Доц. Георги Лозанов: България е изправена пред избора между демокрацията и диктатурата
- Каква е ролята на СЕМ в предизборната кампания
- Беше ли независима журналистиката и има ли проблем участието на журналисти в инициативни комитети на кандидат-президентски двойки
- Дали кандидатурата на Андрей Гюров е алтернатива на проруския евроскептицизъм и защитава подкрепата за Украйна и върховенството на правото като ключови демократични ориентири
- Човешките права са универсални, но войната в Газа и Украйна ги застраши
- Говорят ли кандидат президентите за наследството на Държавна сигурност
Юлиана Методиева: Доцент Лозанов, заминавате за Будапеща за срещата „Медии и водачи“, която се провежда от години. Сред участниците е и председателят на СЕМ Габриела Наплатанова. Успя ли СЕМ да удържи тона на предизборната кампания? Как коментирате случая с отстранения от ефира на БНТ кандидат за президент Венцеслав Антонов – Чикагото?
Георги Лозанов: Длъжен съм да кажа, че тези медийни срещи, които се провеждат от БТА вече 20 години по идея на Максим Минчев, са на българските медии, но не само в България, а и извън нея, където има около стотина българоезични медии. Всички те веднъж в годината могат да се видят, да обменят идеи и да се усетят общност. От самото начало присъстват и политици, които да отговарят на медийни въпроси.
Иначе, специално за това как се справя СЕМ с кампанията — нямам впечатление за някакви категорични действия, изявления или реакции по време на самата кампания. Разбира се, има сигнали, които те обработват и препращат към ЦИК, както изисква закона. Специално на мен обаче ми липсва едно достатъчно ясно публично говорене по проблемите, което да бъде коректив на медийното поведение.
В този смисъл ми направи добро впечатление реакцията им спрямо опита на вицепремиера Иво Христов да даде оценка на обществените медии и то противопоставяйки ги. Разбра се, че предпочита БНТ, а БНР, можем да предположим защо, реши да порицае. А той, в качеството си на вицепремиер — т.е. представител на властта, която разпределя бюджетите им — е недопустимо да дава оценки на медиите, защото това е посегателство на независимостта им. Ролята на медиите е да дават оценка на властта, а не обратното. Това се нарича критическа функция на журналистиката и от нея зависи доколко въобще е демократична медийната среда. Ако властта може да бъде критикувана, значи все още съществуват някакви демократични характеристики. Както е известно, в тоталитарните общества или в диктатурите, както в Москва днес, чисто и просто не можеш да критикуваш властта. В България, да чукаме на дърво, все още си го позволяваме…
Юлиана Методиева: Как оценявате публичната роля на СЕМ като регулатор в защитата на стандартите срещу езика на омразата по време на кампанията?
Георги Лозанов: Не съм видял СЕМ да излиза с силни публични позиции по време на самата кампания, така да бъде предпазва медиите от лоши практики. Отдавна вече има тенденция на публично умълчаване, която много се различава от моето разбиране. Когато бях начело на регулатора, се опитвах максимално да присъствам и сам да инициирам обществения дебат за медиите. Смятам, че чрез него се осъществява най-ефективната регулация. Другото повече или по-малко е „след дъжд качулка“. Да състави акт за нарушенията, да гласува наказателно постановление, да наложи глоба е задължително по закон, но кампанията отдавна ще е отминала. Въпросът е на терен какво и кога можеш да направиш със собствените си реакции и с авторитета си, доколкото разполагаш с такъв.
В тази кампания обаче има два големи проблема, които и без да са резултат от нарушения, създават неравнопоставеност в полза на Илияна Йотова. Първият, разбира се, е свързан с това, че когато кандидатът е действащ президент, всичко, което той прави в тази си роля, се превръща и във форма на нерегламентирана агитация. И срещу това няма какво да се направи. Но тук е въпрос на политически вкус — човек да не се възползва или поне минимално да се въздържа от употреба на ситуацията. Подобни в рамките на кампанията, като тази с костите на цар Самуил са лош тон.
