Екатерина Бончева: Комисията по досиета показа само част от миналото, но то трябва да бъде осмислено и анализирано
Каква работа свърши независимият държавен орган Комисия по досиетата за изтеклите 17 години? Каква е истината за нейния бюджет? Какво не знаем за материалната и документалната база, която Комдос създаде и какви трансформации за бъдеще трябва да има тя, разговаряме с журналистката Екатерина Бончева, член на Комисията от самото й създаване.
Юлиана Методиева: Госпожо Бончева, вече има номинации* за новия състав на Комисията по досиета. Обществото обаче не знае достатъчно в какво се състои приносът към паметта ни този независим орган?
Екатерина Бончева: За да стане ясно какво е извършила Комисията, трябва да направя уточнение, че ние не работим извън мандат .Работим по мандат, въз основа на един допълнителен член от нашия закон, който казва: Комисията продължава да работи до избор на нови членовe.Такъв текст, по който да работят останалите регулатори няма.
Ще се върна малко по-назад, през 2007 година. Тогава започна работа единственият, декомунизиращ орган. Членовете на Комисията сме единствените, които сме били лустрирани, защото в закона има текст, според който членовете на Комисията не могат да бъдат бивши сътрудници на Държавна сигурност.
Една година ние работихме в бившия кабинет на Николай Свинаров, тогавашния председател на вътрешната парламентарна комисия в бившия Партиен дом. Независимо какво беше записано в Закона ние нямахме нито сграда за администрацията, нито кабинети за нас, нито читалня. Там бяхме докато тогавашния председател на НС г-н Пирински буквално ни изгони и ни даде срок от месец да си намерим помещение. Тогава получихме една разруха на ул. Врабча 1 и пак в продължение на 6 месеца работихме там. В тази една стая в центъра на София беше първата среща на Комисията с Европейския парламент. Тогава дойде евродепутата Гизеле Каленбах. Имаше голям интерес около бегълците от ГДР, които заблудени, че в България граничния контрол не е силен и са се опитвали да преминат границата за Турция. Помня с какви треперещи ръце тя прочете документи за свои сънародници, убити по нашите страни. Така че, и двете страни са натоварени с много история.
Следващият етап беше когато получихме разрешение да ползваме терен в Банкя, където имаше две разрушени казарми и с решение на МС през 2008 г.- започна борбата със строителството. В крайна сметка днес ние имаме огромна материална база със стотици хиляди документи, така че сега там имаме огромен, модерен архив. От Европейската мрежа идват и казват, че отговаряме на последните изисквания за съхраняване на подобна документация.
Ю.М.Според справката**, с която разполагам, 32 610 души са подадените заявления за периода 2007-2024. Малко или много са? Доказва ли тази бройка, че българите се интересуват от своето минало?
Ек. Б. Знаете ли кое е последното доказателство, което дори и мен ме изненада? Че от няколко месеца, може би заради това, че Комисията можеше да бъде закрита, а вече знаем че идва и нови колеги, има едно особено голямо активиране. В момента читалнята и заявленията за достъп до тези документи е много по-голяма отколкото това беше миналата година.Тоест, заявленията не само от най-младите продължава, защото това минало не е разказано докрай. Ние показахме само една част, но това минало, но то освен да бъде разказано, то трябва да бъде осмислено, да бъде анализирано. За да имаме една пълна история на комунистическа България.
Ю.М.Говорим за голям брой** граждани, които са получили достъп до досиетата на свои близки, както и такива които четат в създадената от Комисията читалня архивите с изследователска дейност. Какъв е техният профил?
Ек. Б. Това са преди всичко академични хора, преподаватели, историци, колеги журналисти, особено интересуващи се за този огромен архивен масив са колеги от телевизиите, за техните предавания, репортажи, режисьори на документални филми. С този архив бе направен и прекрасния филм „Бандараците“, с кадри от 70-те, 80-те години. Така че, профилът е изключително разнообразен! От този архив бяха направени и филми от Германия, за споменатите вече източногермански бегълци.
