всяка европейска държава, не е истина, че британската е особено щедра. Всеки търсещ убежище във Великобритания получава мършавата сума от 36,95 паунда на седмица, за да живее (и като правило не им се позволява да работят срещу заплащане, за да могат да получат нещо над тази сума). Във Франция, чиито политики се предполага, че подгонват мигрантите към Кале, те в действителност получават съществено повече. Според Базата данни за информация относно търсещите убежище, те получават във Франция 56,62 паунда на седмица. Германия и Швеция – двете най-популярни мигрантски дестинации – плащат съответно 35,21 и 36,84 паунда, т.е. почти същото, както и в Британия.

50%

В пронизителната реторика на Хамънд и на Тереза Мей, типичният съвременен мигрант в Европа е от Африка. Но това отново не е истина. Тази година, по данни на ООН, 50% от бежанците са изключително от две неафрикански държави – Сирия (38%) и Афганистан (12%). Когато към сметката прибавим мигрантите от Пакистан, Ирак и Иран, става ясно, че броят на африканските  мигранти е значително по-малък от половината. Дори и при това положение, както беше казано по-горе, много от тези, които са от Африка, като например мигрантите от Еритрея, Дарфур и Сомалия, имат съвсем легитимно основание да претендират за статута на бежанци.

4%

Миналата есен ЕС реши да прекрати пълномащабните операции за спасяване на бежанците в Средиземно море, вярвайки, че тяхното съществуване само по себе ди окуражава повече мигранти да рискуват и да предприемат пътуване през морето от Либия към Европа. Но всъщност хората продължават да идват, има увеличение с 4% на годишна база на броя на прекосяващите морето през времето, когато спасителната програма беше преустановена. Повече от 27 800 души опитаха да прекосят Средиземно море през 2015 г. и някои от тях умряха при тези опити, докато накрая спасителната операция беше възстановена през май. Тези числа са от базата данни на Международната организация по миграцията. За сравнение – през цялата 2014 опит да преплават морета направиха 26 740 души. Несъответствието показва, че мигрантите или не са знаели за наличието на спасителни операции, или просто не са се безпокояли от тяхната липса. Последното е теза, която се роди в хода на интервютата, които направих. „Не мисля, че дори ако те решат да бомбардират корабите, с които се превозват мигрантите, това би променило решението на търсещите убежище хора“, казва Абу Жейн, сириец, когото срещнах по времето, в което той бе решил да предприеме пътуване по море по-рано тази година.

25 870

Противно на усещането в Обединеното кралство, че е главният притегателен център за мигрантите, то не е особено голям магнит за тях. През 2014 само 25 870 души потърсиха убежище във Великобритания и едва 10 050 бяха одобрени. Германия (97 275), Франция (68 500), Швеция (39 905) и Италия (35 180) бяха засегнати в много по-голяма степен. Когато тези числа бъдат преизчислени в качеството им на дял от общото население на съответните страни, то Обединеното кралство се хлъзга дори по-надолу в таблицата – зад Белгия, Холандия и Австрия. Ако те бяха изчислени съобразно данните за 2015 г., тогава дори разлюляната от дълбока криза Гърция щеше заеме позиция преди Великобритания в таблицата. За да стане по-ясно, може да направите сами сравнението – Великобритания легализира престоя на едва 187 сирийци по последни оценки. Турция прие на територията си около един милион и 600 хиляди.

11 милиарда евро

Хамънд и Дейвид Камерън казват, че решението на проблема с миграцията е увеличаването на депортациите. Те вярват, че това ще спести на Великобритания пари, защото по-малко финанси ще се изразходват за търсещите убежище, сумата за един човек е, както е посочено по-горе 36, 95 паунда на седмица. Но тази стратегия пренебрегва разходите по депортациите, които са сравними с тези за издръжка на бежанците и дори могат да ги надхвърлят. Според серия от проучвания, проведени от сайта „The Migrant Files“, от 2000 година досега не по-малко от 11 милиарда евро са изразходвани за връщане на мигрантите до страните им на произход. Още милиарди бяха изразходвани за постигане на общоевропейска координация на усилията за защита на границите на Европа. Това са пари, които биха могли да бъдат изразходвани за интеграция на мигрантите в европейското общество.

-76,439

Въпреки истерията, броят на търсещите убежище в Обединеното кралство всъщност се понижи с 76 439 души в сравнение с това през 2011 г. Това твърдение се основава на данни на Британския съвет за бежанците, който изчисли, че за четири години броят на бежанците в страната е намалял и от 193 600 е станал 117 161 души. За сравнение, делът на бежанците, намерили убежище в развиващите се страни през последните десет години е нараснал, по данни на ООН, от 70% на 86%. Така че Британия би могла да свърши много повече.

 

Статията, чийто превод публикуваме, е поместена на 10 август в „Гардиън“ и може да бъде намерена на следната връзка: 10 truths about Europe’s migrant crisis.

 

[1] Тереза Мей е министър на вътрешните работи в правителството на Дейвид Камерън, бел прев.

[2] Свещения Граал е бокалът, от който според многобройни средновековни легенди е пил Иисус Христос по време на Тайната вечеря. Този бокал има магическите свойства да дарява безсмъртие и да лекува болести и поради това – според преданията – е бил обект на столетия търсения и борби. Тук изразът „Свещения Граал“ се употребява в смисъл на централен предмет на интерес, бел. прев.

Превод: Емил Коен

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Патрик Кингсли

Патрик Кингсли е кореспондент на в-к „Гардиън“ в Египет. Той е лауреат на наградата „Frontline” за журналистика на хартия, финалист е в конкурса за наградата за журналистика на международни теми и признат за най-добрия млад британски журналист в конкурса за британските журналистически награди през 2014 г. Той е автор на книга за съвременна Дания.