Доц. Алексей Пампоров: Над 80% от пълнолетните българи сме финансово неграмотни

Страховете на хората са, че ще останат без работа, защото фирмите ще фалират. Няма да фалират, не и заради еврото. Но ще намалеят свръхпечалбите на онези в сивата икономика и може да загубят интерес или да преместят бизнеса си в друга по-сенчеста държава, казва един от най-авторитетните социолози Алексей Паморов.

Доц. Пампоров, някои социологически агенции сочат сериозно безпокойството сред уязвимите групи и етническите малцинства относно въвеждането на еврото. Какви са причините?

Доц. Алексей Пампоров: Общественото мнение често пъти е обект на всякакви манипулации и фалшиви новини. Колкото по-ниска е информационната култура и навика да проверяваме фактите, преди да „подпалим“ емоциите и реакциите си, толкова по-голяма е вероятността да повярваме или да чуем само онова, което ни се иска. Много хора живеят в собствен информационен балон от 2-3 взаимосвързани медии – включително вискообразовани хора. „Достоверните“ според тях медии се препостват и това води до усещане за „потвърждаване на истината“, макар че обичайно става дума за идеологизиран наратив.

От тази гледна точка ми се струва важно да подчертая, че към момента в България има една единствена социологическа агенция, която систематично и с адекватна методология за рандомизирано изследване следи обществените нагласи по отношение на еврото. Останалите правят онлайн „анкетки“ и телефонни „сондажи“ с малки, непредставителни извадки и фактически обслужват политически интереси или просто представят нагласата на собствениците си като национална нагласа.

А пък данните на тази агенция показват, че постепенно хората по-скоро свикнаха с приемането на еврото и част от страховете им изчезнаха. Много важно в това отношение е, че над 2/3 от бизнеса, т.е. над 2/3 от работодателите одобряват приемането на еврото. В крайна сметка, това са хората, които ще плащат бъдещите заплати в евро и ще движат икономиката, така че по-скоро бих се доверил на тях, а не на някой, който няма съответните финансови познания.

Каква е степента на финансовата грамотност сред хората от гетата, от бедните квартали, селата?

Ал. П. Като цяло финансовата грамотност на хората в България е ниска. Една от причините е, че уж има предмет „Технологии и предприемачество“, но това – поне до 5 клас – е изрязване на хартиени картинки и поливане на цветя. Математиката също се преподава по-скоро като абстрактна теория и зубрене на форомули, вместо като приложна математика, която да служи в жирота, в т.ч. във финансовите дела на хората. На населението у нас му липсва общо познаване на данъчната, пенсионната и осигурителната системи. А пък за финансовите пазари и финансовите инструменти се говори само митологизирано „един бил изкарал от акции“, „друг копал биткоини“ и т.н.

Хората от селата и по-бедните градски зони не се различават от останалите. Вероятно над 80% от пълнолетните българи сме финансово неграмотни. Казвам „сме“, защото слагам в това число и себе си.

Съществуват ли конкретни митове или дезинформация, които допринасят за тревогите им? Ако да, какви са те?

Това е много тежък въпрос. Няма митове, има основателни съмнения и същевременно има необосновани страхове. Едното съмнение е, че ще се увеличи инфлацията. И по собствените ми касови бележки от супермаркетите виждам, че това е факт. От друга страна, това е нормален процес, който изкуствено беше задържан, за да изпълним критериите и да ни приемат в еврозоната. Инфлацията е здравословен процес в икономиката, ако е в поносим размер и ако е компенсирана адекватно с ръст на възнагражденията.

Другото опасение е, че ще има спекула, че ще се крият стоки и ще се вдигат цени. Ами – има. Вижте цените на имотите как скочиха. Това е защото има много укрити пари кеш, които бързо сега трябва да се изперат. Тук има нужда от решителни мерки и дори фиксиране на пакети от неща.

Третото е, че хората ще останат без работа, защото фирмите ще фалират. Няма да фалират, не и заради еврото. Но ще намалеят свръхпечалбите на онези в сивата икономика и може да загубят интерес или да преместят бизнеса си в друга по-сенчеста държава. Но в крайна сметка, за всички ни е най-добре, ако бизнесът излезе на светло. Работниците трябва да бъдат осигурявани на реални доходи. Видяхте Ковид какво показа: земеделие, туризъм, строителство са изключително сиви сектори. Именно там обаче са свръхпредставени хората от селата и бедните градски квартали и това е причината за страховете им.

Какви мерки биха могли да бъдат предприети от правителството или други институции, за да се адресират тези опасения и да се подпомогнат уязвимите групи и етническите малцинства в процеса на адаптация?

Хъм, това е въпрос за икономисти. Добро решение беше паралелното обозначаване на цените в евро и лева. Хората свикнаха и го приеха нормално. Макар че има вериги, които са некоректни дори в посланието си: „Еврото идва!“ съобщават в едни магазини, сякаш идва ураган или чума. И етикетите им са объркващи. За съжаление, вярвам, че не е случайно. В другите вериги и посланията и етикетите са ясни. Значи е въпрос на желание.

Иначе вероятно някакво оповестено и гарантирано задържане на ниски лихвени проценти, на гарантирани социални плащания; на универсален и напълно безплатен достъп до здравеопазване и т н. Т.е. повече социална държава би успокоило страховете. Но финансисти трябва да сметнат какво и доколко е възможно. Ето, в момента се обсъжда повишаването на минималната работна заплата – това е несъмнено необходима мярка, но с колко да се увеличи и съответно кого ще засегне това, трябва да се сметне внимателно.

Какви са ролите на неправителствените организации и местните общности в подкрепата на уязвимите групи по време на този преходен период?

О, не мисля, че можем да генерализираме. Организациите често действат съласно нагласата на ръководителите си. В момента виждам няколко адекватни лидери и организации, които успокояват, разясняват и т.н. редуцират страховете. И обратното, има някои лидери, в т.ч. и държавни служители, които сякаш нарочно нагнетяват напрежение в общностите. Има най-разнообразни ситуации.

Въпросите зададе Ю.Методиева