Ю.М. Във връзка с документалните филми за пагубната роля на ДС, ще спомена един предизвикателен факт. В последната седмица по стрийминг платформата MAX започна излъчването на 10 сериен литовски филм „Съветски дънки“, изцяло посветен на КГБ. Сериалът показва как тя разработва и разбива живота на младите хора от най-ниските до горните слоеве на комунистическото общество, лекари, театрални дейци, музиканти, военни…Как мислите, защо нямаме български филми, които да показват реалния мащаб на злото на ДС?
Ек.Б. Защото България и политическият й елит никога не е осъзнала докрай какво зло е комунизма.Че това е другият тоталитаризъм. Че приликата между комунизъм и национал-социализъм е стопроцентов. Тъй като в целия този български елит на пръсти могат да се преброят политици, които комунизмът е осъзнато зло и които са провеждали такава политика през година, а гражданското общество не е от най-активните у нас, това е причината да нямаме такива филми.
Ю.М. Да прибавя и румънския Spy/Master, както и спечелилия награди германски филм „Животът на другите“, съдържащи тежки разкази как е смилала системата отделния човек през тайните служби. В тези посткомунистически страни са наясно колко е нужен въздействащ разказ за чудовището на ДС! По абстрактен път хората трудно стигат до истината за миналото!
Ек.Б. При нас има и служебни и лични документи. Разказът през съдбата на отделния човек е наистина много въздействащ. Когато искаме да разкажем такива потресаващи истории, много е любопитно да се погледне в служебните документи. В т.нар. инструкции там се вижда същността на машината. В заповедите, в разменените писма, дори в самия факт на подписваме на споразумение между България и КГБ. В самия факт, че документи се разменят на руски език, или че помежду си българи и съветски люде се наричат „братовчеди“, това всичко създава общия фон. И на този общ фон са проектирани трагичните съдби на жертвите.
Ю.М. Какво ще стане ако Комисията по досиетата престане да съществува по начина, по който описахте?Как ще разберем сложния разказ за този комунизъм? Защото това, което им се поднася е една крайно манипулирана история и недобре осветлени изключително критични епизоди от 45 годишния режим.
Ек.Б. Ще стане пито-платено. Ще бъде казано „кой се интересува от досиетата“!! Това вече е разказвано, случило се е през миналия век, няма смисъл…Сега проверявме номинираните нови членове, за това ще стане дума по-нататък. Но самият факт, че ние водим с вас този разговор за досиетата, за това дали ще съществува Комисията или не, е нещо парадоксално. А другите държави от постсъветския блок отдавна са си „написали“ домашното. Документите съществуват, достъпът при нас е наистина по-олекотен, но при тях тези комисии са надградени. В Естония почти всичко от архивите е дигитализирано. Там работят с новите технологии. Ние сме на светлинни години назад.
Ю.М.Дали липсата на финансиране е причината за това, или липсата на политическа воля спъваше работата на Комисията по досиета?[1]
Ек.Б. И двете. Ако почнем с бюджета, парите ни по време на „постната пица“ парите ни бяха съкратени на 3.5 млн.лв. Оттам нататък нещата тръгнаха надолу. Колегите ни от архива и администрацията работят на минимални заплати. Причината е отсъствието на бюджета. Едва ли има структура, която с минимален брой хора върши максималното.
Ю.М.Често пъти в публичното пространства знакови хора подхвърлят интриги и инсинуации за Комисията по досиета. Имат ли цел интригантите да разфокусират нуждата от съхраняване и прочит на архивите на ДС?