Младите ни колеги от сутрешния блок на БНТ, за които споменахте, са реагирали по линията на втория проблем. Искам да посоча и още един проблем. Кампанията е деформирана от „нашествието“ на маргинални кандидати, които фактически пропагандират проруския евроскептицизъм, близък до позицията на Йотова и така фактически агитират за нея. За всички тях може да се каже, че участват в кампанията на нейна страна — като нейни говорители.
Юлиана Методиева: В тази категория включвате ли и Радостин Василев? Той не е изразявал евроскептицизъм.
Георги Лозанов: Само Радостин Василев прави изключение донякъде, макар че и той говори за войната с Украйна по един циничен начин, да откажеш подкрепа за жертвата. Това са някакви „неутралисти“ — да искаш неутралитет, когато едната страна е на жертва, а другата е на агресор, значи си на страната на агресора. Така че и Радостин Василев частично е там. Само Христанов може би прави изключение.
Юлиана Методиева:Нека преминем към друг въпрос, специфичен за тази кандидатпрезидентска кампания. Озадачи ме участието на журналисти в инициативните комитети на различни кандидатпрезидентски двойки – Андрей Гюров и Илияна Йотова, както и Кирил Вълчев, Ваш колега от БТА. Журналистът трябва да бъде достатъчно критичен и да помага на обществото да се ориентира в качествата и недостатъците на кандидатите. Не влиза ли участието в инициативен комитет в конфликт с професионалната независимост?
Георги Лозанов: Първо трябва да направим разлика между инициативните комитети и директното участие в надпреварата. Комитетите са граждански органи, които осигуряват гражданска подкрепа за даден кандидат. Подкрепяйки един кандидат за политически пост, ти не преставаш да бъдеш гражданин и не ставаш политик. Съвсем друго е, ако самият ти се кандидатираш. Тогава вече сменяш ролята си — няма как да продължиш да си журналист, когато изпълняваш политическа функция. Впрочем, преминаването на журналисти в политиката е трайна тенденция в цял свят, в което виждам проблем.
Виждам проблем обаче с обратния процес, за който Вие говорите. Така да се каже, няма връщане назад. Щом един журналист веднъж реши, че ще използва политически средства и влезе в партийна роля – защото нашата политическа система е многопартийна, започва да защитава частен (на част от обществото), а не обществен интерес. След това връщането към журналистическата професия е силно проблематично и почти не се случва. Това е избор, който всеки сам прави за себе си.
Ако говорим за Илияна Йотова — време е да си припомним, че беше журналист твърде отдавна. Тя самата понякога казва, че нямало бивш журналист, но аз смятам обратното: когато станеш политик и вече си сменил амплоато, си бивш журналист.
Юлиана Методиева: Как оценявате участието на журналистите в инициативните комитети, включително Вашето собствено? И какъв е политическият смисъл на кандидатурата на Андрей Гюров отвъд партийното представителство и добрия публичен образ? Имам резерви и бих искала да разбера какво предлага той като политическа алтернатива.
Георги Лозанов: Разбирам. Политическият смисъл е огромен и е много по-голям от това просто някой да се кандидатира и да стане президент. Политическият смисъл е да има алтернатива на галопиращия проруски евроскептицизъм, който започна да се превръща в официална идеология. Тази позиция бе създадена отдавна от президента Радев и вицепрезидента Йотова. Първоначално това беше тяхна периферна гледна точка, но след предишните избори стана централна. Сега, тези избори са последната възможност пред опита да изкомандват българското общество „Кръгом!“.
