Фокус

Иран между ултиматума и бомбите: дипломатически процес или сценарий за смяна на режим

Споделете статията:

За втори пореден път, докато САЩ и Израел преговарят с Иран, започват военни удари срещу тях. Това е нечувана наглост и потъпкване на международното право и дипломатически обичаи. Да не говорим, че условията, които бяха поставени на Техеран са нарочно дизайнирани, за да бъдат неприемливи и с отказването си – Тъмп и Нетаняху да кажат „ето, виждате ли, те са проблема“.

 

Техеран предложи или да разреди своя уран до под 3% под наблюдението на международни експерти, или да го предаде на трета държава за съхранение. Както и да постави отново цялата си атомна инфраструктура на международен, включително американски, надзор в бъдеще. Щатите поискаха Иран незабавно да предаде целия си запас обогатен уран на Вашингтон, да унищожи цялата си ядрена инфраструктура (без централата до Техеран, но и ограничавайки възможности за нови атомни реактори за гражданско ползване) и нарязване на балистичните си ракети и ангажиране за стратегическа демилитаризация, която да е способна да засегне Израел или други съюзници. Техеран, разбира се, отказа. Защото това са безумни условия.

Атаката срещу резиденциите на президента, аятолаха и ядрената служба (която е цивилна организация) в гъсто населени централни цивилни райони са чисто и просто тероризъм. От първия мандат на Тръмп наблюдаваме внимателно подготвена медийна и политическа кампания срещу Иран, която цели да настрои световните правителства и население за пълномащабна война срещу Ислямската република. Ако режимът падне сега, е бонус, но има подготвени следващи стъпки.

 

Наблюдаваме същия процес като срещу Ирак: антагонизиране на противника със собствени действия и възмущение, когато реагира, налагане на широкомащабни и смазващи санкции, провеждане на 1-2-3 ограничени военни операции, целящи разбиване на военната и енергийна инфраструктура с цел изтощаване на потенциала му за отбрана, през всичките години тече медийна кампания, всичко това се извинява с наличието на някаква изфабрикувана световна заплаха (Ирак е спонсор на тероризма и има химическо оръжие за масово поразяване / Иран е спонсор на тероризма и има ядрено оръжие), за която не се представят абсолютно никакви доказателства освен честната дума на ЦРУ и Мосад, като накрая се разбира, че не е имало такива, но е по-добре, че сме разсипали държавите и избили стотици хиляди и милиони души за по-сигурно – смяна на режима и въвличане на страната в поредица от граждански войни и нестабилност.

Това е случаят едно към едно с Ирак (и сходен с редица други държави наоколо), като сме във финалните му фази в Иран, но може би пълномащабната война ще се осъществи до няколко години, ако режимът не падне сега. Или ако международната общност не вразуми Тръмп и Нетаняху.

Да, режимът на аятоласите е престъпен, кървав и авторитарен. Те трябва да бъдат свалени и съдени от собствения си народ. Но дайте ми един-единствен пример от последните 40 г., да не кажем и повече, в който война на САЩ за смяна на режима е довел до по-добра ситуация за местното население и държава? Един и тогава ще млъкна.

излъчено по тв Блумбърг

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Калоян Константинов

Калоян Константинов започва кариерата си, когато е на 18 г., в сп. „Vice“. Изучавал е „Връзки с обществеността” в СУ, „Близкоизточни науки“ в Кралския лондонски колеж и „Съвременна политика на Близкия изток“ в Оксфорд. Работил е в Англия, Тунис. Участвал е в международни политически и културни форуми и проекти в Иран, Египет, Кюрдистан, Белгия, Германия, Австрия, Шотландия, Сърбия. От 1 юли започва независимото журналистическо предаване „По острието с Калоян Константинов“, което се излъчва всяка сряда по  Ютюб  и  Фейсбук . Журналист е в сайта Клинклин.