Ек.Б. Няма да обръщам внимание на интригите на Румен Петков, бившия вътрешен министър. За него, Бог да прости Милен Цветков казваше, че той има значение в рамките на група съветски специалисти…Доверието към Комисията по досиета от страна на хората и от страна на колегите от медиите, не може да бъде подронено по този начин. Ние успяхме да завоюваме това доверие. Когато започнахме работа, кой ни знаеше! Създаде се една Комисия с представители на различни политически сили, с един председател, за който казваха „той е комунист“! Само че, Евтим Костадинов направи много повече, отколкото няколко ярки изразени, оцветени в синьо политически лидери. Когато ни гласуваха си казваха „там всички ще се изпокарат“. И както в повечето подобни структури предполагаха, че и от тази нищо няма да излезе. Аз се гордея, че за тези години, от Комисията не е излязъл нито един скандал! Не че както във всяка къща не е имало разногласие, но никога не е имало противоречие по отношение на обявяване на принадлежност към ДС на хора посочени от Закона.
Ю.М.Бихте ли казали кои от вашата „колекция“ интересни и знакови дела имаха силно въздействие върху обществото?
Ек.Б. Мога да кажа досиета както на агенти, така и на жертви. Например, такова беше досието на проф. Владко Мурдаров, известен езиковед. В него се съдържаха класически доноси! Записани бяха телефонни разговори от най-интимен характер, които бяха донасяни на ДС. Има и много интересни архиви за хора, които вече са покойници, а Законът не ни позволява да ги разкриваме. Колеги от „Капитал“ се обаждат да искат досие на еди-кой си, важно е да тяхната работа. Но отказваме, именно заради този ограничения на Закона. Интересно е досието на Иван Гарелов, то е вече публично. Задачата му е била да създаде агентурна група в Българска национална телевизия! Той отива в дома на неговия приятел грък и поставя подслушвателно устройство! Ако се върнем към Юлия Кръстева в досието й се пази как е била извикана от вербовчика й и още много детайли.
Ю.М.Какво може да се случи с Комисията по досиета? Единият вариант е той да се трансформира в Институт за националена памет. Обяснете тази идея?
Ек. Б.Най-неприемливият вариант, за който са настоявали от БСП може би и от Възраждане, е Комисията да бъде закрита. Тази опасност засега е преодоляна. В момента са номинирани хора, които ще дойдат на нашите места, защото има смяна на състава на регулаторите и които ще поемат от нас подредената къща – документално, с модерна база, читални, сграда за администрацията. Пожелавам им успех да работят и да запазят този дух на откритост и достъпност, както ние работихме през тези години.
Могат да поискат и законодателни промени , но чрез парламентарна група. Тук искам да подчертая нещо много важно. За да работим сега според допълнителния текст в Закона, гореспоменат, голяма заслуга има Цветан Цветанов, бившия вътрешен министър от правителството на ГЕРБ, както и група от 48-ия НС в лицето на Методи Андреев, Мартин Димитров, Петър Славов. Това бяха хората, които внесоха предложението, помогнало ни да се разграничим от другите регулатори. Вече казах, че ние продължихме да работим именно поради това. Какво ще реши новата Комисия, дали ще прави радикални промени, не зная. За мен има един единствен печеливш вариант.
Ще изложа малко по-подробно нещата, защото обичам да гледам общата картина. Какво се случи през тези години, в които има гнезда от хора от моята кръвна група. Демократи по убеждение, които гласуват по убеждение, които разбират демокрацията не като права само, но и като задължение. Има различни частни структури и хора, които работят за осмисляне на комунистическото минало. Софийска платформа, работата на Христо Христов, на проф. Евелина Келбечева,сега се появи идеята на СО за създаване на музей на комунизма. Всичко това трябва да бъде обединено в една обща мрежа, която може да бъде наречена „Места /топоси/ на паметта“, така както е навсякъде в бившия соцлагер.