Дългосрочна стратегия на Радев, на която Йотова нито веднъж не възрази, е от страната на Украйна да мине на страната на Путин. Но още са във фазата, когато отричат и дори се правят на загрижени за ЕС. Следващата фаза, в която са говорители като Дачков, е да твърдят, че диктаторът Путин е по-добрия избор е България и за света. Така че трябва да сме наясно, че Русия-Европа и Изток-Запад са евфемизми на диктатура-демокрация е единственият, която е на ясно продемократична, а оттам и проевропейска и прозападна позиция е Андрей Гюров. При това той доказа, че е демократ не с излишни думи, а с действията си като служебен министър-председател. Поне с две неща. Първо, застана твърдо на страната на Украйна — нещо, което останалите не направиха. С подписването на договор с нея той каза: „Ние сме на страната на жертвата, а не на страната на агресора“. Направи го категорично и демонстративно, влизайки в пряко противоречие с линията на Йотова.
И второ, успя да проведе честни избори и така да защити върховенството на закона в едно от най-важните човешки права — нещо, което отдавна не се беше случвало в българската избирателна система.
Тези две неща — подкрепата за Украйна и подкрепата за върховенството на правото — са черти от политическата физиономия на Гюров, които го правят голямата европейска надежда в българската политика в момента. Не съм сигурен доколко той ще успее да обърне тренда в мисленето, граден толкова време чрез пропаганда, но е истински късмет за днешната ни политика, че има такава фигура, посветила се на идеала на нашите следосвобожденски предци – България да е свободна държава сред другите западноевропейски държави.
Юлиана Методиева: Тъй като разговаряме за „Маргиналия“ – сайт за човешките права – искам да поставя правозащитен въпрос. В интервюто на „Дойче Веле“ с Андрей Гюров, съдържащо 33 въпроса, ме смути отговорът му за Израел, Газа. Той определи израелския отговор на трагедията от 7 октомври като несъразмерен – позиция, която споделям. Но когато стана дума за международното осъждане на политиката на Бенямин Нетаняху в Газа и за напускането на залата от европейски представители в знак на несъгласие, той заговори за „мост към мира“. Не ме удовлетворява и позоваването на Николай Младенов като човек, който върши полезна работа там. Какво конкретно означава тази работа за правата на палестинците и за гарантирането на политическото им бъдеще?
Георги Лозанов: Нека да не навлизаме в тази тема и да обсъждаме каква роля е имал той, защото това е дълъг разговор.
Юлиана Методиева: Колко дълъг? Опитайте с четири изречения.
Георги Лозанов: Ще кажа нещо по-общо в отговор на този въпрос. Има голям риск, включително пред медии като „Маргиналия“. Естествено, че това е агресия, която взема жертви, носи страдания и това е част от цялото безобразие в региона. Но специално искам па подчертая, че няма симетрия между конфликта там и войната в Украйна — нещо, към което политиците непрестанно биват тласкани. Не е едно и също.
В Украйна имаме независима държава, която се е разоръжила от ядрено оръжие, за да се приобщи към свободния демократичен свят, и бива нападната от агресор. Това е един казус. Другият казус е свързан с режима в Иран — един от най-големите агресори в света, който се готвеше да създаде ядрено оръжие поддържа терористични мрежи. Всичко това променя контекста и затова няма лесен и еднозначен отговор.
Юлиана Методиева: Не поставям въпрос за Иран, а за Израел и Газа.
Георги Лозанов: Всичко това трябва да се осъди, но в границите на съответния контекст, защото в Газа, сред невинното население и криейки се зад гърба му има терористична армия, която нападна Израел. Израел не влезе в Газа, за да я завземе…
Юлиана Методиева: Различните агресии имат различен исторически контекст, но общото между тях е обезценяването на човешкия живот. Унищожаването на хората в Газа преминава всякакви граници.
Георги Лозанов: Което е зловещо, разбира се. Но е част от една комплексна история. Нетаняху също се превърна в едно от лицата на епохата на автократите — както написа още преди години Гидеон Рахман. Това е положението.
