Авторката, за която да превеждаш от майчин на чужд език е привилегия
Кореспондентът ни от Чикаго, САЩ – Ваня Креймър, представя за проекта ни „Диаспората: Свързване на гласовете“, подкрепен от Фондация „Томсън“, интервю с писателката и преводач Изидора Анжел. Тя е автор на три превода, сред които творби на Христо Карастоянов и Наталия Делева, включени в дългия списък на литературните награди „Перото“. Заминава за Щатите, когато е едва на 12, но се връща за кратко в родината си на 23.
Изидора Анжел е писател и един от най-добрите преводачи на художествена литература от български език на английски. Тя живее и работи в Чикаго, където пристига сама едва 12 годишна. Родителите ѝ я изпращат при приемно семейство, което тя не познава. “Животът в центъра на София и в западните събърби на Чикаго е много различен”, така с усмивка Изидора обяснява шокът, който преживява след преместването си. Нейната имигрантска история е нетипична, защото тя не живее в Америка през всички тези години – следва в университет в Обединеното Кралство, а след това за три години се връща в България. “Аз изчезнах от България, когато бях на 12 и се появих отново когато бях на 23, 10 години ме нямаше. През тези 10 години, аз в Чикаго бях българката, докато бях в Англия бях българо-американката, и когато се появих отново в България изведнъж там, на родна земя, аз бях американката” – така Изидора обяснява нейната идентичност и интеграция.
Статия в Ню Йорк Таймс я провокира и ядосва. В интервю изтъкнатият преводач Клайв Джеймс споменава българската литература с ироничен и пренебрежителен тон. Това много ядосва Изидора и тя изпраща писмо до вестника, в което обяснява, че една от основните причини да няма преведени български творби, е липсата на финансови средства и преводачи, а не дефицит на добра литература. Ню Йорк Таймс публикува нейното писмо, с леки редакции, за да смекчи гневния ѝ тон. Но така всъщност служители от фондация “Елизабет Костова” я забелязват и се свързват с нея. Това е началото на нейния път като едни от най-ярките и талантливи преводачи от български на английски. Всъщност, много малко са хората, които превеждат литературно от майчиния си език на чужд език, споделя самата Изидора.
Изидора е отличена със стипендия от National Endowment for the Arts за работата си по сборника с разкази на Йорданка Белева „Кедер“ и наградата за превод на списание Gulf Coast за работата си по романа на Рене Карабаш „Остайница“. Нейни преводи, есета и интервюта са публикувани в Best Literary Translations 2024, Astra Magazine, Words Without Borders, Gulf Coast Journal, Electric Literature, Firmament, Two Lines Journal, Chicago Reader и др. Писателската ѝ дейност е оценена от English PEN, Art Omi, Bread Loaf, фондация „Рона Джафи“ и от фондация „Елизабет Костова“, която през 2023 г. ѝ присъжда стипендия за мемоара, върху който работи.
Всички материали от поредицата „Диаспората: Свързване на гласовете“, осъществена с подкрепата на Фондация „Томсън“, можете да разгледате в сайта ни, както и в плейлист в нашия YouTube канал.