Оставяме материална база и документална, която можеше да бъде наградена и да бъде създаден Институт за Национална памет. С изследователска, популяризаторска , издателска и Департамент, който да работи като Комисия по досиета. Идеята на някои историци, които и сега ползват нашия архив, той да мине към Държавния архив, е контрапродуктивна. Архивът на Комисията е със специален статут и достъп. Не само на хората, които работят с документи „Строго секретно“ но и за работата ни с ДАНС, които искат проверка за техни служители. Достъпът до документите е по-специфичен, което трудно може да се постигне от Държавния архив. Базата, която създадохме в Банкя е изградена по европейски стандарти и това е признато от нашите европейски партньори в мрежата. Ако се интегрират Комисията и Държавния архив изчезва идеята за Институт за национална памет. ДАА си върши работата, но ако се слеят двата архива, това няма да бъде от полза за никого. Пак подчертавам, че създадохме огромен архив, европейски архивохранилища и вместо някои да се опитват да „мишкуват“ да наградим това, което имаме.
Комисията по досиета трябва да функционира, но да бъде превърната в модерна структура, за да работим на равна нога да с колегите от Европейската мрежа, за да не потъне в общия хаус на държавата.
Ю.М.Споменавате няколко пъти за Европейската мрежа. Какво стана с Комисиите по досиета в Германия, или в Чехия? В Румъния?
Ек.Б. Навсякъде в бившия соцлагер, има така наречената мрежа от местата за паметта. У нас има достатъчно подобни места, които образно казано, трябва по един съвременен начин да разкажат истината за тоталитарното минало, така че от нея да се заинтересуват и младите, които живеят днес в света на високите технологии. Смятам, че ще е много здравословно, ако започне един обществен разговор, едно публично обсъждане за изграждане на Институт за национална памет.
Ю.М. Искам да Ви задам политически въпрос. Нима от новите партии на промяната няма интерес към укрепване и развиване на Комисията за досиета?
Ек. Б. Има такива хора в Да, България, Румен Христов от СДС, Бойко Борисов, който подкрепи идеята за създаване на нашата Комисия, и дори присъства на отриването на големия архив в Банкя, сигурно не биха възразили срещу подобна идея. Да стане обществен разговор, както стана преди години, когато успяхме да предотвратим една кандидатура, която щеше да превърне Комисията в политическа бухалка! За да се случи всичко това, както читателите на Маргиналия, които са граждански и политически активни, трябва да осъществят такъв натиск.
През годините на тоталитарния режим, винаги е имало „долна земя“, където са се извършвали страховити неща. Трябва да се знае това, за да не се повтори. Искаме ли нашите деца и внуци да живеят като свободни хора, които да не бъдат ограничавани в никаква степен. Сега те имат свободата, но винаги съществува опасност да я загубят, ако не знаят уроците от миналото.
*Номинации имат Константин Пенчев – издигнат от ГЕРБ/СДС за председател на Комисията по досиетата;Мартин Иванов – издигнат от ГЕРБ/СДС за зам.-председател на Комисията по досиетата; Пламен Костов – издигнат от ГЕРБ/СДС за секретар на Комисията по досиетата;Севдалина Червенкова-Минкова – издигната от ГЕРБ/СДС за член на Комисията по досиетата;Свилен Александров – издигнат от ГЕРБ/СДС за член на Комисията по досиетата за член на Комисията;Георги Костов – издигнат от ГЕРБ/СДС за член на Комисията;Валери Кацунов – издигнат от „Има такъв народ“;Галин Господинов – издигнат от БСП „Обединена левица“ за член на Комисията;Габриела Килфанова – издигната от „Продължаваме промяната-Демократична България“;Гюрсел Салим – издигнат от „ДПС-ДПС.
*22 151 лица са посетили Читалнята на комисията. Предоставени са 1 457 747 копия от архивни документи на хартиен и електронен носител.
**За периода от 5 април 2007 г. до 20 декември 2024 г. комисията е приела 2716 решения и е проверила 493 474 лица за принадлежност към ДС и РС на БНА. Комисията е установила принадлежност общо на 21 978 лица към органите по чл. 1, ал. 1