Юлиана Методиева: Андрей Гюров не отговори с ясно осъждане на действията на Израел в Газа и с подкрепа за международната реакция срещу политиката на Нетаняху. Не е ли именно тук изпитанието за универсалността на човешките права – дали ги защитаваме еднакво, независимо кой ги нарушава?
Георги Лозанов: Това е свързано с Нетаняху, но той все пак защитава своята страна. Тя първо беше нападната. За мен е важно да има съчувствие и към хората в Израел, срещу които терористите извършиха жестокости. Основното е, че не трябва да се прави сляпа симетрия между различните конфликти.
Юлиана Методиева: За мен няма различни стандарти, когато става дума за правото на живот. То принадлежи на всеки човек и е върховна ценност, независимо дали животът му е отнет от Путин или от Нетаняху.
Георги Лозанов: Така е, но съществуват и различни исторически контексти, които също трябва да се отчитат.
Юлиана Методиева: Остават по-малко от десет дни до изборите. Какво може да се случи през това време, за да не спечели Илияна Йотова – което е и моето голямо опасение?
Георги Лозанов: Очакванията са ми кампанията да отвори очите на колкото се може повече хора, станали жертва на руската пропаганда и хибридната война. И не толкова с това, което ние или кандидати ще им кажем, колкото с това, до което сами ще достигнат в собствените си размисли. Целта на тази пропаганда е хората да се уплашат и да гласуват за политици, които ще оставят Путин да постигне целите си. Първо с експанзията си към Украйна, а напоследък преминава и към Румъния и България.
Юлиана Методиева: Може ли нещо да повлияе на общественото мнение в оставащите дни?
Георги Лозанов: Времето е малко. Ситуацията напомня на речта на Сократ пред атиняните, които вече са решили съдбата му, защото тогавашната пропаганда предварително е обработила мнението им, че Сократ е опасен за младите. Но все пак сме 2026 година и има надежда да проявим интелигентност — да се разбере къде е България, накъде е тръгнала и какъв е рискът за цялото общество.
Имам известна надежда, защото разговарям с хора, които се спират притеснени и питат какво ще правим. В края на комунизма за хората нещата сякаш бяха по-ясни — публично спазваха протокола, но вкъщи открито споселяха, че пропагандата е лъжа. Сега хората изглеждат по-объркани. Затова тази кампания е важна — да помогне на колкото се може повече хора да се ориентират. Ако накрая победи разумът (което не е невъзможно, ако хората си дадат сметка, че това не е просто политическа игра, а избор за бъдещето на страната), резултатът може и да е различен.
Юлиана Методиева: Ако следващите социологически данни покажат спад в подкрепата за Илияна Йотова, ще бъде ли това знак, че част от обществото започва да преосмисля позициите си?
Георги Лозанов: В известен смисъл действията на Путин в Черно море са пагубни за проруските сили, защото компрометират проруския евроскептицизъм като уж политика на самосъхранение. Вижда се, че колкото и да се опитва някой да се хареса на агресора в Кремъл, той не се съобразява с нищо и води война срещу „сатанизиран Запад“, както се беше изразил руския патриарх. И за руската пропаганда ние сме неприятелска държава, част от него. Така че хората започват да си дават сметка за това.
Юлиана Методиева: Какво е отношението на Андрей Гюров към Държавна сигурност? И двамата защитаваме запазването на Комисията по досиетата, но тя предстои да бъде преструктурирана, което може да заличи политическия и моралния смисъл на работата ѝ.
Георги Лозанов: Не мога да отговарям от името на Андрей Гюров по всички въпроси. Аз съм част от инициативния комитет, който го подкрепя именно защото той е алтернатива на проруския евроскептицизъм. Но доколкото той заема категорични европейски позиции, той има ясно осъдително отношение към Държавна сигурност и репресивния апарат. Доказателство за това е и фактът, че в инициативния комитет, който го подкрепя, няма бивши агенти.
Интервюто е проведено на 16 октомври.
